Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 253                                    гр. София, 03 май 2010 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на трети май през две хиляди и десета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       БЛАГА ИВАНОВА    при секретаря Румяна Виденова       и в присъствието на прокурора Петя Маринова        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 194 по описа за 2010 г   Производството е образувано по искане на осъдения С. Ш. Б., депозирано на 18.03.2010 г, за възобновяване на НОХД № 287/08 по описа на Районен съд, гр. Лом, приключило с присъда от 14.05.2009 г, потвърдена с решение на Окръжен съд, Монтана, от 1.10.2009 г, по ВНОХД № 131/09. С първоинстанционната присъда, молителят е признат за виновен в това, че на 5.01.2000 г, в гр. Лом, при условията на повторност, в немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 864 лв, собственост на „Ломска захар” АД / в несъстоятелност /, от владението на ликвидатора С. Д. А. , без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на шест месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим, и, на основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведено в изпълнение групираното наказание една година „лишаване от свобода”, съгласно определение от 23.02.00 на Районен съд, Лом, по НОХД № 158/98, което да бъде изтърпяно при „общ” режим. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Сочи се, че деянието е несъставомерно, тъй като деецът е имал разрешение от ликвидатора на предприятието да вземе инкриминираните вещи. Изтъква се, че не са отчетени семейните задължения на молителя, който полага грижи за хронично болната си жена и за дете-инвалид, на което е личен асистент. Иска се да бъде възобновено делото и да бъдат пререшени въпросите относно наказателната отговорност на осъдения. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитникът пледира за уважаване на искането, като излага и допълнителни съображения в негова подкрепа, а именно: присъдата е постановена от незаконен състав, тъй като е нарушен принципът за неизменност на състава на съда / делото е разгледано от състав със съдебен заседател С. А. Костова, а е приключено със заседателя С. Костова А. /, правото на защита е накърнено, тъй като при квалифициране на деянието не е посочена връзката с чл. 28, ал. 1 НК, въззивното решение не отговаря на чл. 339 НПК, допуснато е разминаване в датата на съдебното заседание и датата на изготвяне на въззивното решение, деянието е несъставомерно от обективна и субективна страна, продължителният период на наказателното производство следва да се отчете при определяне на наказанието. Защитата счита, че следва да бъдат отменени, по реда на възобновяването, постановените съдебни актове / решение и присъда / и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Осъденият моли искането да бъде уважено. Представителят на ВКП счита, че искането е основателно.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, в законоустановения срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно.   Не е налице релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Въззивното решение, макар и лаконично, отговаря на изискванията по чл. 339 НПК. Съдебното заседание на Окръжния съд, Монтана, е проведено на 28.09.2009 г, а въззивното решение датира от 1.10.2009 г, тоест, липсва разминаване в датите на въззивното заседание и изготвянето на решението. Не е допуснато съществено процесуално нарушение и в производството пред първата инстанция. По делото е участвал един и същи съдебен заседател С. Костова, но е допусната техническа грешка при изписване на бащиното и фамилното й име, което не обуславя нарушение на принципа за неизменност на състава на съда. Вярно е, че в диспозитива на присъдата липсва връзката с чл. 28, ал. 1 НК, но такова е и повдигнатото обвинение, а и тази формулировка не накърнява правото на защита, тъй като квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК имплицитно включва повторност по чл. 28, ал. 1 НК. Липсата на допуснати съществени процесуални нарушения във въззивното производство и в първоинстанционното такова изключва възможността да бъдат отменени постановените съдебни актове и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд, гр. Лом, поради което искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 422, ал. 1, т. 1 НПК. Деянието е съставомерно като кражба и правилно е квалифицирано като такава. Предмет на престъплението са 360 бр. нови / неупотребявани / графитни стартерни четки за електромотори, на обща стойност 864 лв, водени на отчет в предприятието / част от неговото имущество /, и за тяхното отнемане не е давано разрешение, от страна на ликвидатора.становено е, че разрешението се е отнасяло само до събиране на отпадъчни материали, предимно такива, годни да послужат за огрев. В същото време, преди да изнесе чувала от района на предприятието, деецът е бил предупреден да го остави, с което той не се е съобразил, тоест, налице е субективната страна на деянието. Предмет на престъплението са вещи, на стойност, която не е незначителна, респективно, не се касае за вещи без стойност, което прави деянието съставомерно и от обективна страна. Приетите релевантни факти сочат на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 НК, каквато е възприетата правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Липсва и основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наказанието е индивидуализирано при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като са отчетени семейното положение и семейните задължения на осъдения, както и продължителния срок на наказателното производство, с оглед на което наложеното наказание е близко до минималното. Не са налице основания за по-нататъшно смекчаване на наказателноправното положение на молителя, поради което искането му в тази насока не може да бъде удовлетворено.   По тези съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.   Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО,   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Ш. Б. за възобновяване на НОХД № 287/08 по описа на Районен съд, гр. Лом, по което е постановена присъда от 14.05.2009, потвърдена с решение на Окръжен съд, гр. М., от 1.10.2009 г, по ВНОХД № 131/09. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: