Р Е Ш Е Н И Е № 128 гр. София, 23.07.2019 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: Бисер Троянов Петя Шишкова при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП С., като изслуша докладваното от съдия Шишкова КНД № 447/19г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на гл.ХХІІІ от НПК. Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от подсъдимия К. Р. В. срещу решение № 458 от 21.11.2018г., постановено по ВНОХД № 178/18г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 13 от 12.09.2017г. по НОХД № 142/17г. на Пернишкия окръжен съд. В жалбата са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1 т.1 и т.2 от НПК и се иска отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неяснота на обвинението, предвид липсата на точен час; кредитиране на протокол, незаконосъобразно оформен като оглед на местопроизшествие, вместо за претърсване; липса на мотиви относно съображенията, с които са отхвърлени обясненията на подсъдимия; отказ да се съберат доказателства за възможностите за дърводобив на в района, довел до възприемане на погрешно място на деянието; изграждане на извода за вина въз основа на предположения. Претенцията за неправилно приложение на материалния закон се основава на обстоятелството, че подсъдимият не е осъществявал никакви действия, съставляващи изпълнителното деяние на престъплението по чл.277а, ал.3 от НК, поради което поведението му би могло да се квалифицира или като доброволен отказ от опит или като подбудитество или помагачество. Изтъква се, че имотът, в който се е намирал е собствен. Подсъдимият В. и защитникът му не се явяват в съдебното заседание пред ВКС и не представя становище. Представителят на прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Защитникът на необжалвалия подсъдим Ч. предоставя преценката по основателността на жалбата изцяло на съда. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като се запозна с атакувания съдебен акт, материалите по делото и становището на страните, намери следното: Подсъдимият В. е признат за виновен в това, че на 07.10.2015г. в землището на [населено място], общ.П., в съучастие като съизвършител с Ю. Ч., без съответно разрешение по чл.148 от Закона за културното наследство търсил археологически обекти, като за осъществяване на деянието е използвал МПС - лек автомобил „Ш.", и технически средства – лопата, два броя металдетектори с окомплектовка, и малък металотърсач с резервна батерия, и на основание чл.277а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 5000лв. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години. Техническите средства и автомобилът са отнети в полза на държавата. В тежест на подсъдимите са възложени направените разноски. Със същата присъда подсъдимият Ч. е признат за виновен по обвиненията за престъпления по чл.277а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, и чл.278, ал.6 от НК, и на основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено най-тежкото от двете определени наказания – лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено за тригодишен изпитателен срок и глоба в размер на 5000лв. Този подсъдим не е обжалвал решението на Софийски апелативен съд. Оплакванията в жалбата са ориентирани срещу изводите на съда, относно конкретното поведение на подсъдимия В. и дали се субсумира в понятието „търси“ като изпълнително деяние на престъплението по чл.277а, ал.1 от НК, както и относно естеството на евентуално търсените обекти. Доколкото обосноваността на фактическите изводи е извън пределите на касационната проверка, в правомощията на настоящия състав остава преценката за начина, по който са изградени. За да потвърди присъдата на Пернишкия окръжен съд, въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на събраните от първата инстанция доказателства и доказателствени средства, сам е провел допълнително съдебно следствие и е обсъдил по отделно и в съвкупност наличните данни, като при осъществяване на тази процесуална дейност не е допуснал твърдените в жалбата нарушения. Основните аргументи на касатора са били изтъкнати вече пред въззивния съд и са намерили подробен и обоснован отговор в мотивите на решението. Материалният закон е приложен правилно към установените факти. Действията, чрез които е възможно да се осъществи изпълнителното деяние „търси“, са посочени в чл.56, ал.1, т.1 от Закона за културното наследство и чл.4, ал.1 т.1 от Наредбата за извършване на теренни археологически проучвания. Те са определени като теренни проучвания и издирване, първият етап от които е обхождане и оглед на място. От фактическа страна съдилищата са установили, че именно такова е било поведението на подсъдимия В.. С факта, че е извършвал оглед и обхождане на района, той обективно е осъществил изпълнителното деяние по основния състав на престъплението. Допълнителното наличие на технически средства е от значение за разкриване на намеренията на подсъдимите, както и за приложение на по-тежко квалифициращия признак. Въззивният съд е взел под внимание всички възражения относно боравенето с металотърсач от страна на подсъдимия Ч., и за да ги провери е допуснал преразпит на свидетелите-очевидци и е назначил техническа експертиза. Фактическият извод на първоинстанционния съд, че техническото средство е работело, е останал неразколебан. Престъплението е формално от категорията на обикновените и е довършено в момента, в който са осъществени цитираните действия, насочени към намиране на археологически обекти. Претенцията за преквалификация на деянието като опит, е неоснователна, а твърденията, че обширността на терена е разколебала намеренията на подсъдимите да търсят, биха били правно релевантни само, ако това е станало преди да предприемат обследване. Участието в осъществяване на изпълнителното деяние определя В. като извършител, а тази форма поглъща подбудителството и помагачеството, т.е. законът е приложен правилно и по отношение на вида съучастие. Софийски апелативен съд е отговорил подробно и на възражението на защитата, касаещо предмета на престъплението. Изводът, че подсъдимите са издирвали именно археологически обекти, е базиран на редица доказателствени източници, които взаимно се подкрепят: Мястото, където са задържани двамата подсъдими е в близост до три недвижими археологически обекта; В. е предприел търсенето именно с Ч., за когото е установено, че има интерес и практически умения в издирването на движими културни ценности; Констатирано е съответствие между описанието на местността на планираното търсене на археологически обекти, направено от Ч. в прихванат чрез използване на специални разузнавателни средства телефонен разговор, и тази, която са обследвали с В. на инкриминираната дата; в разговора помежду си използвали израз, който сочи на неопределеност на търсения обект; съществува противоречие между обясненията на подсъдимия и показанията на сестра му относно предметите, евентуално заровени от дядо им. Така резюмираните аргументи опровергават тезата на касатора, че обясненията на подсъдимия са отхвърлени без мотиви. Значителна част от касационната жалба е посветена на проблема дали подсъдимият е задържан в собствен имот, като се твърди, че в съдебната практика липсват осъдителни присъди по посочения текст от НК за деяние извършено в „частен имот /на физическо лице/“. Въззивният съд е отказал да се задълбочи в изследването на това обстоятелство и този подход е напълно законосъобразен. Въпросът дали подсъдимият е осъществил престъплението в границите на придобита по наследство гора, или в близост до нея, е извън предмета на доказване по чл.102 от НПК. Дейността, която е извършвал без разрешение – издирване на археологически обекти, е обявена за държавен монопол на цялата територия на страната, включително и в парцели, притежание на физически лица, което е и логичната причина в съдебната практика да липсват съображения във връзка със собствеността. При изземването на веществените доказателства с протокол за оглед на местопроизшествие не е допуснато процесуално нарушение. Установено е, че при осъществяване на следственото действие, иззетите вещи действително са се намирали на указаното в протокола място. Писменото доказателствено средство удостоверява обстановката към момента на протоколирането, и няма как да отрази предходно състояние. Протоколът за оглед е ползван от съда за установяване на обстоятелството, че техническите пособия са се намирали на местопроизшествието, а фактът, че са оставени там от подсъдимите, е изяснен с помощта на гласни доказателствени средства. Правата на подсъдимите не са засегнати, защото така съставеният протокол ги свързва със средството на престъплението в значително по-малка степен, отколкото протокол за претърсване. Непосочването на точен час на осъществяване на деянието също не представлява съществено процесуално нарушение. Инкриминирана е датата 07.10.2015г. и е останала непроменена от момента на образуване на наказателното производство. Твърдението, че не е ясно дори, дали става въпрос за светлата част от денонощието е некоректно, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт е записано, че двамата подсъдими са се срещнали и потеглили към [населено място] сутринта. В принципен план индивидуализацията на деянието по време е съществено обстоятелство от обвинението, но въпросът доколко да се прецизира, се решава във всеки конкретен случай с оглед възможността на подсъдимия да организира защитата си. По настоящото дело защитата на подсъдимия В. не се основава на оспорване на обстоятелството, че на 07.10.2015г. се намирал на посоченото в обвинителния акт място. По изложените съображения касационната жалба следва да бъде оставена без уважение и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, ІІ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 458 от 21.11.2018 г., постановено по ВНОХД № 178/18 г. на Софийски апелативен съд Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.