Р Е Ш Е Н И Е   № 14   София, 17 февруари 2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗВА           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                            ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря  Ив.Илиева и в присъствието на прокурора А.ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 662/2009  година Производството е образувано на основание искане на осъдения Е. С. О. за възобновяване на внохд № 93/2009г. по описа на Русенския окръжен съд,отменяване на постановеното на 21.05.2009г. решение № 68,с което е потвърдена присъда №190 от 22.10.2008г.постановена по нохд № 2265/2008г. по описа на Русенския районен съд, и връщане на делото за ново разглеждане. В искането и в съдебно заседание чрез служебния си защитник,осъденият поддържа касационно основание по чл.348,ал.1 т.2 НПК. Твърди,че са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила. Алтернативно се иска изменяване на съдебния акт и намаляване на наказанието при условията на чл.55 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането,тъй като не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Русенският районен съд е признал подсъдимия Е. С. О. за ВИНОВЕН в това,че на 11.08.2007г. в землището на Щръклево,обл. Русенска-войскови район 1260-бивше военно поделение 46240,след предварителен сговор с подсъдимите М. О. Барутлу и К. Д. Б. ,чрез разрушаване на прегради,здраво направени за защита на имот,чрез използване на техническо средство и на моторно средство,отнел чужди движими вещи на обща стойност 604.05 лева от владението на РО ”УРНИ”-гр. Варна-ИА „ДС „ на Министерство на отбраната,без съгласие на собственика с намерение противозаконно да ги присвои,като случаят не е маловажен,поради което и на основание чл.195,ал.1 т.3 пр.1,т.4 пр.1 и 2,т.5 вр.с чл.194,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим. На основание чл.68 НК съдът е ПРИВЕЛ в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от три години,наложено по нохд № 651/2004г. на РРС,което да се изтърпи отделно при общ режим. Искането е процесуално допустимо,подадено в срока по чл.421,ал.3 НПК от влизане на присъдата в сила. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: От фактическа страна е установено,че подсъдимите О. и Барутлу забелязали на територията на бивше военно поделение електрическо табло в землището на с. Щ.. Решили да откраднат части от него. На 11.07.2007г. заедно с подсъдимия Б подготвили необходимите инструменти и се насочили към инкриминираното мястоспели да изкъртят капака на трафопоста,да отрежат ел.кабели ,които заедно с други вещи натоварили в багажника на автомобил „Форд Екскорт” . Връщайки се към с. С. в района на с. Н. подсъдимите били задържани от служители на полицията. При извършената проверка били намерени процесните вещи,които подс. О. предал на следствените органи. Обяснил от къде са отнети,което било потвърдено от проверка на място на територията на военното поделение. При тези фактически обстоятелства и въз основа на събрания доказателствен материал съдилищата са стигнали до правилния извод за авторството на инкриминираното деяние. Прието е,че авторството на деянието на подс. О. е доказано по делото , включително и от обясненията на този подсъдим депозирани по реда н чл.222 НПК пред съдия на стадия на досъдебното производство/л.15/. Поддържаните доводи за съществени процесуални нарушения не се подкрепят от данните по делото. На първо място твърдението,че правото на защита на подсъдимия е било нарушено на стадия на досъдебното производство не кореспондира с данните по делото. На л.11 е приложен протокол от 12.08.2007г. да привличане на О. като обвиняем и налагане мярка за неотклонение „подписка”. Съгласно отразеното в протокола,на О. са били разяснени правата му по чл.55,ал.1 НПК. Както в него,така и в разпита пред съдия/л.15/ от 13.08.2007г. О. не е заявил,че желае участието на защитник. Липсват данни,О. да е поискал адвокатска защита и такава да му е била отказана. При аналогични обстоятелство О. е бил привлечен повторно в качеството на обвиняем с постановление от 16.10.2007г./л.103/ за извършеното престъпление по чл.195,ал.1 т.3 пр.3,пр.1 т.4 пр.1 и пр.2 и т.5 НК и разпитван на същата дата в качеството на обвиняем. Изрично е заявил,че не желае да му се определи адвокат съгласно Закона за правната помощ. Такъв е определен на О. при задържането му на 22.07.2008г. за срок от 72 часа/защото е променил местоживеенето си без да уведоми органите на досъдебното производство/ за извършване на очна ставка между него е обвиняемия М. Барутлу. На 25.07.2008г. на О. е била определена мярка за неотклонение „Парична гаранция”,като постановлението му е било обявено в присъствието на упълномощения от него адв. Р. Последният е присъствал и при предявяване на предварителното производство на същата дата. От изложеното става ясно,че правото на защита на О. като обвиняем на стадия на досъдебното производство не е било нарушено,поради което основание за извод,че спрямо него е допуснато съществено нарушение на процесуалното му право по чл.55,ал.1 НПК е неоснователно. Неоснователно се явява и второто оплакване. Осъденият твърди,че е допуснато нарушение на процесуалните правила,при изготвяне на протокола за доброволно предаване на вещите намерени в автомобила на М. Барутлу. Протоколът бил изготвен без участие на поемни лица,а той бил принуден да го подпише,въпреки,че вещите били иззети и се намирали в РПУ-Русе. Доводът е обсъден от първоинстанционниия съд. Доброволното предаване не е регламентирано като способ на доказване по чл.136 НПК,за разлика от изрично изброените от законодателя видове способи на доказване- разпит,оглед,претърсване,изземване и др. В този смисъл,изготвеният на 12.08.2007г. протокол за доброволно предаване няма характер на доказателствено средство,а съставлява единствено писмено доказателство,удостоверяващо предаването на една вещ от едно лице и получаването й от друго. В случая е установено,че подс. О. е участвал в разтоварването на вещите от автомобила и той е предал същите на разследващите органи. В съдебно заседание,както и при разпита по чл.222 НПК,същият е потвърдил произхода на вещите и връзката им с инкриминираното деяние. След като визираният протокол за доброволно предаване няма значението на способ на доказване съгласно процесуалния закон,за него не са изискуеми всички онези реквизити/включително участие на поемни лица/ необходими за валидността на извършено процесуално действие. Налице е обикновено предаване на вещи,удостоверено с подписите на двете лица,което се признава от подс. Османов. От материалите по приложеното дознание е видно,че протоколът за доброволно предаване/л.7 / е подписан, както от дознателя Й. С. ,така и от лицето Е. С. О.. Доводът релевиран в съдебно заседание относно авторството на деянието също е неоснователен. Тезата,че вещите са били изоставени и намерени на сметище в с. Б. от подсъдимите е проверена и отхвърлена като неоснователна. Откраднатите кабели са били собственост на Министерството на отбраната, отрязани от трафопост намиращ се на територията на поделение 46240 с. Щ.. Капакът на трафопоста бил изкъртен с метална щанга тип”кози крак”,а кабелите били срязани с иззетата по делото брадва. Останалите вещи-предпазители,шини от алуминиеви пластини и др. подсъдимите взели от ел.таблото.частието на О. в кражбата е установено чрез неговите обяснения,проверени посредством показанията на св. К св. Ахмедов. Доводът за явна несправедливост на наказанието също е неоснователен. Преценката на предходните инстанции за наказание от една година лишаване от свобода е съобразена с разпоредбите на чл.54 и чл.36 НК. Взети са предвид всички обстоятелства от значение за индивидуализиране наказанието на О. Обстоятелствто,че е съдействал на органите на дознанието и е посочил мястото,от което са били отнети процесните вещи е отчетено от съдилищата. На л.138 от мотивите окръжният съд е отбелязал изрично като смекчаващо отговорността обстоятелство признанието на О. ,съдействието за разкриване на обективната истина,възстановяването на част от щетата. Затова и наказанието е определено в минималния размер предвиден в разпоредбата на чл.195,ал.1 НК. Основание за намаляване на наказанието,което е възможно единствено при извод за наличие на многобройни или смекчаващи отговорността обстоятелства,не е налице. При извършената проверка настоящият касационен състав не установи наличие на предпоставки за приложението на чл.55,ал.1 НК. Кражбата е извършена в изпитателен срок по чл.66 НК за деяние по чл.198 НК. Осъждан е и през 2006 г. за деяние по чл.206,ал.6 т.1 НК,а кражбата за която е осъден по чл.195 НК е извършена при наличието на множество квалифициращи признаци. В този смисъл при определяне на наказанието не е допусната явна несправедливост по чл.348,ал.5 т.1 НПК. Наказанието е определено в пределите на закона,съобразено е с обществената опасност на деянието и тази на дееца,както и с целите визирани в чл.36 НК. За да се възобнови наказателно дело на основание чл.422 НК,следва да се установи,че при постановяване на съдебните актове са допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК. Съществено по смисъла на закона е всяко нарушение,което е довело до ограничаване правата на страните. Извършената проверка от касационният състав не води до такъв извод. При събиране,проверка и анализ на доказателствата съдилищата са спазили изискванията по чл.13 ,чл.14,чл.107,ал.5 НПК за всестранно,пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото от значение за правилното му решаване ,материалният закон е приложен в съответствие с чл.303,ал.2 НПК,а наказанието на О. не е явно несправедливо. В този смисъл искането следва да се остави без уважение. Воден от изложените мотиви,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. С. О. за възобновяване на внохд № 93/2009г. по описа на Русенския окръжен съд, отменяване на решение № 68 от 21.05.2009г. с което е потвърдена присъда № 190/22.10.2008г.по нохд № 2265/2008г. постановена от Русенския районен съд и връщане на делото за ново разглежда респ. намаляване размера на наказанието. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: