Р Е Ш Е Н И Е № 39 гр. София, 10 март 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1064 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Б. Н. Я. против въззивно решение № 258/18.06.2019 г., постановено по внохд № 504/2019 г. по описа на Апелативен съд - София. В жалбата изрично е посочено, че са наведени касационните основания по чл.348, ал.1 т.1 и т.3 от НПК. В тяхна подкрепа, обаче са ангажирани съображения, обосноваващи единствено наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че неправилно предходните инстанции са кредитирали заключението по назначената агротехническа експертиза без експерта да е посетил на място процесните парцели, не е извършил теренна проверка, а е работил само въз основа на приложения по делото снимков материал, още повече че направените констатации са били оспорени и по административен ред. Според подсъдимия не е налице и твърдяното противоречие в показанията на свидетелите З. и М., което е послужило като основание на инстанциите по същество да не кредитират заявеното от тях относно осъществените действия по почистването на терените от дървесни и храстовидни растения. Следствие на така допуснатите процесуални нарушения неправилно е прието, че в трите земеделски парцела не е извършвана никаква стопанска дейност. Претендира се въззивното решение да се отмени, подсъдимият да се признае за невиновен и да бъде оправдан. В съдебно заседание подсъдимият Б. Я. и защитникът адв. Р. Н. поддържат жалбата и молят тя да бъде уважена по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и пледира решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 3/19.02.2019 г. по нохд № 172/2018 г. на Окръжен съд - София подсъдимият Б. Я. е признат за виновен в това, че на 15.06.2016 г. в [населено място], в качеството му на управител и представляващ „Б. - И.” Е., в заявление за подпомагане 2016 г. с УИН 2323061683049 и УРН 570483 и таблица за използвани парцели е представил неверни сведения, че ползва, обработва и поддържа в добро земеделско и екологично състояние 3 бр. земеделски парцели в [населено място], общ.Драгоман, с обща площ от 55,12 ха, с начин на трайно ползване - ливади за косене, за да получи средства от фондове, прилежащи на Европейския съюз – Европейския фонд за гарантиране на земеделието, поради което и на основание чл.284а, ал.3, вр. с ал.2 от НК и при условията на чл.55, ал., т.1 и ал.3 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, което наказание при условията на чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. С присъдата в тежест на подсъдимия на основание чл.189, ал.3 от НПК са възложени направените по делото разноски, които възлизат общо в размер на 670, 25 лв. По жалба на подсъдимия е образувано внохд № 504/2019 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Част от изложените в жалба доводи, освен изразеното недоволство на подсъдимия от въззивния съдебен акт, по своето естество представляват твърдения, оспорващи обосноваността на въззивното решение, която не е от сред касационните основания, посочени в чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. За разлика от въззивния съд, касационната инстанция в настоящото производство не може да събира доказателства, да приема нови фактически положения, на базата, на които да оправдае дееца, каквото искане прави касаторът. При извършената проверка относно изпълнението на задълженията, произтичащи от разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК се установи, че въззивният съд, съобразно нормата на чл.339, ал.2 от НПК е изложил своите констатации относно приетите за установени фактически положения, анализирал е подробно доказателствените източници и е отговорил задълбочено на всички възражения. Не може да се приеме, че неоснователно и двете предходни инстанции са възприели и кредитирали заключението по назначената на досъдебното производство агротехническа експертиза като ясно, обосновано и изготвено с необходимите професионални знания и опит. Не се констатира каквото и да процесуално нарушение, свързано с назначаването и приемането на въпросното заключение. По делото в нито един момент не е поставена под съмнение непредубедеността или професионалната компетентност на вещото лице Л.. В самото заключение и от разясненията на вещото лице в съдебно заседание при неговото приемане обстойно са изложени съобразените от експерта обстоятелства и използваната документация. Изразеното несъгласие на подсъдимия с изводите на експерта и изминалият период от време - от извършване на проверката от служителя на ДФ „Земеделие” до назначаване на експертизата, послужило като основание на вещото лице да не посети на място трите земеделски имота, а да работи само по снимков материал не прави заключението негодно. Същевременно вещото лице е дал непротиворечив и еднозначен отговор, че заявените три парцела са видимо неподдържани, без следи от земеделска дейност, обрасли с храстовидна растителност, т.е. към инкриминирания момент не са поддържани в добро екологично и земеделско състояние и са неподходящи за субсидиране по схемите и мерките за директни плащания. Поради това в пълно съответствие със закона инстанциите по същество правилно са счели, че експертното заключение следва да бъде кредитирано и да послужи за изясняване на обстоятелствата по делото. В този смисъл не допуснато процесуално нарушение, свързано с оценката на заключението от инстанциите по същество, нито е нарушено правото на защита на подсъдимия. Касационният състав не споделя и несъгласието на подсъдимия с оценката за недостоверност на показанията на двамата свидетели М. З. и М. М.. От гледна точка на процесуалните правила, които уреждат и гарантират правилно формиране на вътрешното убеждение, съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение. Прочитът на мотивите на обжалвания съдебен акт разкрива аналитичната и внимателна преценка на процесните доказателствени източници. В съответствие с правомощията си въззивният състав не оценил като достоверни показанията на двамата свидетели не само паради взаимната им противоречивост и уклончивост, но и след като е констатирал, че по отношение на съществени факти и обстоятелства от твърденията за извършените от тях селскостопански дейности по обработка на земеделските площи те противоречат на показанията на св.В. и констатациите в самия контролен лист. В отказа на инстанциите по същество да кредитират като достоверни показанията на посочените свидетели, а по-скоро като са ги възприели като израз на несполучливия им опит да подкрепят защитната теза на подсъдимия, не е проявена едностранчивост, необсъждане или изкривяване на тяхното действително съдържание, каквито оплаквания декларативно са заявени в жалбата. В жалбата, както е посочено по-горе, не са наведени каквито и да е доводи в подкрепа на заявените касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. При отсъствието на съществени процесуални нарушения и в рамките на установените фактически положения въззивният съд правилно е приложил материалния закон, като е квалифицирал извършеното от подсъдимия като престъпление по чл.248а, ал.3 вр. с ал.2 от НК. Очевидно отсъствието в жалбата на конкретни доводи относно релевираната явна несправедливост на наказанието е обусловено и от проявената изключителна снизходителност от страна на първоинстанционния съд, който е определил наказание не само при условията на чл.55 от НК, но и в абсолютния минимален предвиден в закона размер от три месеца лишаване от свобода, с приложението на чл.66 от НК. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 258/18.06.2019 г., постановено по внохд № 504/2019 г. по описа на Апелативен съд - София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: