Р Е Ш Е Н И Е № 468 гр. София, 19 февруари 2015 г. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от председателя съдия Красимир Харалампиев н. дело № 1527 по описа за 2014 г. Производството е по реда на чл. 420, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 842/2012 г. на Районен съд – гр. Габрово относно осъдения – Д. И. Н., отмяна на постановената присъда № 610/09.10.2014 г. в частта, с която му е определено общо наказание на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК и връщане на делото за ново разглеждане. В искането се твърди, че присъдата, с която е определено на осъдения общо наказание, е постановена при нарушение на материалния закон, а именно чл. 23 и чл. 25 от НК, и е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в постановяване на съдебния акт в нарушение на чл. 14 от НПК. В искането се аргументира, че не е спазен принципът за приложение на най-благоприятното за осъдения съчетание при наличието на усложнената форма на множество престъпления, част от които са в съотношение на съвкупност и едновременно на рецидив помежду си. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият, редовно призован за с.з. пред ВКС, не се явява. Назначеният му служебен защитник намира искането за основателно и го поддържа. Върховният касационен съд като прецени изложените доводи и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 610/09.10.2013 г. по нохд № 842/2012 г. на Районен съд – гр. Габрово, Д. И. Н. е осъден на 1 година лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, предл. 2-ро и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил на Н. едно общо наказание в размер на 2 години лишаване от свобода по горепосочената присъда по нохд № 842/2012 г. на Районен съд – гр. Габрово, присъда по нохд № 828/2011 г. на Районен съд – гр. Видин и присъда по нохд № 852/2011 г. на Районен съд – гр. Габрово. С решение № 138/06.01.2014 г. по внохд № 174/2013 г., Окръжен съд – гр. Габрово е изменил частично по отношение на другия подсъдим присъда № 610/09.10.2013 г. по нохд № 842/2012 г. на Районен съд – гр. Габрово. Н. не обжалвал присъдата, която потвърдена спрямо него влязла в сила на 06.01.2014 г. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане в интерес на осъдения от Главния прокурор на Република България, намира същото за допустимо, а разгледано по същество и за основателно. От материалите по делото е видно, че в обхвата на групирането е следвало да попаднат наказанията, наложени по следните четири дела - нохд № 983/2011 г. на РС-Габрово, нохд № 828/2011 г. на РС-Видин,, нохд № 852/2011 г. на РС-Габрово и нохд № 842/2012 г. Районен съд – гр. Габрово, обаче, не е обсъдил присъдата по нохд № 983/2011 г., въпреки че данните за нея са били видни за съда, макар и само от приложеното към досъдебното производство свидетелство за съдимост на Д. И. Н. – само по себе си това е несъобразяване с т. 6 от ППлВС № 4/1965 г. Като е пропуснал осъждането по нохд № 983/2011 г., не го е обсъдил и не го е взел предвид при постановяване на последната по време присъда, с която е следвало да извърши групиране на наложените наказания, съдът е нарушил чл. 14 от НПК, допускайки съществено нарушение на процесуалните правила. Неизследвайки всички осъждания, съдът е нарушил и разпоредбите на материалния закон, по-точно чл. 23 и чл. 25 от НК, тъй като не е извършил пълно и цялостно групиране на престъпленията на осъдения и налагане на общо наказание за тях (ТР № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС). От осъжданията на Н. е видно, че престъпленията по присъдите по нохд № 842/2012 г., нохд № 852/2011 г. и нохд № 828/2011 г. са в съотношение на съвкупност, тъй като са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е било от тях. Същевременно, престъплението по нохд № 842/2012 г. е в рецидив по отношение на деянието предмет на присъдата по нохд № 983/2011 г. При очертаната от присъдите усложнена форма на множество престъпления, извършени едновременно в съвкупност и рецидив, съдът е следвало да съобрази ръководните указания по приложението на закона, отразени в т. 9 от ППлВС № 4/1965 г. и на принципа за приложение на най-благоприятния за осъдения вариант, като определи за изтърпяване от Д. И. Н. на едно общо най-тежко наказание по нохд № 983/2011 г., нохд № 828/2011 г. и нохд № 852/2011 г. и постанови отделното изтърпяване на наказанието по нохд № 842/2012 г. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, поради което и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 842/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Габрово като ОТМЕНЯВА постановената по него присъда № 610/09.10.2013 г. в частта, с която на осъдения Д. И. Н. е определено общо наказание по влезли в сила присъди и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав за отстраняване на допуснатите нарушения в производство по чл. 306 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: