Р Е Ш Е Н И Е   № 251   София, 19.03.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 март две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                       БОНКА ДЕЧЕВА   при участието на секретаря Емилия Петрова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 199 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 378/09 от 08.05.2009г. е допуснато касационно обжалване на решение от 28.01.2008г., постановено по гр.д. № 419/2007г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставено в сила при второ въззивно разглеждане на делото решение № 67 от 22.04.2005г. по гр.д. № 638/2003г. на Димитровградски РС. С последното е отхвърлен предявеният от касатора А. П. Г. иск за признаване за установено по отношение на М. М. Д., А. М. А. и О. Д. , че наследниците на П. Г. Х. са собственици на бивш земеделски имот с площ 835 кв.м. в строителните граници на с. Г., обл. Хасковска, съставляващ имот 940 в кв. 61 по плана на селото от 1965г. при граници: УПИ-VІІ-626, Х-626 и парцел ****.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон допуснати съществени процесуални нарушения, поради несъобразяване с влязлото в сила решение по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ и необоснованост поради несъобразяване със събраните доказателства по приложените дела.. Ответниците по касация М. М. Д. , А. М. А. и О. Д. не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Хасковски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал следното. Ищецът е един от наследниците на П. Г. Х. , починал на 09.02.1981г. От името на този наследодател е претендирано възстановяване правото на собственост върху нива от 1,9 дка в м. “Д” попадаща н строителните граници на с. Г. извор, община Д.. За този имот е постановен отказ за възстановяване с решение № 0*3г. поради това, че попада в строителните граници. С решение по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ, постановено по гр.д. № 927/1999г. на ДРС е отменен отказа и вместо това е признато правото на възстановяване на собствеността на наследници на П. Г. Х. в съществуващи реални граници върху част от имота в площ 1350 кв.м., индивидуализирани по скица към заключението на вещото лице, обявена за неразделна част от решението. За 550 кв.м. от тази площ от 1350 кв.м. е признато правото на възстановяване с план за земеразделяне. Въз основа на това решение, ОСЗГ е издала решение № 3* от 20.06.2001г. с което възстановява имот от 1350 кв.м., съставляващ имот 61 от кв. 567а по плана на селото от 1865г.. Скица към решението от техническата служба и ОСЗГ не е приложена, а се представя скицата, изготвена по адм. д. № 927/1999г. Касаторът е поискал попълване на кадастралната основа с нов имот, но му е отказано поради наличие на спор за материалното право на собственост поради постъпили възражения от ответниците. Този отказ е потвърден и при обжалване по административен ред с влязло в сила решение по адм.д. № 1428/2001г. С решение № 67 от 22.04.2005г. по гр.д. № 638/2003г. на Димитровградски РС е отхвърлен предявеният иск, квалифициран като такъв по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 53, ал.2 от ЗКИР. Изложил е съображения, че следва да се установи само правото на собственост към момента на колективизацията, а настъпилите факти след това, свързани с имота не следва да се отчитат. В диспозитива на решението обаче е отхвърлен иска за собственост към настоящия момент, така както е формулиран петитума на исковата молба. Първото въззивно решение, постановено по гр.д. № 370/2005г. е обезсилено от ВКС с решение по гр.д. № 81/2006г. с указания за се изправят нередовностите на исковата молба, съгласно т.4 от ТР № 1/2001г., като се уточни основанието, на което ищеца се счита собственик и петитума, като посочи към кой момент иска установяване правото на собственост... При второто възивно разглеждане на делото, въззивния съд е остави исковата молба без движение съобразно указанията на ВКС, касаторът е уточнил, че претендира установяване правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС, че притежава имота от наследодателя си, което е деривативно основание за придобиване на собствеността, но не е посочил наследодателят му въз основа на какво основание е станал собственик. С обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с молбата-уточнение на исковата молба пред въззивния съд, ищецът е искал да се измени иска от такъв по чл. 97, ал.1 от ГПК в иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, което съставлявало изменение на иска и не може да се допусне във въззивното производство, съгласно ТР № 1/2000г. на ОСГК. Отделно от това, съдът е приел въз основа на приета СТЕ по друго вече приключило адм.дело № 927/1999г. по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ, че имота бил записан по-късно на О. , поради което искът по чл. 97, ал.1 от ГПК е неоснователен. Решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изправяне нередовностите на исковата молба в хода на въззивното производство в изпълнение на т.4 от ТР № 1/2001г. не съставлява изменение на предявения иск, ако с него съдът уточнява обстоятелствата по исковата молба, но запазва петитума, по който се е произнесъл РС. Ако с това уточнение ищецът преминава към друг вид защита, формулирайки петитум, който следва да се квалифицира като друг иск, различен от този, по който се е произнесъл РС, то това не съставлява уточнение, или изменение, а предявяване на нов иск, което е недопустимо във въззивното производство. Касаторът не е изпълнил указанието да уточни въз основа на какво основание наследодателят му е придобил правото на собственост. С предявеният иск касаторът цели установяване право на собственост към настоящия момент с оглед попълване на кадастралната основа към сега действащия план, респективно заснемане на имота като самостоятелен при бъдещо изготвяне на новата кадастрална карта. В производството по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ съдът, решавайки спора по същество след отмяна на отказа се произнася само по наличие на предпоставките за признаване правото на възстановяване на собствеността. На ищеца е признато това право за 1350 кв.м. в строителните граници на с. Г. извор, съставляващ имот 61 от кв. 567а по плана на селото от 1965г.. Макар в това производство съдът да не е компетентен да се произнася къде точно се намира имота, той е идентифициран със скицата, обявена за неразделна част към решението. Въз основа на това решение, ОСЗГ съгласно чл. 18г, ал.1т.2 от ППЗСПЗЗ, ОСЗГ сама e определила територията, върху която се възстановява правото на собственост в съществуващи на терена реални граници в хипотезата на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ. В издаденото решение № 339-1/26.06.2001г. на ОСЗГ имота е индивидуализиран по кадастралния план от 1965г. съобразно приложената към съдебното решение скица като имот 567а от кв. 61. Така границите на бившия имот са индивидуализирани със съдебното решение, съгласно чл. 13а, ал.4 т.1 от ППЗСПЗЗ. Тъй като имота попада в урбанизираната територия, съгласно ал.11 от чл. 13а от ППЗСПЗЗ, следва да се попълни в одобрения кадастрален план. В производството по попълване на кадастралната основа е констатиран спор за материалното право на собственост, който следва да се разреши преюдициално. Въззивният съд е обвързан от решението по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ и издаденото въз основа на него решение на ОСЗГ само относно принадлежността на правото на възстановяване за посочения имот, съгласно чл. 302 от ГПК, но от това решение не следва, че е възможна реална реституция върху цялата призната за възстановяване площ. В това производство следва да се изследват правоприклудиращите факти, настъпили след образуване на ТКЗС, като се установи дали върху имота, или части от него е реализирано обществено мероприятие, което прави съответната част от имота невъзможна за реална реституция и дали трети лица, включително и общината са придобили права върху описания признат за възстановяване имот. Решението по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ няма сила на присъдено нещо по отношение на третите лица, поради което при настъпила колизия на права, съдът следва да изследва кому принадлежи към настоящия момент правото на собственост, тъй като кадастралния план отразява пространствените предели на това право. Въззивният съд обаче не е изследвал тези обстоятелства, като е основал изводите си за статута на имота и записванията в разписната книга на заключения на СТЕ, приети по друго, вече приключило дело по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ, което е нарушение на принципа на непосредствеността и на нормата на чл. 157 от ГПК/отм/ Това също налага отмяна на решението на въззивния съд. До колкото това е първото касационно производство, в което се разглежда решение на въззивния съд по същество, и предвид необходимостта от събиране на нови доказателства, съдът намира, че делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който чрез назначаване на СТЕ изследва регулационния статут на имот 567а от кв. 61 по плана на с. Г. извор, като посочи каква площ от този имот е свободна, отнемани ли са части от него за улици и площад и тези мероприятия реализирани ли са, има ли отчуждавания на този имот и върху каква площ сега е възможна реална реституция, за която да се подпълни кадастралната основа. По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решение от 28.01.2008г., постановено по гр.д. № 419/2007г. на Хасковски окръжен съд ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ