4 Решение по т.д.№ 747/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е №83 С., 18.07.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Д. П. Т. К. при секретаря К. А., като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 747 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Община-М. срещу Решение № 212 от 26.04.2010 год. по гр.д.№ 426/09 год. на Софийския апелативен съд. С него е обезсилено решението от 30.06.2008 год. по гр.д.№ 14/2008 год. на Монтанския окръжен съд и е прекратено производството по предявените от Община [населено място] срещу [фирма] и [фирма] ( [фирма]) обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за установяване нищожността на сключени между ответниците през м.ІІІ.2007 год. два наемни договора с предмет - държането на складови помещения и помещения за кабинети за срок от 3 години. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: „Допустим ли е установителен иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД, предявен от лице, което не е страна по атакуваната сделка, но е едноличен собственик на капитала на единия от съдоговорителите”. В касационната жалба се сочат основанията по чл.281 т.2 и т.3 ГПК. Основанието за недопустимост се свързва с просрочие на въззивната жалба, а основанието за неправилност с неправилна преценка за наличието на правен интерес за Община [населено място] за провеждането на иска. Въведено е и твърдението за необоснованост на въззивния акт. Ответникът по касация [фирма] в представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, изразява становище, че жалбата е неоснователна. Ответникът по касация [фирма] също е представил по делото писмен отговор. Като взе предвид на основание чл.290 ал.2 ГПК посочените касационни основания и извърши проверка по допустимостта, законосъобразността и обосноваността на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия приема следното: Жалбата е основателна. Предявени са от Община-М. обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД. Договорите, прогласяването на чиято нищожност се иска са сключени съответно на 01.03.2007 год. и на 08.03.2007 год. Предметът им е възмездното предаване от [фирма] на [фирма] на държането на помещения с обща площ 195.05 кв.м. за осъществяване на медицински дейности, срещу заплащането на наемна цена. Срокът на всеки от договорите е 3 години. Общината е едноличен собственик на капитала на дружеството-наемодател [фирма]. Тезата на ищеца-касатор за нищожност на договорите, произтича от разбирането, че сключването им при условията на пряко договаряне между ответниците е в нарушение на закона. Съобразно въведените нарушения на подзаконови и законови норми, исковете по отношение на всеки един от договорите са: 1./ Чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.28 ал.1 ЗПСлПК – липсата на разрешение на Общинския съвет (ОС); 2./ Чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.105 ал.1 ЗЛЗ – липсата на решение на едноличния собственик; 3./ Чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.12 ал.1 от „Наредбата за упражняване на правата на собственост върху общинската част на капитала на търговските дружества” – сключване на договорите в резултат на пряко договаря при предвидена процедура за сключването им след търг или конкурс. Първоинстанционният съд е приел, че по отношение на двата договора, исковете по п.1 (нарушение на чл.28 ал.1 ЗПСлПК) са неоснователни. Приел е, че предявените от Община-М. искове по п.2 и п.3 са основателни, поради което е прогласил нищожността на двата наемни договора. Сезиран с въззивната жалба на [фирма], съставът на САС е приел, че исковете са недопустими, поради липсата на правен интерес. Позовал се е на това, че ищецът не е страна по договорите, а обстоятелството, че е едноличен собственик на капитала на дружеството-наемодател не го легитимира като собственик на веществения състав на имуществото, балансовата стойност на което е формирало капитала към момента на преобразуването по чл.104 ал.2 ЗЛЗ. Становището на настоящия съдебен състав по поставения правен въпрос е следното: Вярно е, че само по себе си, качеството на едноличен собственик на капитала на търговско дружество, не обуславя apriori наличието на правен интерес от провеждането на установителен иск за нищожност на договор за разпореждане, държане, ползване, управление и пр. на имуществото на дружеството. Безспорно е и това, че статутът му на едноличен собственик на капитала на дружеството не го легитимира и като собственик на имуществото на това дружество. Но наличието на правен интерес от провеждането на иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД не се основава единствено на правото на собственост или на качеството на страна по сделката. Правният интерес подлежи на обосноваване от ищеца и на преценка от съда във всеки конкретен случай. Ще следва да се отбележи, че собствеността върху капитала на дружеството, макар и да не поражда право на собственост върху имуществото на търговското дружество (в случая Е.), поражда други права, до нарушението на които може да доведе дадена сделка. Например в хипотезата на чл.137 ал.1 т.7 вр.чл.147 ал.2 ТЗ, разпореждането с вещи и вещни права без съгласието на собственика на капитала (упражняващ правомощията на ОС) би обусловило наличието на правен интерес от провеждането на установителния иск. Поради това, отговорът на поставения правен въпрос е: Установителен иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД, предявен от лице, което не е страна по атакуваната сделка, но е едноличен собственик на капитала на единия от съдоговорителите е допустим, стига то да обоснове наличието на правен интерес, вкл. и произтичащ от нарушаване на членствените му права.” От отговора на поставения правен въпрос, произтича и становището на състава на І т.о. на ВКС по основателността на жалбата. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, именно на нарушаване на правата му, произтичащи от членственото право (липсата на решение от компетентността на ОС) се е позовал едноличният собственик на капитала Община-М. при обосноваване на исковете посочени по-горе. Дали тези искове са основателни, необходимо ли е решение на ОС или предхождаща сделките процедура – това са въпроси по съществото на спора. Тези въпроси, обаче, са по основателността на предявените искове, а не по тяхната допустимост и въззивният съд дължи произнасяне по тях. Приемайки исковете за недопустими и прекратявайки производството по тях след обезсилване на първоинстанционния акт, съставът на апелативния съд е постановил неправилно решение. Въззивното решение ще следва да се отмени и делото се върне на апелативния съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на устните състезания. Съгласно чл.294 ал.2 ГПК, при новото разглеждане, съставът на САС ще следва да се произнесе и по разноските пред ВКС. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 212 от 26.04.2010 год. по гр.д.№ 426/09 год. на Софийския апелативен съд. ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.