Р Е Ш Е Н И Е № 291 гр.София , 29 юли 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 774/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане (озаглавено „жалба”), подадено лично от осъдената З. Д. Л. /Т./, за възобновяване на наказателното производство по нохд № 5023/2012г. на Пловдивския районен съд и внохд № 1242/2013г. на Пловдивския окръжен съд. В искането се излагат твърдения за недоказаност на обвиненията и за осъждане въз основа на предположения. Изразява се несъгласие с изводите на решаващите съдилища по приложение на материалния закон, като се посочва конкретно, че не е въвеждала в заблуждение св. Ч.. Твърди се липса на доказателствена обезпеченост на възприетото по отношение на обстоятелствата, че осъдената е привела в безпомощно състояние пострадалата С. и й е взела чантата, посочва се и противоречие в доказателствените източници по отношение на предмета на деянието. Възразява се срещу неуважаването на доказателствени искания, направени от осъдената. Прави се искане за отмяна на постановения акт и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция назначеният в това производство служебен защитник на осъдената Л. /Т./ – адв. Б. З., поддържа искането за възобновяване на наказателното дело и моли за неговото уважаване. Развива доводи за недоказаност на обвинението. Твърди неправилна правна квалификация на деянието, като счита, че престъплението следва да бъде квалифицирано като кражба, а не като грабеж. Навежда съображения за нарушено право на защита на подсъдимата чрез извършената преквалификация на деянието. Позовава се и на явна несправедливост на наложеното на осъдената наказание. Поддържа искането за възобновяване на делото и за връщането му за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП счита искането за процесуално допустимо, но неоснователно. Подробно мотивира становище, че по делото не са допуснати процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на съдебния акт, че доказателствата са правилно оценени и са изпълнени изискванията по чл. 13 и чл. 14 НПК. Намира, че правото на защита на подсъдимата не е нарушено, понеже се е защитавала по фактите. Счита, че наложеното на осъдения наказание не е явно несправедливо. Осъдената З. Л. /Т./ счита, че присъдата е постановена на базата на предположения. Моли за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, който не е проверяван по касационен ред, като от съдържанието му могат да бъдат изведени доводи за позоваване на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 204 от 19.06.2013г., постановена по нохд № 5023/2012г. по описа на Пловдивския районен съд подсъдимата З. Д. Л. е призната за виновна в това, че на неустановена дата през м. януари 2011г. в [населено място] и в [населено място], обл. Пловдив, е възбудила и до края на м. януари 2011г. е поддържала у И. С. Ч. заблуждение – че ще откара телевизор, марка „Самсунг” на стойност 301лв. и прахосмукачка, марка „Самсунг” на стойност 51лв. в квартира – и с това му е причинила имотна вреда в размер на 352лв., поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 54 НК е осъдена на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 304 НПК е призната за невиновна в това да е поддържала у И. С. Ч. горното заблуждение до месец март 2011г., както и за това на 23.09.2010г. в [населено място] да е възбудила у И. С. Ч. заблуждение, че подписаното от него пълномощно от 23.09.2010г. е нужно само с цел отпускането на кредит в полза на Л. и до м. март 2011г. да е поддържала у И. С. Ч. заблуждение, че стопанисва и ремонтира лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел Ц 250 ТД с рег. [рег.номер на МПС] и с това да му е причинила имотна вреда в размер на 5 301лв., поради което е оправдана по първоначално повдигнатото й обвинение за това деяние, както и за това, престъплението да е извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. На основание чл. 59, ал. 1, вр. чл. 61, т. 3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на така наложеното на подсъдимата наказание „лишаване от свобода”, което да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип. Със същата присъда подсъдимата З. Д. Л. е призната за виновна и в това, че на 14.09.2011г. в [населено място] е отнела чужди движими вещи на обща стойност 2 409,20лв. от владението на П. Ц. С., с намерение противозаконно да ги присвои, като за отнемането на вещите П. Ц. С. е била поставена в беззащитно състояние, поради което и на основание чл. 198, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 1 НК вр. чл. 54 НК е осъдена на пет години лишаване от свобода. На основание чл. 59, ал. 1, вр. чл. 61, т. 3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на така наложеното на подсъдимата наказание „лишаване от свобода”, което да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимата З. Д. Л. е определено едно общо най-тежко наказание, а именно пет години лишаване от свобода. На основание чл. 59, ал. 1, вр. чл. 61, т. 3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на определеното на подсъдимата едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода”, което да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип. Извършено е приспадане на основание чл. 59, ал. 2 НК. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства. Присъдата е била проверена по реда на въззивното обжалване по протест на прокурор и по жалба от защитника на З. Л. и с Решение № 343 от 17.12.2013г. по внохд № 1242/13г. по описа на Пловдивския окръжен съд, същата е изменена, като е преквалифициран извършения грабеж по чл. 198, ал. 4, предложение 1 във вр. с ал. 1 НК – деянието е извършено, като за отнемането на вещите П. С. е била приведена в безсъзнание. В останала й част присъдата е била потвърдена. В искането за възобновяване на наказателното дело се развиват доводи, относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, което е предвидено в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. При преценката за наличието на това основание следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда и неговата цел е да установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания с оглед изводимото оплакване, биха били допуснати при постановяване на акта нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, които да поставят под съмнение законосъобразността му. Извършената от настоящия състав проверка сочи, че такива нарушения не се констатират по настоящето дело. Предвид изложените в искането и в съдебно заседание съображения във връзка с основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК, проверката, която касационната инстанция следва да извърши, е за правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, като следва да се има предвид, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда. Въззивната инстанция е изпълнила задължението си да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, включително и по отношение на въпросите, свързани с наличието на надеждна доказателствена основа за осъждане на З. Л. по двете й възведени обвинения. Както в мотивите на първоинстанционната присъда, така и във въззивното решение, е обективиран по ясен начин процеса на формиране на вътрешното убеждение в съдебните състави, като доказателствата и средствата за тяхното установяване са оценени при спазване на правилата на формалната логика, изложени са обосновани аргументи във връзка с кредитиране на определени доказателствени източници при констатирани противоречия между тях. Лишен е от основание доводът за това, че осъждането по двете обвинения се основава на предположения. По отношение на обвинението спрямо Л. за извършена измама с пострадал св. Ч., двете съдебни инстанции са ценили валидно събрани доказателства, като внимателно са обсъдили показанията на св. Ч., на св. М. (помощник нотариус), на свидетелите Д. и Р. и писмените документи, касаещи лекия автомобил марка „Мерцедес”. Съвкупната оценка на тези доказателствени източници е позволила възприемане на фактически положения, които са обосновали частично оправдаване на подсъдимата Л. именно по отношение на обвинението за деяние, включено в продължаваното престъпление по чл. 209, ал. 1 НК – възбуждане и поддържане на заблуждение у св. Ч. и свързаното с това причиняване на същия на имотна вреда в размер на равностойността на лекия автомобил „Мерцедес”. Възраженията в искането за възобновяване, направено от осъдената, са свързани с недоказаност на обстоятелството на въвеждане в заблуждение на Ч. по отношение на разпореждането със собствения му лек автомобил „Мерцедес”. Тези възражения, освен че не се отнасят до осъдителната част на присъдата, а до неатакуваната оправдателна част, са лишени от основание. Както първоинстанционният, така и въззивният съд, кредитирайки показанията на помощник нотариуса св. М., както и писмените документи, на които са извършени нотариални заверки, са възприели, че е налице упълномощаване на подс. Л. от страна на св. Ч., включително и за отчуждаване на лекия автомобил. Така установеното е послужило за основание съдът да отхвърли обвинителната теза за въвеждане и поддържане на заблуждение у св. Ч. във връзка с правомощията на подсъдимата при упълномощаването. Като логическа последица, тези изводи са довели до оправдаване на Л. за това деяние и по обвинението за продължавано престъпление. Осъждането на Л. за това, че на неустановена дата през м. януари 2011г. в [населено място] и в [населено място], обл. Пловдив, е възбудила и до края на м. януари 2011г. е поддържала у И. С. Ч. заблуждение – че ще откара в квартира телевизор, марка „Самсунг” на стойност 301лв. и прахосмукачка, марка „Самсунг” на стойност 51лв. и с това му е причинила имотна вреда в размер на 352лв., има своята доказателствена основа. В тази насока правилно са кредитирани показанията на св. И. Ч., като последователни и логични, в които същият възпроизвежда фактите на предаване на индивидуализираните движими вещи – телевизор и прахосмукачка, на подсъдимата, което фактическо разпореждане от страна на свидетеля е осъществено поради създадената и поддържана от Л. невярна представа у него, че ще ги занесе в жилището, което тя е наела за свидетеля и за дъщеря си и че те се намират там. В показанията на този свидетел се съдържат фактически данни за това, че подсъдимата към момента на предаване на вещите не е била наела квартира, а когато е сторила това по-късно (в края на м. януари), вещите изобщо не са били в жилището, като Л. едва в по-късен момент е заявила пред него, че ги е заложила. Заявеното от св. Ч. не е в противоречие с някои обстоятелства, сочени от подс. Л. в обясненията й, понеже тя не отрича, че е получила тези вещи от св. Ч., както и не отрича, че ги е заложила. Обясненията на подсъдимата по отношение на обстоятелствата, свързани с описаното деяние, са били внимателно ценени, предвид двояката им същност на доказателствено средство и средство за защита. Поради това, твърденията й по отношение на това, каква информация е предоставила на свидетеля във връзка с вещите (че го е информирала, че ще ги заложи) и че с парите от залагането им е платила наема, обосновано не са възприети, предвид на тяхната опроверганост от последователно заявените факти в показанията на св. Ч.. Не без значение за кредитирането с доверие на заявеното от св. Ч. е освен преценката за последователност и вътрешна безпротиворечивост на показанията му, е и заключението на съдебнопсихиатричната експертиза за свидетеля, според което, при наличното психично заболяване, същият не е лишен от свидетелска годност, а негова невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си е посочена от вещите лица само към момента на упълномощаване на Л. във връзка с лекия автомобил. Претенцията за липса на доказателствена обезпеченост на осъждането на Л. по обвинението й за извършен грабеж с пострадал св. С., също е лишена от основание. Авторството на деянието, механизмът на извършването му и неговия предмет са установени по категоричен начин въз основа на направения от решаващите съдилища анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. В тази насока, решаващите съдилища правилно са кредитирали с доверие показанията на св. П. С. като последователни и добросъвестно депозирани, като този доказателствен източник е ценен като достоверен в информативно отношение, понеже съдържа фактически данни за конкретните действия на подсъдимата и сочи несъмнено на разпознаването й (независимо от правилното изключване от доказателствата по делото на протокола за разпознаване). В подкрепа на заявеното от тази свидетелка са и показанията на св. Е. С., не само защото в частта им, в която имат производен характер потвърждават заявеното от пострадалата, но и защото в частта им относно уведомяването за намирането на чантата и нейното предаване, са във фактическа връзка със заявеното от пострадалата касателно времето на деянието и неговия предмет. Макар действително да липсват преки доказателства относно факта на отнемане на чантата именно от подсъдимата, доказателствената верига несъмнено обосновава този извод. В логическата последователност се включват показанията на св. П. С. за това, че е извадила чантата си и от нея е показвала снимки на подсъдимата, за даването на две розови хапчета на пострадалата от подсъдимата и настъпилото като последица заспиване на свидетелката, показанията на свидетелите Д. М. и К. относно намирането на чантата на същата дата следобед и издирването на собственика, на св. Е. С. - относно предаването на чантата. Следователно, събраните доказателства са в такъв обем и в такава логическа връзка помежду си, че позволяват несъмненост на изводите по фактите, обосноваващи авторството на Л. и съставоремността на деянието. Тази логическа връзка не може да бъда разколебана от обстоятелството, че по вещите – предмет на деянието, не са установени дактилоскопни следи от подсъдимата, доколкото системата от доказателства обосновава единствено възможен извод за това, че тя е автор на деянието. Обосновано не е дадена вяра на обясненията на подс. Л., като е съобразено, че тя многократно е променяла версията си, както и че те се опровергават от другите обективни доказателства. Не могат да бъдат възприети като основателни доводите в искането за липса на установеност на обстоятелството, че подсъдимата е привела св. П. С. в безсъзнателно състояние. Това е така, понеже в показанията си пострадалата логически последователно описва фактите за това, че подсъдимата, след като е демонстрирала загриженост за състоянието й, й е дала две хапчета и известно време след това тя е заспала, като в тази връзка е и заключението на съдебномедицинската експертиза по отношение на възможността определени медикаменти да предизвикат настъпилия сън. Следователно, несъмнено е установен фактът на изпадане в състояние на сън от пострадалата след приемане на медикаменти, дадени й от подс. Л., като е без значение с какъв медикамент е сторено това, при категоричната установеност на факта, че подсъдимата е дала хапчета на свидетелката. Не може да бъде възприето и възражението в искането, касаещо противоречивост на показанията на св. П. С. по отношение на паричната сума, намирала се в чантата. Действително е налице известна непоследователност в показанията й за този факт, но това не дискредитира свидетелските й показания, защото свидетелката обяснява причините, поради които е посочила със сигурност определена сума (тази по обвинението) – поради целевото предназначение на средствата, поставени в различни пликове (за погребение, за очна операция). Лишено е от основание оплакването на осъдената Л., формулирано в искането за възобновяване за това, че е нарушено правото й на защита поради неуважаване на доказателствени искания от решаващите съдилища. Внимателният прочит на материалите по делото сочи, че искания, направени от нейния защитник, свързани с обстоятелствата, обосноваващи отговорността й за измама, са били уважени от съда, като са изискани документи от нотариалната кантора, допусната е и е извършена очна ставка между свидетелите Ч. и М.. По отношение и на второто обвинение не е препятствано осъществяването на правото на защита на подсъдимата, доколкото е уважено доказателственото искане на защитника й за допускане като свидетел на К. К., придружавал св. Д. М., а и показанията на този свидетел са имали значение за изясняване на някои релевантни обстоятелства, както и за проверка на други доказателствени източници. По искане на защитата е допусната и изслушана дактилоскопна експертиза по отношение на отпечатъците върху отнетата чанта и предмети в нея. Освен това, отказът на съда да уважи определени доказателствени искания (например такива за преразпит на свидетели) са били правилно мотивирани и не са довели до доказателствени непълноти. Първоинстанционният съд не може да бъде упрекнат в неизпълнение на задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Съдебният състав е извършил обоснована преценка на относимостта и допустимостта на направените от страните доказателствени искания, а и служебно е събрал доказателства, обезпечаващи правилното и пълноценно установяване на фактите, включени в предмета на доказване. Пред въззивната инстанция подсъдимата и защитата й изобщо не са направили искания за събиране на нови доказателства, а и не търпи укор преценката на тази инстанция, че не е било необходимо провеждане на въззивно съдебно следствие поради осъществената от първия съд пълноценна доказателствена дейност. Изложените съображения мотивират изводите на настоящия съдебен състав за неоснователност на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с правилното формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Обстоятелствата, включени в предмета на доказване съобразно очертаната с обвинителния акт фактическа рамка, са изяснени обективно и в пълнота, като не е налице превратна или в нарушение на правилата на формалната логика оценка на доказателствата. Не се констатират нарушения във връзка с правото на защита на подсъдимото лице в процеса на доказване. Поради това и формулираното искане за отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав е неоснователно. При правилно установени факти е приложен материалният закон, който е следвало да бъде приложен. В искането за възобновяване не се съдържат конкретни доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, а само общо оплакване за недоказаност на обвинението. Конкретно оспорване на правната квалификация на извършеното се прави от защитника на осъдената пред настоящата инстанция, който счита, че деянието с пострадал св. П. С., следва да се квалифицира като кражба, а не като грабеж. Това оспорване е лишено от основание. Извършените от Л. действия обосновано са субсумирани под нормата на чл. 198, ал. 4, вр. ал. 1 НК, като въззивната инстанция правилно е коригирала първоинстанционната присъда и е преквалифицирала извършеното деяние по чл. 198, ал. 4, предложение 1 НК – че деянието е извършено, като за отнемането на вещите С. е била приведена в безсъзнание. Установените факти сочат, че осъдената е осъществила действия – дала е на пострадалата две хапчета, които са предизвикали заспиването й, които действия съставляват привеждане в безсъзнание на пострадалата, тъй като тя не е могла да възприема околната среда и да реагира. По-нататък подсъдимата е осъществила и отнемане, използвайки състоянието на безсъзнание, в което е привела пострадалата. Несъмнено е следователно, че са осъществени от Л. двата свързани акта, необходими за квалифициране на деянието като грабеж, а не е реализирано само отнемане, за да се претендира по-лека квалификация на извършеното като кражба. Тук следва да се разгледа възражението за нарушено право на защита на подсъдимата с осъществената от въззивния съд преквалификация на деянието. Това възражение е неоснователно, защото подсъдимата се е защитавала по фактите, такива, каквито са й вменени от обвинението, възприети са от решаващите съдилища и са обосновали осъждането. Не е приложен закон за по-тежко наказуемо престъпление, с което да е влошено положението на подс. Л., а в рамките на квалификация за същото престъпление е прието, че пострадалата е поставена от подсъдимата в безсъзнание, още повече, че в съдебната практика се приема, че безсъзнанието е вид беззащитно състояние, по каквато квалификация Л. се е защитавала. Лишено е от основание и оплакването за явна несправедливост на наложените на З. Л. наказания за двете извършени в реална съвкупност деяния. Това оплакване не е подкрепено с конкретни доводи. По отношение и на двете престъпления решаващите съдилища правилно са извършили комплексна преценка на обстоятелствата, визирани в чл. 54 НК и са аргументирали съответствието на наложените наказания с целите по чл. 36 НК. Не се сочат и не се установяват обстоятелства, които да обосноват допълнително смекчаване на наказателно правното положение на осъдената. Законосъобразно е извършено определянето на общото наказание на основание чл. 23, ал. 1 НК. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното дело. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената З. Д. Л. /Т./, за възобновяване на наказателното производство по нохд № 5023/2012г. на Пловдивския районен съд и внохд № 1242/2013г. на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.