О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
гр. София, 25.07.2022 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА АНДОНОВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова ч.гр. дело № 1999 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. П. У. от [населено място], подадена от процесуалния й представител адв.С. К. от АК-Я. срещу определение № 134 от 28.3.2022 г, постановено по гр.дело № 1014/22 г на ВКС, Трето ГО, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молбата с вх.№ 260016 от 5.1.22 г, подадена от М. У. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 62 от 5.10.21 г на Ямболски окръжен съд, постановено по в.гр.дело № 212/21 г, с което е потвърдено решение № 260267 от 8.6.21 г на Ямболски районен съд, като е прекратено производството по делото, а жалбоподателката е осъдена да заплати на ответника по жалбата сумата 1000 лв, представляваща разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК, за производството пред ВКС.
В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като молбата за отмяна неправилно е определена като процесуално недопустима.Същата е редовна и допустима, съдържа обстоятелствена част съгласно изискванията на чл.127 ал.1 т.4 ГПК, а в случай, че е съдържала нередовност, първоинстанционният съд е бил длъжен да укаже наличието на такава, за да бъде отстранена по надлежния ред.Претендира намаление поради прекомерност на присъденото на противната страна адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.Претендира разноски, сторени в настоящото производство в размер на 300 лв, представляваща адвокатско възнаграждение.
Ответникът по частната жалба А. Я. М. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния му представител адв.В. К. от АК-Я..Счита, че определението, с което молбата е оставена без разглеждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Счита, че подадената молба по чл.303 ал.1 т.4 ГПК е процесуално недопустима, тъй като не сочи никакви обстоятелства, свързани с приложението на това отменително основание, а единствено касационни основания, които нямат отношение към сочения извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове.Претендира разноски, сторени в настоящото производство в размер на 400 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
От данните по делото се установява следното :
Според молителката е налице отменителното основание по чл.303 ал.1 т.4 ГПК- касае се за класически случай на противоречиви съдебни решения, едно от които подлежи на отмяна при условията на чл.303 ал.1 т.4 ГПК.С обжалваното определение на ВКС, с което молбата по чл.303 ал.1 т.4 ГПК е оставена без разглеждане е прието, че в случая не са релевирани надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл.303 ал.1 ГПК основания, с които процесуалния закон свързва този правен резултат.Липсата на обстоятелства за приложение, на което и да е от основанията, визирани в нормата на чл.303 ал.1 т.1-7 ГПК прави молбата недопустима и не ангажира компетентността на съда.Независимо от посочване на основанието по чл.303 ал.1 т.4 ГПК изложените фактически твърдения не покриват фактическия състав на нито едно от визираните в чл.303 ал.1 ГПК основания, поради което и съгласно т.10 на ТР № 7 от 31.7.2017 г по тълк.дело № 7/14 г на ОСГТК на ВКС молбата е приета за процесуално недопустима и оставена без разглеждане.Прието е също, че за да е допустима молбата по чл.303 ал.1 т.4 ГПК в нея трябва да се подържа, че съдебното решение е в противоречие с друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, като и двете съдебни решения следва да формират сила на присъдено нещо по материалноправни въпроси, включени в предмета на двете дела, но разрешени различно, като в този смисъл са задължителните разяснения, дадени с т.5 на ТР № 7/14 г по т.д.№ 7/14 г на ОСГТК на ВКС.В случая такива не са изложени, а е представено изложение на касационните основания, което има отношение към обжалване на въззивните решения, а не към извънинстанционното производство по отмяна на влезлите в сила съдебни решения.Прието е, че молителят не разграничава и смесва това производство с това по касационно обжалване на въззивни решения по глава 22 от ГПК-чл.280-чл.295 ГПК и не правейки разлика между двете излага основания за касационно обжалване и формулира въпроси по чл.280 ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, състав на Трето гражданско отделение намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С ТР № 7/14 г от 31.7.2017 г по т.д.№ 7/14 г на ОСГТК на ВКС е прието, че за да е налице фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК в молбата за отмяна следва да се твърди наличието на пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните съответните дела.В разглеждания случай не се подържа тъждество в предмета на двете дела, нито в техните диспозитиви, с които се формира сила на присъдено
нещо.Връзка на обусловеност не може да се изведе и от съдържанието на молбата, с оглед приложението на отменителното основание по чл.303 ал.1 т.4 ГПК или друго основание по чл.303 ал.1 ГПК, поради което същата законосъобразно е оставена без разглеждане.В подадената частна жалба също не се подържа нещо различно.Твърди се неправилност на съдебните актове по две водени между страните дела, които не са с тъждествен предмет, като се иска преразглеждане на това от тях, което е неизгодно за страната, с искане да бъде извършен друг прочит на доказателствата по делото, както и извършване от страна на съда на ново разпределение на доказателствената тежест.Производството по отмяна обаче не е предвидено като такова, в което страната да може да поправи пропуските от собственото си бездействие.Това производство е строго формално и се осъществява при наличието на специални основания, относно наличието на които страната следва да изложи твърдения./чл.303 ал.1 т.1-7 ГПК/. Липсата на такива прави молбата процесуално недопустима, поради което законосъобразно е оставена без разглеждане.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По искането за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна следва да се произнесе състава на съда, постановил обжалваното определение.
За настоящото производство на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 400 лв, представляващи адвокатско възнаграждение, с оглед крайния изход на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето ГО
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 134 от 28.3.2022 г, постановено по гр.дело № 1014/22 г на ВКС, Трето ГО, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молбата с вх.№ 260016 от 5.1.22 г, подадена от М. У. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 62 от 5.10.21 г на Ямболски окръжен съд, постановено по в.гр.дело № 212/21 г, с което е потвърдено решение № 260267 от 8.6.21 г на Ямболски районен съд, като е прекратено производството по делото.
ОСЪЖДА М. П. У. от [населено място] да заплати на А. Я. М. от [населено място] на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски, сторени в настоящото производство по чл.274 ал.2 ГПК в размер на 400 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Делото да се докладва да състава, постановил определение № 134 от 28.3.2022 г, постановено по гр.дело № 1014/22 г на ВКС, Трето ГО за произнасяне по искането по чл.78 ал.5 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.