Р Е Ш Е Н И Е
№ 156
гр.София, 22. 03. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и втори
февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
със секретар Виолета
Петрова
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 416/2009 година
Производство по чл.290 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено под № І* на 12.11.2008 год. по в.гр.дело № 746/2008 год., с което е оставено в сила решение № 1* от 16.06.2008 год. по гр.дело № 1481/2006 год. на Бургаския районен съд, с което е намалено саморъчното завещание от 09.06.1988 год. на недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от апартамент в гр. Б., ж.к.”Л”, групов строеж Г-5, ет.1, ап.10, с площ от 80.08 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня, клозет-баня, при граници – изток-вън.зид, запад-вън.зид, север И. С. , и юг С. С. , заедно с избено помещение при граници – изток-коридор, запад-виндкеселова уредба, север-коридор и юг С. Г. , както и 1.27 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавната земя, извършено от Ц. П. Ц. , б.ж. на гр. Б., починал на 02.11.1997 год., в полза на Л. Ц. В., ЕГН ********** гр. Б., ж.к.”В”, бл.41, вх. А, ет.6, до размера на ¼ от направеното завещание (2 900,84 лева), за допълване запазената част от наследството на Й. Ц. Ж., ЕГН ********** от гр. В., бул.”В” № 2* бл.48, ап.49 и е отхвърлен иска на Й. Ц. Ж., ЕГН ********** от гр. В., бул.”В” № 2* бл.48, ап.49 против Л. Ц. В., ЕГН ********** гр. Б., ж.к.”В”, бл.41, вх. А, ет.6 за възстановяване запазената част на ищцата от наследството на Д. Х. Ц. , б.ж. на гр. Б., починала на 10.02.1998 год., чрез намаляване на завещанието й от 09.06.1998 год. в полза на Л. Ц. В. по отношение на недвижим имот ½ ид.ч. от апартамент в гр. Б., ж.к.”Л”, групов строеж Г-5, ет.1, ап.10, с площ от 80.08 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня, клозет-баня, при граници – изток-вън.зид, запад-вън.зид, север- И. С. , и юг- С. С. , заедно с избено помещение при граници: изток-коридор, запад-виндкеселова уредба, север-коридор и юг- С. Г. , както и 1.27 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавната земя.
Недоволни от въззивното решение са двете страни: ищцата по спора Й. Ц. Ж. от гр. В., представлявана от адвокат Н от АК Б. и ответницата по спора Л. Ц. В. от гр. Б., представлявана от адвокат Л от АК- Б. , които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила – произнесъл се е по съществото на спора при неизяснена фактическа обстановка, не е извършил никакви действия по изясняване на спора, нито са изложени собствени мотиви относно приложението на чл.16, ал.2, чл.19, ал.1, чл.30, чл.31 и чл.40 ЗН във връзка с чл.114, ал.1, чл.116, б.”а” и б.”б” ЗЗД.
Процесуалният представител на Й. Ц. Ж. адвокат Н поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения като оспорва касационната жалба на другата страна. Претендира за направените по делото разноски пред всички инстанции.
С определение № 303 от 14.04.2009 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по отношение приложението на чл.30, ал.1 ЗН, за което е приложена и съдебна практика.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че правото на ищцата Й. Ц. Ж. по чл.30, ал.1 ЗН е погасено по давност по отношение на наследството от майката на страните Д тъй като е узнала за завещателното разпореждане в полза на ответницата /нейна сестра/ на 08.04.1998 год., искът за делба е заведен от същата на 01.09.2003 год., а исковата молба за намаляване на завещателното разпореждане на 29.06./05./2006 год. Взето е предвид, че искът за намаляване на завещателното разпореждане от бащата Ц. П. Ц. е основателен за ¼ ид.ч. от притежаваната от наследодателя ½ ид.ч. от процесния апартамент като паричната стойност възлиза на 2 900,84 лева.
Представени са съдебни решения:
1. Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. по т.дело № 1/2000 год. на ОСГК на Върховния касационен съд касае въззивното производство;
2. Решение № 337 от 05.05.1994 год. по гр.дело № 965/1992 год. на І гражданско отделение на Върховния съд е свързано с приложението на чл.38 във връзка с чл.41, ал.1 ЗН, че само завет може да бъде отменен чрез отчуждаване на завещаната вещ или имот, а отчуждаването на отделна вещ или имот от имуществото на завещателя не отменя универсалното завещание, което може да бъде отменено с изрично ново завещание или с нотариален акт, съдържащ изрично волеизявление на завещателя за отмяна на предхождащото завещание – явно неотносимо към настоящия спор;
3. Същото е и в решение № 172 от 1958 год. по гр.дело № 7739/1957 год. на ІV гражданско отделение на Върховния съд по чл.38 и чл.40 ЗН: последващото завещание на един имот отменява по-раншното такова за същия имот, а завещанието, което е отменено с последващо такова, остава отменено даже и когато последващото завещание не произведе действие;
4. Аналогично е и решение № 537 от 12.10.1995 год. по гр.дело № 469/1994 год. на І гражданско отделение на Върховния съд, свързано с приложението на чл.38, чл.39 и чл.41, ал.1 ЗН, ако завещан имот се отчужди изцяло или отчасти заветът се отменя за това, което е отчуждено, даже и отново да се придобие от завещателя или ако отчуждението бъде унищожено; този ефект не настъпва при недействителност на отчуждаването поради порок в съгласието;
5. Решение № 202 от 04.07.2003 год. по гр.дело № 592/2002 год. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд е свързано с приложението на чл.67, чл.79 ЗС; чл.14,, ал.4 ЗСПЗЗ и чл.19 ЗН относно решението на Поземлената комисия за възстановяването на собственост, че има конститутивно действие, поради което действа занапред - за това заветът на такъв имот няма действие, ако завещателят е починал преди постановяване на решението за възстановяване на собствеността;
6. Решение № 712 от 05.12.2003 год. по гр.дело № 212/2003 год. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд е неотносимо към спора тъй като е свързано с отмяната на завещателни разпореждания – чл.38, чл.39 и чл.41 ЗН;
7. Същото се отнася и до решение № 32 от 06.01.1970 год. по гр.дело № 2074/1969 год. на І гражданско отделение на Върховния съд – по чл.41 ЗН; и
8. Решение № 1* от 14.01.2002 год. по гр.дело № 247/2001 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд по приложението на чл.19 и чл.41 ЗН;
9. Решение № 764 от 28.11.2002 год. по гр.дело № 471/2002 год. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд касае различна фактическа обстановка по чл.19, ал.1 ЗН, че заветът на земеделски земи не произвежда действие, ако при откриване на наследството те са били внесени в ТКЗС;
10. Съгласно решение № 3* от 28.04.1993 год. по гр.дело № 946/1992 год. на І гражданско отделение на Върховния съд искът за възстановяване на запазена част се погасява по давност, когато завещанието е обявено пред нотариуса, давностният срок почва да тече от датата на обявяването – чл.30 ЗН;
11. Решение № 671 от 27.07.2000 год. по гр.дело № 689/1999 год. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд е свързано с приложението на чл.30, ал.1 ЗН във връзка с чл.116, б.”а” и б.”б” ЗЗД: искът за възстановяване на запазена част се погасява по давност, тя се прекъсва – с признание, направено преди изтичане на давностния срок, а не след като е вече изтекла и с подаване на исковата молба, а не с вписването й, ако то предшества подаването на исковата молба; възражението за из текла давност може да се заяви и пред въззивната инстанция;
12. Същото в решение № 5* от 14.07.1986 год. по гр.дело № 249/1986 год. на І гражданско отделение на Върховния съд, свързано с приложението на чл.30, ал.1 ЗН и чл.110 ЗЗД, че искът за възстановяване на запазена част се погасява по давност;
13. В решение № 679 от 25.11.1996 год. по гр.дело № 848/1996 год. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че въпросът за упражняване на правата по едно завещание е фактически и се разрешава според данните на конкретния случай – чл.30 ЗН във връзка с чл.114, ал.1 ЗЗД, а в
14. решение № 93 от 13.03.2003 год. по гр.дело № 491/2002 год. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд се приема, че при иск за възстановяване на запазена част, накърнена поради направено дарение, могат да се допускат доказателства не само по почин на страните, но и служебно от съда.
Касационните жалби са редовни и допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.
Съгласно чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Съобразено е процесуалното поведение на страните и доказателствената тежест е разпределена правилно. Показанията на разпитания свидетел са кредитирани при отчитане изискването на чл.136 ГПК/отм./, а заключението на приетата съдебна експертиза е съобразено с предвиждането на чл.157, ал.3 ГПК/отм./.
Следва да се вземе предвид, че решението по спора с правно основание чл.30 ЗН с прилагане на чл.36, ал.1 ЗН е с конститутивно действие, защото по силата на това решение настъпва промяна в правоотношенията между наследниците, а присъждането на дължимото възмездяване е последица от това конститутивно действие на решението, която настъпва по силата на закона.
Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.281, т.3 ГПК касационните жалби следва да се оставят без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 във връзка с чл.291 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено под № І* на 12.11.2008 год. по в.гр.дело № 746/2008 год.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: