Р Е Ш Е Н И Е № 45 гр. София, 29 март 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора ГАЛИНА СТОЯНОВА, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 67 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Н. Б., чрез защитника адв.Е. Т., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 111/2021 по описа на Окръжен съд - Русе и изменение на влязлата в сила присъда № 6/13.04.2021 г., потвърдена с решение № 89/29.07.2021 г. по внохд № 190/2021 г. на Апелативен съд - Велико Търново, за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода и отлагане изпълнението на същото при условията на чл.66 от НК. В искането са изложени доводи, обуславящи наличието на явна несправедливост на наложеното наказание. Посочено е, че предходните инстанции не са отчели в пълен обем и в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства, като в същото време е надценена тежестта на отегчаващите такива и на тази плоскост неправилно е отказано приложението на чл.55 и чл.66 от НК. Отправена е претенция да се измени влязлата в сила присъда, като се намали наложеното наказание от три години лишаване от свобода и най-вече същото да се отложи за изпълнение, като се приложи института на условното осъждане. В съдебно заседание осъденият Н. Б. и упълномощеният защитник адв.Т. поддържат депозираното искане и молят то да бъде уважено по изложените в него доводи. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е постъпило на 16.12.2021 г., т.е. подадено е в предвидения в чл.421, ал.3 от НПК шест месечен срок, считано от влизане в законна сила на присъдата - 22.10.2021 г., от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт непроверен по касационен ред, подлежи на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. В производство по реда на чл.371, т.2 от НПК с присъда № 6/13.04.2021 г. по нохд № 111/2021 г. на Окръжен съд - Русе Николай И. Б. е признат за виновен в това, че на 14.12.2020 г. в [населено място], обл.Русе, при управление на МПС – л.а. „Рено“ е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на С. А. с ЕГН [ЕГН], като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.1, б. „Б“ вр. с ал.1, б. „В“ вр. с чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.54, ал.1 вр. с чл.58а, ал.1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и четири години лишаване от право да управлява МПС. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изпълнение на така наложеното наказание лишаване от свобода, като е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия, считано от 14.12.2020 г. до 25.03.2021 г., както и лишаването му по административен ред от право да управлява МПС, считано от 15.12.2020 г. В тежест на подсъдимия са възложени направените разноски в размер на 2 914,46 лв., като съдът се е разпоредил и с вещественото доказателство по делото. По жалба на защитниците на подсъдимия единствено относно размера на наложените наказания и начина на тяхното изпълнение е образувано внохд № 190/2021 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. С постановеното по делото решение № 89/29.07.2021 г. първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена. Срещу въззивното решение е постъпила жалба от подсъдимия, но с разпореждане № 90/13.09.2021 г. на съдията - докладчик, на основание чл. 351, ал.5, т.2 от НПК, тя е върната като просрочена. Разпореждането е оставено в сила с определение № 60102/22.10.2021 г. по чнд № 864/2021 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение, от която дата - 22.10.2021 г. присъдата е влязла законна в сила. Изложените в искането доводи за намаляване размера на наложеното на осъдения наказание от три години лишаване от свобода и най-вече за отлагане изпълнението на същото с подходящ изпитателен срок са напълно идентични с тези от въззивната жалба и на тях апелативният съд е дал изчерпателен отговор, който се споделя изцяло от настоящия състав. Така наложеното наказание лишаване от свобода, отмерено след редукцията му, съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, не е явно несправедливо. Всички обстоятелства от значение за индивидуализацията му са анализирани и оценени напълно адекватно. Предходните инстанции са отчели в пълен обем и в достатъчна степен установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на осъдения. Наличните такива, а именно - чистото съдебно минало на Б. /макар и след настъпила реабилитация по право по осъждане за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК/, изразеното съжаление за случилото се, здравословното му състояние – 71 % трайно намалена трудоспособност, /установена на 13.09.2005 г. захарна болест, за която е предписано инсулиново лечение/, както и упражняването на обществено полезен труд след произнасянето на присъдата и полагането на грижи за малолетното му дете, а най-вече и констатираното съпричиняване на резултата от страна на пострадалия, без някое от тях да е изключително, макар и да изпълват в известна степен изискването на закона за многобройност, не обуславят значително по-ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца, сравнение с типичните за този вид престъпления. Същевременно по никакъв начин не е надценена ролята и на отчетените като отегчаващи отговорността обстоятелства, изразяващи се в извършването на множество административни нарушения на правилата за движение по пътищата от осъдения, за които няколкократно му е отнемано свидетелството за управление на МПС, включително и по реда на чл.78а от НК. Действително, визираните административни нарушения са от момента, от който Б. е станал правоспособен водач и очевидно работата му е съпроводена с ежедневно управление на МПС, но те не биха могли да се квалифицират като „дребни прегрешения“, както се твърди в искането, най-малкото предвид няколкократно установената употреба на алкохол при управление на МПС, която се явява и основаната причина, довела до фаталния резултат по настоящото дело. Наистина в кръвта на пострадалия също е отчетена концентрация - от 2,61 на хиляда, но ЗДвП не поставя изискване пешеходците да не са употребили алкохол. Извън вниманието на инстанциите по фактите е останало и друго относимо към отговорността на Б. отегчаващо обстоятелство, а именно, че отчетената концентрация на алкохол в кръвта му от 1,33 на хиляда доста надхвърля минимално изискуемата такава от над 0,5 на хиляда, за да е налице квалификацията „пияно състояние“, още повече, че той е имал възможност да възприеме пешеходеца на отстояние от около 40-50 м., но не е намалил скоростта от 47 км./ч., нито е предприел действие по спирането. Посочените отегчаващи отговорността обстоятелства и тяхната относителна тежест не само категорично изключват наличието на втората кумулативно предвидена в закона предпоставка за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно - най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко, но завишават степента на обществена опасност на самото деяние и на дееца, което не дава основание и за определянето на наказание в размер, близък да минималния предвиден в закона от три години, след което да се приложи редукцията по чл.58а от НК. В този смисъл, след съобразяване на степента и характера на обществената опасност на извършеното престъпление, в съчетание с данните за личността на Б., се налага становището, че не е необходима проявата на по-голямо снизхождение спрямо осъдения. Неоснователно се явява и оплакването, че наказанието лишаване от свобода следва да се отложи за изпълнение при условията на чл.66, ал.1 от НК. При наличието на формалните предпоставки за приложението института на условното осъждане, визираната разпоредба подчертава преимущественото значение на изискването за поправянето на дееца, без разбира се да игнорира и въздействието, което начинът на изпълнение на наказанието ще окаже върху обществото. На тази основа и настоящият състав намира, че удовлетворяването на претенцията на защитата за приложението на чл.66 от НК не би съдействало за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, а и би създало чувство за безнаказаност у останалите членове на обществото с оглед характера на извършеното престъпление. Съдът напълно споделя становището на предходните инстанции, че Б. е осъществил престъплението, по което е осъден, само четири месеца след изтърпяване на административно наказание лишаване от правоуправление, като два пъти е установено, че е управлявал МПС със значителна – над 1,2 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта. Посочените обстоятелства налагат изолирането на осъдения в определения за това срок от три години, което и според настоящия състав в максимална степен ще допринесе за постигане на визираните в чл.36 от НК цели на наказанието. По изложените съображения искането се явява неоснователно, поради което и на основание чл.426 вр. с чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Н. И. Б. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 111/2021 по описа на Окръжен съд - Русе и изменение на влязлата в сила присъда № 6/13.04.2021 г., потвърдена с решение № 89/29.07.2021 г. по внохд № 190/2021 г. на Апелативен съд - Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: