О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 165 [населено място] ,03.04.2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на тридесети март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 479/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.274 ал.3 вр. с чл. 396 ал.2 пр. трето ГПК. Образувано е по частна жалба на „Банка Д.„E. против определение № 335 по т.д.№ 291/2016 год. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено определение № 955/09.09.2016 год. по ч.т.д.№ 374 / 2016 год. на Бургаски окръжен съд и е допуснато обезпечение на бъдещ иск на [фирма], за приемане за установено по отношение на „Банка Д.„E.,че не съществува ипотечно право в нейна полза върху два недвижими имота, поради погасяване на вземанията, обезпечени с ипотека върху същите два имота,като предпоставка за заличаване на ипотеките, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изпълнително дело № 892/2013 год. на ЧСИ Д. Н., по отношение на конкретните два имота, описани в определението, при определена за бъдещия ищец парична гаранция в размер на 15 000 лева.Жалбоподателят оспорва допустимостта и правилността на определението, по съображения,че заявените в алтернативно съединение бъдещи искове са недопустими, както предвид недопустимост на алтернативното им предявяване, така и предвид липса на правен интерес от предявяването им за конкретния ищец .Оспорва наличие на обезпечителна нужда за ищеца, както и че поисканата обезпечителна мярка е неподходяща,а също и че е произволно определена паричната гаранция за допускане на обезпечението, без съпоставяне с действително търпимите от ответника вреди, в случай на неоснователност на претенциите.Жалбоподателят счита, че в противоречие със задължителната съдебна практика въззивният съд не е изследвал допустимост на обезпечавания иск, нито останалите предпоставки за допускане на обезпечението, посочени по-горе. Ответната страна – [фирма] - оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационно обжалване . Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на обжалване съдебен акт. Неправилна преценка относно недопустимостта на обезпечавания бъдещ иск не опорочава с недопустимост определението за допускане на обезпечението, а води до неговата неправилност, поради което и такъв довод не подлежи на служебно изследване, с оглед допускане на касационното обжалване и без обосноваване на основание по чл. 280 ал.1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното : Ищецът е предявил молба за допускане обезпечение на бъдещи искове, заявени в алтернативност. Първият от тях е за установяване несъществуващо за ответника ипотечно право върху два имота , предвид погасяване на обезпечените, с учредените върху тях договорни ипотеки, вземания, макар от трето лице - [фирма]. Всяка от ипотеките е учредена в обезпечаване на задължение от 50 000 евро, ведно с лихви върху същата сума и разноски по кредита / видно от нот. акт № 25 по нот. дело № 475/2011 год. на Нотариус Бинка К., рег.№ 290 на НК , с район на действие – Бургаски районен съд и нот. акт № 191 , нот.дело № 865/2011 год. на Нотариус М. В., рег.№ 370, с район на действие Царевски районен съд /.Обезпечените вземания са части от кредит, сключен с договор № 2544/10.09.2008 год., целият в размер на 3 500 000 евро. Процесните два имота са апортирани в капитала на третото лице - [фирма] от съдружника [фирма]. С решение № 193/06.07.2015 год. по т.д.№ 11/2014 год. на Бургаски окръжен съд , по иск на кредитора [фирма], с правно основание чл.135 ЗЗД, е обявен за относително недействителен спрямо същия учредения от [фирма] ,в полза на [фирма] , апорт , вкл. по отношение на процесните два имота. Не се спори , че решението е влязло в сила. Ищецът обуславя правния си интерес с така обявената относителна недействителност, застъпвайки тезата, че с извършено плащане на сума, съответна на посочената в двата ипотечни акта, независимо от общия размер на дълга по договора за кредит с ответника, ипотечното право на последния следва да се счита погасено.С предявяването на иска и заличаване на ипотеките цели осуетяване принудителното изпълнение върху ипотекираните имоти, в удовлетворяване вземания на ответника – взискател по изп.дело № 892/2013 год. на ЧСИ Д. Н.. Поисканата обезпечителна мярка е спиране изпълнението по това изпълнително дело, по отношение конкретните два имота. Алтернативно предявените искове са за прогласяване нищожност на договорите за ипотека – предвид неяснота относно размера на обезпеченото с ипотеката вземане, на основание чл.170 вр. с чл. 26 ал.1 ЗЗД,както и поради сключването им при липса на съгласие на ипотекарния длъжник, за обезпечаване чрез ипотека на вземания по-големи от 50 000 евро, доколкото представляващият дружеството не е бил оправомощен за договаряне в по-голям размер. Въззивният съд е допуснал обезпечение на бъдещия иск за установяване несъществуване на ипотечно право в полза на ответника върху ипотекираните два имота, предвид погасяване на обезпечените с ипотеките вземания,при парична гаранция от 15 000 лева. Не се е произнасял по обезпечаване на алтернативно предявените искове за нищожност на ипотеките. Не е излагал мотиви досежно преценка за допустимост на обезпечения иск. Изходил е от обстоятелството, че ищецът представя съобщение на ЧСИ Д. Н. от 25.10.2013 год., видно от което общата дължима сума по всяка от ипотеките е 57 110,76 евро и кореспондираща им сума е заплатена по изпълнителното дело от [фирма]. Нечетливият, ръкописно попълнен в неясно откопираните части, платежен документ , съответно факта на плащането на сумата от третото лице, ответната страна не е оспорвала.Същата твърди съществуващи и други вземания към [фирма] , на основание договора за кредит, предмет на принудително събиране по изп. дело № 892/ 2013 год. на ЧСИ Д. Н.. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ Следва ли при произнасяне по допускане на обезпечение съдът да установи дали предявеният или бъдещият иск , чието обезпечаване се претендира, е допустим ? ;2/ Следва ли при произнасяне по допускане на обезпечение на иск, съдът да установи налице ли е обезпечителна нужда ? – всеки от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното определение с опр.№ 25 по ч.гр.д.№ 198/2016 год. на І г.о. ВКС, с решение № 110 по гр.д.№ 93/2012 год. на ІV г.о. на ВКС и т.5 на ТР № 6/14.03.2014 год. по тълк.дело № 6/2013 год. на ОСГТК на ВКС; 3/ Какви са критериите за определяне размера на гаранцията, при внасянето на която се допуска обезпечение ?; 4/ При определяне на гаранцията следва ли да се вземе предвид размера на вредите, които ответникът може да претърпи при неоснователно допускане на обезпечение или следва да се вземе предвид обема на претендираните от ищеца права по обезпечения иск и евентуалната продължителност на процеса? Има ли право съдът да определя размера на гаранцията, без да е съобразил тези критерии ? – въпросите са обосновавани с противоречие на въззивното с опр. № 446 по ч.т.д.№ 1832/2015 год. на ІІ т.о.,опр. № 892 по ч.т.д.№ 812/2011 год. на І т.о., опр.№ 180 по ч.гр.д.№ 111/ 2009 год. на ІV г.о., опр.№ 431 по ч.гр.д.№ 4669/2015 год. на І г.о. на ВКС ; 5/ Какви са критериите за определяне на една обезпечителна мярка,като подходяща ? – обосноваван с противоречие на въззивното с опр. № 25 по ч.г.д.№ 198/2016 год. на І г.о. и опр.№ 516 по ч.гр.д.№ 3999/2013 год. на ІV г.о. на ВКС; 6/Следва ли да се уважи молба за обезпечение на бъдещ иск, без да е посочена цената му и от начина на излагане на обстоятелствата от молителя съдът да не може да установи какъв ще е размерът на иска ? – обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с опр. № 591 по ч.гр.д.№ 541/2010 год. на ІV г.о. на ВКС. Първият от въпросите покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, но не е обоснован допълнителен такъв , в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Цитираните актове са задължителна съдебна практика по различни от поставения правни въпроси. Същите не удовлетворяват хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК със съдържанието си в казуалната им част. Същите съображения са относими и към втория от формулираните въпроси, безспорно релевантен за произнасянето на съда и като такъв удовлетворяващ, но само общия селективен критерий. Трети и четвърти въпроси покриват общия селективен критерий, като относими към разпоредената от съда парична гаранция и критериите за нейното определяне. Обоснован е и допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – с всички цитирани от жалбоподателя определения,задължителна за въззивния съд съдебна практика, като постановени в производство по чл.274 ал.3 ГПК ,с допускане на касационно обжалване по конкретния правен въпрос. В същите е прието, че размерът на гаранцията по чл.391 ал.1 т.2 ГПК следва да е съобразен с размера на вредите,които ответникът ще претърпи от неправилно допуснато обезпечение, предвид неоснователност на обезпечения иск , или с обема на претендираните от ищеца по бъдещия иск права и евентуалната продължителност на процеса. Допускане на касационното обжалване по тези два въпроса,обаче, би било предпоставено само ако не би било допуснато по предходно преценими спрямо нуждата от парична гаранция предпоставки за допускане на обезпечението,вкл. обезпечителната нужда / въпросът относно която не е обоснован с допълнителен селективен критерий / и подходящност на обезпечителната мярка . Петият от формулираните въпроси касае именно критериите за определяне на обезпечителната мярка , като подходяща и са обосновани както общия, така и допълнителния селективен критерий , в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с цитираните от жалбоподателя определения . В същите е прието, че исканата обезпечителна мярка следва да е адекватна на субективното материално право, което ще се защитава ,т.е. на обезпечителната нужда. Недопустимо е същата да засяга неоправдано правната сфера на ответника или на трети лица , нито правните последици от налагането й да съвпадат с правните последици на решението , което ще бъде постановено по съществото на спора.Следователно и при преценка на подходящността на обезпечителната мярка съдът по необходимост дължи и преценка на действителната обезпечителна нужда, каквито въззивното определение не съдържа. Следователно и по така поставения пети въпрос е обосновано основание за допускане на касационното обжалване, а в евентуалност от произнасяне по същото – допускането му по трети и четвърти въпроси, относими към проверка на правилността на въззивното определение единствено в частта относно размера на определената парична гаранция. Шести въпрос не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.По начало цената на обезпечавания иск е от значение за определяне на родово компетентния за произнасяне по исканото обезпечение съд, който в случая, независимо дали ще се приеме стойността на обезпеченото с ипотека вземане или ще се определи според данъчната оценка на ипотекираните имоти / чл.390 ал.2 ГПК / , задължително предпоставя родова компетентност на окръжен съд по местонахождението на имота – безспорно спазена с произнасянето на Бургаски окръжен съд, като първа инстанция.Във втората си част въпросът по начало би бил относим само към обезпечаването на искове за парични вземания, какъвто не е настоящия, и то от значение за определяне на защитимото субективно право на ищеца , спрямо което подлежи на преценка подходящността на обезпечителната мярка или евентуално дължимата парична гаранция, в случай на недостатъчност или невъзможност за установяване вероятната основателност на иска с писмени доказателства. С оглед отговора на пети въпрос, предпоставен от преценка на подходящност на исканата обезпечителна мярка, въззивното определение се явява неправилно. Както изрично оспорва ответника и ищецът не е установил противното с доказателства по делото, нито оспорва твърденията на ответника, предмет на изпълнителното производство са вземания на ответника, като взискател, надхвърлящи размера на ипотекираните вземания / остатъчна част от задълженията на ищеца по сключения договор за кредит /. С обявяване на апорта за относително недействителен, по иска на кредитора с правно основание чл.135 ЗЗД, вещно-прехвърлителното действие по отношение правото на собственост не е върнато в патримониума на ищеца.Собственик на имотите продължава да е третото лице - [фирма] , но кредиторът е в правото си да се удовлетвори от същите, при това в обезпечение на всички съществуващи свои вземания спрямо [фирма]. Именно обезпечителна е функцията на иска по чл.135 ЗЗД .Независимо от изплащане на суми, равни на обезпечените с ипотеките вземания, принудителното изпълнение за съществуващи други задължения на ищеца към ответника върху ипотекираните имоти, но не на основа на ипотеките, а предвид освобождаването им, като обект за принудително изпълнение, чрез решението по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, независимо от чуждото право на собственост върху тях, не може да бъде препятствано, тъй като спрямо това право на взискателя, изплащането на вземанията, обезпечени с ипотечните актове, няма никакво отношение.Нещо повече, ответникът твърди, че наред с него и трето лице – [фирма] / за което обективно възникват права срещу ищеца, като последица от уважаване на иска по чл.135 ЗЗД / - е взискател по изпълнителното дело. Съществуването на ипотека върху имот не изключва абсолютно и без значение размера на вземането, в обезпечение на което е учредена, качеството на ипотекирания имот на допустим обект на принудително изпълнение, спрямо други превилигировани / с последващи по ред ипотеки / или хирографарни кредитори,вкл. ипотекарния кредитор, но за друго вземане.Следователно и с оглед дадения в опр. № 25 по ч.г.д.№ 198/2016 год. на І г.о. и опр.№ 516 по ч.гр.д.№ 3999/2013 год. на ІV г.о. на ВКС отговор на правния въпрос относно критериите за определяне на обезпечителната мярка като подходяща , който настоящият състав напълно споделя, наложената от въззивния съд не се разкрива като такава, доколкото неоправдано засяга както правната сфера на ответника, с оглед цялостния обем на правата му спрямо ищеца – длъжник, така и евентуално правата на трети лица – взискатели по изпълнителното дело, с право на удовлетворяване от цялото имущество на ищеца – длъжник в същото. С оглед неподходящност на обезпечителната мярка, ирелевантно за правния резултат е произнасяне по размера на определената от съда парична гаранция. В., искът се явява и вероятно неоснователен, доколкото настоящият състав възприема доводите на жалбоподателя, че съществуването на парично задължение на ищеца към ответника, в обезпечения с ипотеките размер, независимо от изплащането на такъв , като част от общо задължение в многократно по-висок от обезпечения с ипотека размер,поддържа и съществуването на ипотечното право. Обезпеченото с ипотека вземане в случая не е индивидуализирано по начин за отграничаването му в рамките на общото парично задължение, на основание договора за кредит, нито е индивидуализирано на различно от договора за кредит основание,т.е. ипотеката – така както е уговорена - обезпечава всяко все още съществуващо задължение на ищеца към ответника, на основание договора за кредит,с размер до 50 000 евро главница и съответна й лихва. Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 335/ 17.10.2016 год. по ч.т.д. № 291/2016 год. на Бургаски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 335/17.10.2016 год. по ч.т.д.№ 291/2016 год. на Бургаски апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за допускане обезпечение на бъдещ иск на дружеството против [фирма] , за установяване по отношение на ответника, че не съществува в негова полза ипотечно право върху следните два недвижими имота – поземлен имот в [населено място], м. „К.„ , с площ от 38 826 кв.м., ведно със складова база в същия имот, състояща се от двайсет сгради и недвижим имот с идентификатор 48619.505.870 в [населено място], кв.В., с площ от 5 759 кв.м. / ипотеките учредени с нот.акт № 25 по нот. дело № 475/2011 год. на Нотариус Бинка К., рег.№ 290 на НК , с район на действие – Бургаски районен съд и нот.акт № 191, нот.дело № 865/2011 год. на Нотариус М. В., рег.№ 370, с район на действие Царевски районен съд /, поради погасяване на вземанията, обезпечени с ипотеките и за заличаване на същите, чрез спиране изпълнението по изп. дело № 892/2013 год. на ЧСИ Д. Н., рег.№ 804 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Бургас. ОБЕЗСИЛВА издадената обезпечителна заповед . Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: