Р Е Ш Е Н И Е № 290 София, 18.11.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 15 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 462 от 03.04.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 157 от 29.12.2014 година по гр.д. № 286/2014 година на Ямболски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, предявен от Й. Л. К. от [населено място] против [фирма], [населено място] за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса относно задължението на съда да изследва точното съотношение на приноса за настъпване на вредите от страна на пострадалия в хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ. Съгласно установената съдебна практика, имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има обективен характер. Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката – съгласно чл. 200, ал. 2 КТ, работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на работника. Затова работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането – чл. 201, ал.1 КТ. В случаите, когато пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки груба небрежност (чл. 201, ал. 2 КТ), размерът на обезщетението може да бъде само намален, дори и при положена от работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа. В хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, когато работникът с поведението си е допринесъл за настъпване на злополуката, съдът трябва да се изследва точно обективното съотношение на приноса на пострадалия. Съдът следва да изясни в какво се изразява проявената груба небрежност – кои действия са извършени при липса на елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност и в зависимост от това да определи степента на съпричиняване, респ. размера, до който следва да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение. В този смисъл и решение № 510 от 30.11.2010 г. по гр.д. № 1923/2009 г. ІV г.о.; решение № 140 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 1328/2012 г. ІІІ г.о. и решение № 157 от 24.06.2014 г. по гр.д. № 6210/2013 г. ІІІ г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В обжалваното въззивно решение на Ямболски окръжен съд е прието за установено, че на 02.09.2012 г., по време на изпълнение на трудовите му задължения като „работник пакетиране” в цех „Аксесоари” към [фирма], ищецът е претърпял трудова злополука – при работа на формировъчна преса е предприел действия за почистване на изделието (отстраняване на засъхнал материал, причиняващ дефекти върху произвежданите керемиди), поставяйки лявата си ръка между формировъчните повърхнини. При спускането на пресата е била притисната лявата му ръка. Причинената от това травма е наложила оперативно лечение, при което са били ампутирани дланта и пръстите, заедно с долната част на китковите кости. Получен е ампутационен чукан на ниво долна част на лява предмишница, водещ до невъзможност за извършване на захват. С решение на ТЕЛК, на ищеца е била определена 74 % загуба на работоспособност, което изключва извършване на работа, изискваща физически усилия и фини движения с двете ръце. По време на злополуката, оперативното лечение и месеци след това ищецът е търпял сериозни болки и страдания, а настъпилото трайно физическо увреждане е причинило тежки негативни изживявания, довели и изменения в психиката му. При така установените факти, в решението е прието, че дружеството ответник отговаря имуществено за претърпените от ищеца в резултат на трудова злополука неимуществени вреди на основание чл. 200 КТ. Възражението на работодателя за освобождаването му от отговорност при условията на чл. 201, ал.1 КТ е прието за неоснователно, тъй като увреждането не е било причинено от работника умишлено. Отчитайки механизма на настъпване на злополуката, съдът е приел, че извършените от ищеца действия следва да се характеризират като груба небрежност – неполагане на дължима грижа, която и най-небрежният би положил в подобна ситуация, поради което при условията на чл. 201, ал.2 КТ е намалил дължимото обезщетение с 50%. Определеното при отчитане на обществения критерий за справедливост обезщетение в размер на 50000 лева е намалено наполовина поради съпричиняване от страна на пострадалия, а с оглед забраната по чл. 271, ал.1, изр. ІІ-ро ГПК за влошаване положението на жалбоподателя, от общо дължимото обезщетение са присъдени 20000 лева, т.е. определения размер на обезщетение от първоинстанционния съд, чието решение е потвърдено В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от „К. С.” се поддържа, че съдът не е определил правилно размера на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия и е завишил неоправдано размера на присъденото обезщетение. Ответникът по касационната жалба Й. Л. К. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. По въведените оплаквания за неправилност на съдебния акт, съдът намира следното: Изводите на въззивния съд за проявена от страна на работника груба небрежност са правилни, съобразени с доказателствата по делото. Неправилен е обаче изводът, че съпричиняването на пострадалия е в размер на ½, поради което дължимото от работодателя обезщетение следва да бъде намалено наполовина. Съдът не е отчел, че работата на машината е била напълно обезопасена; че на работника е бил проведен подробен инструктаж за безопасна работа; че поставяйки ръката си между формировъчните повърхнини по време на работен режим на машината в нарушение на инструкциите за безопасност и без това да е необходимо за изпълнение на работата му, работникът не е положил грижата, която би положил и най-небрежният човек при изпълнение на тази работа. Съдът не е отчел, че поведението на работника сочи висока степен на съпричиняване на вредите, настъпили изключително в резултат на проявената груба небрежност, поради което дължимото обезщетение от работодателя, носещ професионалния риск за травматичното увреждане, следва да бъде намалено със 75 %, което съотношение съответства в по-пълна степен на на съпричиняването от страна на пострадалия. Този неправилен извод за съотношението в приноса на пострадалия обаче не се е отразил на правилността на съдебния акт с оглед крайния извод на съда за основателност на предявения иск до размер на 20000 лева. Определяйки общия размер на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, съставът на Върховния касационен съд намира, че следва да бъдат съобразени както претърпяните от пострадалия болки и страдания по време на злополуката и последвалото я оперативно лечение, така и настъпилите в живота му трайни негативни последици – загуба на работоспособност 74 % в една относително млада възраст (роден през 1986 г.); тежки неудобства в ежедневния бит (вследствие ампутацията на ръката до китката и невъзможност за извършване на захват и фини движения); промяна в психиката поради необратимостта на увреждането и изживените силни физически и емоционални страдания. Ценени в тяхната съвкупност всички изброени обстоятелства дават основание за определяне на обезщетение в размер на 80000 лева, което намалено при условията на чл. 201, ал.2 КТ съобразно приноса на пострадалия за увреждането със 75 %, следва да бъде присъдено в размер на 20000 лева – размер съобразен както с изискванията за справедливост при обезвъзмездяване на вредите, така и с правилото на чл. 271, ал.1, изр. ІІ-ро ГПК и предявения петитум, от който съдът е обвързан при определяне на крайния размер на дължимото обезщетение. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, воден от което и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 157 от 29.12.2014 година по гр.д. № 286/2014 година на Ямболски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: