2 Р Е Ш Е Н И Е № 539 гр. София, 14 декември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря …… Кр. Павлова……………………………………........ в присъствието на прокурора … Велинова …………………………… изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 1749 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура против решение № 174 от 20.05.2013 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д № 184/2013 г. В протеста са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 от НПК. Твърди се, че подсъдимият П. е бил незаконосъобразно оправдан по обвиненията, тъй като съдът е извършил непълен, едностранчив анализ и оценка на събраните доказателства. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста. Защитникът (адв. В. ) и подсъдимият настояват протестът да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 9 от 25.01.2013 г. по н. о. х. д. №258/2012 г. на Видинския окръжен съд подсъдимият Н. В. П. е признат за невинен в това, на 30.03.2012 г. на ГКПП „Ф. – В.” в съучастие като съизвършител чрез използване на моторно превозно средство, без надлежно разрешение да е пренесъл през границата на страната 6, 965 кг. високорисково наркотично вещество – хероин, с 13% - 37% активно съдържание на активния компонент диацетилморфин, на обща стойност 313 425 лева, поради което е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 242, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Подсъдимият е признат за невинен и в това, на 30.03.2012 г. на ГКПП „Ф. – В.” в съучастие като съизвършител без надлежно разрешително с цел разпространение да е държал 6, 965 кг. високорисково наркотично вещество – хероин, с 13% - 37% активно съдържание на активния компонент диацетилморфин, на обща стойност 313 425 лева, в особено големи размери, поради което е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. С решение № 174 от 20.05.2013 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д № 184/2013 г. присъдата е потвърдена. Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Оплакването за непълен и едностранчив анализ се свързва с показанията на св. Ц. и св. З., които забелязали притеснението на подсъдимия (хванал се за главата и се обърнал към стената), когато св. П. е извадил акумулаторната батерия от автомобила. Твърди се, че техните показания следва да бъдат кредитирани, а показанията на св. П. – отхвърлени поради близките му с подсъдимия отношения. Според прокурора посоченото обстоятелство доказвало по несъмнен начин участие в извършеното престъпление. Доводите, които по сходен начин са били формулирани и във въззивния протест, са неприемливи. Софийският апелативен съд внимателно ги е обсъдил и в съгласие с изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК в мотивите е дал обстоен и прецизен отговор. Законосъобразно е прието, че единствено реакцията на подсъдимия, описана в показанията на св. Ц. и св. З. (оценени като достоверни), не може да доведе до несъмнен извод за съучастието на подсъдимия (с осъдения Ж. Ф. П.). Твърдението в протеста, че това е причината за описаните действия на подсъдимия П. е недопустимо предположение. Фактите и обстоятелствата съдът е счел за установени след задълбочена и аналитична преценка на целия обем от доказателствени източници. Приел е, че посочената част от показанията на св. З. и св. Ц. не може да се противопостави на последователните обяснения на подсъдимия П., на извънпроцесуалните му изявления още на мястото на проверката, възпроизведени в показанията митническия служител св. Поаков и кореспондиращите им показания на св. П., които в рамките на правомощията си въззивният съд е оценил за достоверни, излагайки достатъчно подробни и логични съображения. Изводите си за невинността на подсъдимия е изградил въз основа на доказаните по делото факти и формираното вътрешно убеждение не е опорочено поради допуснати съществени процесуални нарушения. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 174 от 20.05.2013 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д № 184/2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: