О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 62 София, 04.02.2016 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2669 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производство по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] срещу определение №16 от 14.01.2015г. по ч.т.дело №344/2014г. на Бургаския апелативен съд, търговско отделение, с молба да бъде отменено като неправилно. Поддържа оплакване, че въззивният съд не се е произнесъл по съществото на частната жалба, а е потвърдил определението на първоинстанционния съд като е препратил към мотивите му, които са неясни, както неясен е и самия диспозитив на определението. Прави следните искания: Да се отмени определението на въззивния съд и се приеме, че с предявените искове е направено изменение на иска; 2. Ако съдът приеме, че не е налице изменение на иска – предявените искове да се разгледат като евентуални по отношение на първоначалния иск; 3. По отношение на предявените с допълнителната искова молба искове са налице предпоставките за разглеждането им като инцидентни установителни искове, тъй като същите са обуславящи по отношение на предявения П. иск и са предявени във връзка с изложението на исковата молба релевиращо недействителност на оспорената сделка, като се вземе предвид, че разпоредбата на чл. 372, ал.2, изр.2, хипт.3 ГПК изрично предвижда възможност с допълнителна искова молба да бъде предявен такъв иск; 4.Ако се приеме, че предявените искове с допълнителната искова молба не могат да бъдат разгледани като инцидентни установителни искове съдът да постанови разглеждането им в отделно исково производство на основание чл. 210, ал.2 ГПК или да бъдат дадени задължителни указания на първоинстанционния съд. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че 1. С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – решение № 97/8.2.2013г. по т.дело № 196/2013г. и решение № 306/23.10.2012г. по гр.дело № 130/2012г. на ВКС, ГК; 2. Налице и вътрешно смислово противоречие в обжалваното определение, а така също и в потвърденото определение на първоинстанционния съд; 3.Повдигнатите въпроси по които се е произнесъл въззивният съд и първоинстанционният съд са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото и в тази връзка са повдигнати и разрешени неправилно въпроси, формулирани в пет пункта. Ответниците по частната касационна жалба [фирма] и [фирма] и двете със седалище в [населено място] не представят отговор на частната касационна жалба в срока по чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна във въззивното производство, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено определение на Бургаския окръжен съд, с което е отказано на ищеца – частен жалбоподател да приеме за съвместно разглеждане при условията на евентуалност предявени с допълнителна искова молба искове за прогласяване нищожността на оспорената поради привидност и нищожност на прикритата сделка поради порок във формата. Бургаският апелативен съд е приел, че с подадената от ищеца допълнителна молба са предявени пет нови иска, касае се до недопустимо последващо съединяване на искове, а не до изменение на иска при наличие на посочените в чл. 372, ал.2 ГПК възможности. Преценката за релевантността на фактите и допустимост на направените искания, следва да се извърши от съда въз основа на обстоятелствата, изложени в първоначалната искова молба, но и при съобразяване с исканията на ищеца, заявени с допълнителната искова молба по чл.372, ал.2 ГПК. В задължение на съда е да определи правната характеристика на предприетите от ищеца процесуални действия – пояснение или допълване на първоначалната молба, изменение на иска, предявяване на нов иск и т.н. и да се произнесе с определение по тяхната допустимост. Според задължителните указания в т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, ВКС следи служебно за допустимостта на обжалвания въззивен акт и в стадия за селекция на касационните жалби. В случай, че констатира вероятност съдебният акт да е недопустим, ВКС е длъжен да го допусне до касационно обжалване и да извърши касационен контрол за неговата допустимост. Настоящият състав на ВКС намира с оглед на данните по делото, че съществува вероятност постановеното от Бургаски апелативен съд въззивно определение да е процесуално недопустимо, което съставлява основание за допускането му до касационно обжалване. Определението на окръжният съд, с което не са приети за съвместно разглеждане с първоначално предявения иск предявените с допълнителната искова молба нови искове, не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не попада сред подлежащите на самостоятелно обжалване определения по чл. 274,ал.1 ГПК. Отказът на съда за разглеждане на новите искове не прегражда развитието на делото по предявения първоначален иск, което изключва хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Ищецът не се лишава от право на защита за разрешаването на спора по евентуалните искове, а само от процесуалната възможност това да се осъществи в образуваното исково производство по главния иск. Не е налице и хипотезата на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като процесуалният закон не съдържа разпоредба, предвиждаща възможност за обжалване с частна жалба на определение, с което се отказва приемането за съвместно разглеждане на нов иск при условията на евентуалност, каквато е била изразената от ищеца воля в допълнителната искова молба. След като не отговаря на изискванията на чл. 274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, определението на Бургаският окръжен съд не подлежи на обжалване с частна жалба. Определението, с което е отказано приемането за съвместно разглеждане на предявените при евентуално съединение искове, не прегражда правото на страната да установи спорното правоотношение в отделен процес. Подадената частна жалба срещу това определение е процесуално недопустима и не следва да се разглежда от въззивния съд. Определението на апелативния съд, с което се е произнесъл по съществото на частната жалба на [фирма] се явява процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване. Когато в хода на образуваното вече исково производство ищецът предяви нов иск, който иска да бъде разгледан заедно с главния, включително и при условието на евентуалност, първоинстанционният съд следва да разпореди молбата с допълнително предявения иск да бъде образувана в отделно производство. Ако са налице предпоставките на чл.213 ГПК двете дела могат да бъдат съединени за съвместно разглеждане. Няма пречка ищецът да сезира съда да отдели допълнителната искова молба от делото и да се разпореди да бъде образувано ново дело. По изложените съображения въззивното определение като недопустимо ще следва да бъде обезсилено, а производството по частната касационна жалба прекратено. С оглед на гореизложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА определение № 16 от 14.01.2015 г., постановено по ч.т.д. №344/2014 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от [фирма] срещу определение №954/1.09.2014г., постановено по т.дело № 542/2013г. на Бургаския окръжен съд частна жалба вх.№ 15121/12.09.2014г, като прекратява въззивното производство. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: