Р Е Ш Е Н И Е № 233 София,28.09.2016г. Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря В.Стоилова като изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1842/2016г. по описа на ВКС Производството е по чл.290 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 04.12.2015г. по гр.д.№20187/2014г. на ГС София, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.92 ЗЗД. Допуснато е касационно обжалване по въпроса може ли по предявен иск за определена сума, съдът да отхвърли изцяло същия по размер, съгласно правна квалификация, която сам е определил. Жалбоподателите С. Б. С. и П. Г. С., чрез процесуалния си представител поддържат, че решението е неправилно и молят да бъде отменено като бъдат уважени предявените от тях искове. Ответниците Й. С. Ц. и А. Ц. Ц., в писмено становище и чрез процесуалния си представител поддържат, че решението на въззивния съд е правилно и молат да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил исковете , предявени от С. и П. С. срещу Й. и А. Ц., с правно основание чл. 92 ЗЗД, за осъждане при условията на съпружеска имуществена общност да им заплатят сумата от 10140лв., представляващи неустойка по раздел IV, чл. 4.2. от предварителен договор от 05.10.2012г., изменен на 05.11.2012г, за покупко-продажба на недвижим имот,находящ се в землището на [населено място] окол, [община], за вреди от разваляне на договора поради неизпълнение на задължения на ответниците, евентуално ако се установи, че продавачите не са съпрузи да бъдат осъдени всеки по отделно да заплати сумата от по 5070лв., като неустойка по раздел IV, чл. 4.2. от предварителен договор от 05.10.2012г., изменен на 05.11.2012г. Установено е по делото, че между страните по делото няма спор относно факта на сключване на предварителния договор за покупко- продажба на недвижим имот поземлен имот /№/, местност /х/, землище на [населено място], [община] на 05.10.2012г. и анекс към него от 05.11.2015г., по силата на който ответниците са поели задължение в определен срок да сключат окончателен договор, както и задължението да представят удостоверение за търпимост на сградата по пар.16 от ПЗР на ЗУТ от [община]/т.3.3 от договора/. Прието е, че според т.4.2 от договора, изменена с анекс, страните са уговорили неустоечна клауза, според която при неизпълнение на задълженията на продавачите съгласно договора купувачите имат право да развалят договора, като получат платения задатък в двоен размер, а според т.4.5 от анекса при обективна невъзможност продавачите да представят посоченото в т.3.3 удостоверение договорът се разваля, като продавачите връщат на купувачите получения задатък, какъвто иск в настоящето производство не е предявен. По делото е установено от прието като доказателство писмо от 16.10.2012г. на [община] до ответниците, във връзка с подадена от последните молба, с което Общината им отговаря, че не може да им издаде исканото удостоверение за търпимост на сградата по пар.16 от ПЗР на ЗУТ, поради забрана на ДНСК да издава такива. При тези данни съдът е счел, че е налице обективна невъзможност на ответниците да изпълнят това си договорно задължение, което е признато и от ищците с отправената от тях нотариална покана. При така установените обстоятелства по делото съдът е приел, че предявените от ищците искове с правно основание чл.92 ЗЗД са неоснователни, тъй като не са налице предпоставките нито за ангажиране солидарната отговорност на двамата ответници, нито на отговорността на всеки един по отделно. Въззивният съд, като е възприел мотивите на първоинстанционния съд, е приел, че неизпълнението на ответниците да представят удостоверението за търпимост на сградата се дължи на отказ на съответни компетентни органи да издадат такова, поради което и доколкото с чл.4.5 от договора, страните са уговорили, че при тази хипотеза не се дължи плащане на неустойка - задатък в двоен размер, то и на това основание искът на ищците за сумата от 10 140лв. неустойка за неизпълнен прадварителен договор, е неоснователен, тъй като за ищците не е възникнало право на разваляне на договор поради виновно неизпълнение на задължения на ответниците. Съдът е посочил, че те биха могли да искат само връщане на платена сума от 2500 евро като задатък, какъвто иск, обаче не е предявен. Допуснато е касационно обжалване по въпроса може ли по предявен иск за определена сума, съдът да отхвърли изцяло същия по размер, съгласно правната квалификация, която сам е определил. Настоящият състав намира, че на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС- т.2 от ТД№1/2013г. ОСГ ТК, в която е посочено, че задължение на въззивният съд е да даде точна квалификация на спорното право и съобразно разпоредбата на чл.162 ГПК е длъжен когото искът е установен по своето основание да определи неговия размер. При така дадения отговор на поставения въпрос настоящата инстанция намира, че в случая въззивният съд е следвало да съобрази обстоятелството, че страните са свободни да уговарят различни последици от поведението си при сключването на всеки договор , както и от неизпълнението на всяко отделно поето задължение по него. Подчинена на правилото , че страните са свободни да определят съдържанието на съглашенията помежду си , клаузата за неустойка ще намери приложение тогава , когато страните отнапред желаят да обезпечат вреди от неизпълнението на едно конкретно задължение от гаранционен характер – в случая за представяне на документ , поето с предварителен договор по чл. 19, ал.1 ЗЗД и което задължение , ако не бъде изпълнено , ще даде право и основание на другата страна да се откаже от сключването на окончателен договор. Тъй като в договорните отношения между страните правилото на чл. 92, ал.1 ЗЗД не е ограничено от естеството на задължението , чието изпълнение обезпечава , страните могат да уговорят и други обезпечения или да препратят към други последици. В конкретния случай страните изрично са договорили в раздел V, т.4.5 от Анекс по предварителния договор от 05.11.2012г.- връщане на дадения задатък при обективна невъзможност продавачите да представят изискуемите се документи. Страните са уговорили обезпечение за вреда , която ще настъпи при обективна невъзможност да се сключи договора, поради което съдът като е определил , че срещу ответниците са предявени искове са с правно основание чл.92 ЗЗД за неустойка, е следвало да съобрази действителната воля на страните при определяне размера на дължимото се обезщетение, а именно връщане на дадения задатък, след като е установено по делото, че е настъпила обективна невъзможност за сключване на окончателен договор , поради невъзможността да се издаде удостоверение за търпимост на сграда по пар.16 от ПЗР на ЗУТ. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявените искове с правно основание чл. 92 ЗЗД срещу двамата ответника се уважат солидарно, с оглед разпоредбата на чл.32, ал.2 СК, до размер на 5070 лева. В останалата му отхвърлителна част обжалваното решение следва да се остави в сила. С оглед разпоредбите на чл. 78, ал.1 ГПК на ищците по делото следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на 1047 лева. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : о т м е н я решение от 04.12.2015г. по гр.д.№20187/2014г. на ГС София в частта му, с която предявените от С. Б. С. и П. Г. С. срещу Й. С. Ц. и А. Ц. Ц. искове с правно основание чл.92 ЗЗД са отхвърлени за сумата до 5070 лева, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: осъжда Й. С. Ц. и А. Ц. Ц. да заплатят солидарно на С. Б. С. и П. Г. С. сумата 5070/пет хиляди и седемдесет лева/ лева, както и сумата 1047 лева разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата му отхвърлителна част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: