Р Е Ш Е Н И Е № 23 София, 12.03.2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Юлия Георгиева, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 6812 по описа за 2014г. и приема следното: Производството е по молбата на [община] за отмяна на влязлото в сила решение на Разградския окръжен съд /Р./ от 10.VІІ.2014г. по гр.д. № 163/2014г. Твърди се, че решението било постановено при непълнота на доказателствата. В. съд отказал да приеме указание, изпратено до ОНС, АПС, АПК, съдилищата и нотариалните служби, тъй като с него не се твърдят нови обстоятелства. На 03.VІІ.2014г. в общинската администрация били предадени от председателя на УС на ЗК „Е.” [населено място] от 14.VІІ.2004г. и Обяснителна записка относно окончателния план за земеразделяне и Регистър на имотите – етап от приемането на плана за земеразделяне, в който имот № ****** с площ 7.55 дка бил записан на кметство [населено място]. По повод тези документи по искане на молителя Общинската служба по земеделие му изпратила възстановително решение № 21/06.VІ.1995г., отразявано като данна по издаваната за имота скица и непредставено от службата в етапа на съдебното дирене пред първата инстанция. В. съд не приел и следните доказателства: Протокол № 3/22.ІХ.1946г. на Т. комисия; Протокол на комисия, назначена съгласно ПМС от 05.ХІ.1947г.; Протокол на комисия по чл.11 от Правилника за земеустрояване на ТКЗС. Въпреки оплакването пред въззивния съд за допуснати от първоинстанционния процесуални нарушения /представяне на писмени доказателства, ползващи ищците, едва в открито съдебно заседание; липса на правен интерес у ищците относно 640 кв.м от процесния имот; заключение на вещо лице, което е непълно и противно на действителното правно положение; липса на яснота по отношение на п.л VІ – 35; стесняване предмета на експертизата, която по същество не установила нищо, освен че семейството на Н.П. е било причислено към ТКЗС; относно начина на трайно ползване на имота във времето; относно квадратурата на имота/ въззивният съд в противоречие с т.3 от ТР № 4/2012г. на ОСГТК не събрал относимите, допустими и необходими доказателства за установяване на релевантните за процеса факти. Липсата на отвод на председателя на съдебния състав като изпълняващ функциите на нотариус при сключване на договора за продажба по нот.акт № **/199*г. представлявало следващото процесуално нарушение. Ответниците по молбата за отмяна Д. Д. П., П. П. П. и Я. П. П., всички от [населено място], [община], чрез процесуалния си представител адвокат Н.василева са заели становище за нейната неоснователност. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата за отмяна е допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното влязло в сила на 01.ІХ.2014г. решение от 10.VІІ.2014г. е потвърдено решението на РС Разград от 17.ІІІ.2014г. по гр. № 1136/2013г., с което е признато за установено по отношение на [община], че Д. Д.П., П. П.П. и Я. П.П. са собственици на ПИ с идентификатор № *****.**.* по КК и КР на [населено място], одобрени със заповед от 24.І.2008г., с площ 7542 кв.м, находящ се в м.”Я.”, с предназначение и начин на трайно ползване нива. За да постанови решението, съдът е приел, че от представения протокол за извършена през 1958г. съдебна делба на имуществото на П. Р. Д. се установява, че в дял на Н. П. Р. Н., майка на наследодателя на ищците, сега ответници по молбата за отмяна, П. П., е дадена нива от 5.7 дка, а заедно с Д.Р. – и дворно място 1 дка с къща в него. Със заключение на техническа експертиза е установено, че имотът е изключен от регулацията на селото по плана от 1965г., като по КККР от 2008г. той е отразен като нива с посочения идентификатор с площ 7542 кв.м. На 22.V.1991г. Н. Н. е призната за собственик по наследство и давностно владение върху празно дворно място от 7330 кв.м, имот № * извън регулационния план, който тя продала на внука си П. П.. За имота е проведена процедура по чл.19 ЗСПЗЗ и през 2013г. за него е съставен Акт за общинска собственост поради непроведена реституционна процедура, тъй като не е бил заявяван за възстановяване по ЗСПЗЗ. Въз основа на техническата експертиза е прието също, че имотът за първи път е заснет и нанесен в КП на селото през 1916г., като за негов собственик е записан П. Р. Д., че семейството на Н.Н. е било член кооператор в ТКЗС, че имотът представлява земеделска земя в съществуващи реални граници с непроменяни граници, който се владее и ползва от ищците; не са установени данни имотът да е бил част от стопански двор или да е отчуждаван за мероприятия, предвидени в устройствените планове на селото, запазил е статута си на частна собственост. Липсват данни да е изпълнена и процедурата по ПМС № 216/1961г. – за обезщетяване на собствениците на изключени от регулация имоти за подобрения и трайни насаждения, а включването в ТКЗС е било обусловено и от наличието или липсата на други имоти, достатъчни за жилищните и стопански нужди на собствениците и на членовете на семействата им. По делото няма категорични данни за включване на имота в ТКЗС, ДЗС или за отнемането му по друг начин, при което не е било налице основание за подаване на заявление за възстановяване на собствеността. При тези обстоятелства е направен извод, че имотът е бил собственост на наследодателя на ищците, владеел се е от него, а сега от ищците, няма данни да е бил внасян в ТКЗС и да е отчуждаван. Съгласно ЗСПЗЗ не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по предвидения в него ред, а само тези, които са кооперирани или отнети физически или юридически. С оглед на това не е опровергано съдържанието на нот.акт № **/22.V.199*г. за признаването на Н. Н. за собственик по давност и наследство на процесния имот. Отмяната е извънредно средство за контрол на влезли в сила решения при наличие на някое от изрично и лимитативно посочените в чл.303 ал.1 ГПК основания. В разглеждания случай сочените от молителя като нови обстоятелства и доказателства не обосновават наличие на основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно тази разпоредба заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тълкуването на тази разпоредба налага извод, че това основание за отмяна е налице само когато твърдяните като нови обстоятелства или писмени доказателства са били вече възникнали и са съществували към момента, до който е било възможно те да бъдат релевирани по делото, но това не е било сторено от страната само защото на нея те не са могли обективно /безвиновно/ да й бъдат известни. Т.е. нови обстоятелства и нови писмени доказателства може да бъдат новооткритите такива, но не и нововъзникналите, респективно новосъздадените. Освен това, новите обстоятелства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК трябва да имат спрямо спорното правоотношение по делото значение на юридически /правнорелевантни/ или на доказателствени факти, т.е. следва писменото доказателство да установява пряко юридическите факти или то да съдържа данни, които са индиция за тях. Представените в разглеждания случай писмени доказателства не отговарят на тези изисквания. Указанието във връзка с обезщетяването за имоти, изключени от строителните граници на населените места, протокол № 3 от 22.ІХ.1946г. на Т. комисия, Протокол на комисия по ПМС от 05.ХІ.1947г. и протокол на комисия по чл.11 от Правилника за земеустрояване на ТКЗС не са нови писмени доказателства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, тъй като са били в държане на молителя преди приключване на устните състезания пред въззивния съд, представени са пред него от Общината и не са били приети. Без значение в настоящото производство е законосъобразно или не е отказано от въззивния съд приобщаването им към доказателствения материал. И относно останалите документи, сочени от молителя като нови доказателства, не са налице посочените вече изисквания. Обяснителната записка относно окончателния план за земеразделяне, както и регистъра на имотите на [населено място], са част от плана за земеразделяне, изработен от фирма въз основа на договор с Министерство на земеделието от 1993г., и са част от материалите, предадени от фирмата на Общинската поземлена комисия, сега ОСЗ. Следователно при проявена от молителя грижа за добро водене на делото той е можел да се снабди от ОСЗ с тези документи своевременно – в инстанционното производство. Същото се отнася и за решението на ОСЗ № 21/06.VІ.1995г. От друга страна, обяснителната записка и регистъра на имотите не съдържат никакви конкретни данни, имащи отношение към процесния имот. А решението на ОСЗ от 06.VІ.1995г. не съдържа нови обстоятелства от значение за делото, тъй като е за възстановяване правото на собственост на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, осъществяването на каквато процедура по отношение на процесния имот е съобразено от съда при постановяване на атакуваното решение. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение, без да се подлагат на преценка твърденията на молителя за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, тъй като те не покриват нито едно от изчерпателно посочените в чл.303 ал.1 ГПК основания за отмяна. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на О. Р. за отмяна на решението на Разградския окръжен № 109 от 10.VІІ.2014г. по гр.д. № 163/20142г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: