Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 20   гр. София, 30.06.2010 година                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 484 по описа за 2009г., взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на „П” ЕАД, гр. С. чрез процесуален представител адв. К срещу решение № 3/13.02.2009г. по т. дело № 277/2008г. на Апелативен съд Бургас, Търговско отделение в частта, с която е оставено в сила решение № 73/26.06.2008г. по т. дело № 30/2008г. на Сливенски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от „П” ЕАД срещу Г. Р. Л. като Е. „Л”, с. Г. иск за разликата над 1 043,24 лв. до пълния предявен размер 8 112,19 лв. – лихва за забава върху стойността на получени и неотчетени билети по договор от 01.09.2003г. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Релевира доводи, че въззивната инстанция неправилно е определила периода, за който вземането за лихви е погасено, респективно не е погасено. Поддържа становище, че вземането може да се търси за период три години назад преди предявяване на иска съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД, докато съдът неправилно е присъдил лихви за периода от края на тригодишния период, започващ прекратяването на договора до предявяването на иска. По отношение на разноските счита, че не следва да бъдат намалявани пропорционално на отхвърлената част. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено в отхвърлителната част, предявеният иск да бъде уважен и претендира присъждане на направените разноски. Ответникът Г. Р. Л. като Е. „Л”, с. Г., община Т. не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното: С определение № 637 от 06.10.2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част поради разрешен в противоречие с практиката на ВКС въпрос, свързан с приложението на чл. 111, б. „в” ЗЗД: за кой период се погасяват лихвите, когато искът е предявен след изтичане на повече от три години от изискуемостта на главното вземане. Претендираната лихва за забава върху стойността на неотчетените билети е за периода от 07.06.2004г. до датата на предявяване на иска – 16.01.2008г. Въззивният съд е приел, че лихва се дължи върху сумата 11 801,34 лв., като за периода от 07.06.2004г. до 07.06.2007г. вземането е погасено съгласно чл. 111, б. „г” ЗЗД и претенцията за лихва за забава е основателна за периода от 07.06.2007г. до 16.01.2008г. в размер 1 043,24 лв. Съображенията на въззивния съд, че вземането за лихва се погасява с тригодишна давност принципно са съобразени с разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД, но е неправилен изводът, че конкретното вземане за лихва е погасено за периода от 07.06.2004г. до 07.06.2007г. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ответникът е изпаднал в забава с прекратяването на договора – 07.06.2004г., поради което дължи обезщетение за неизпълнение на парично задължение с настъпил падеж. Лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава. Когато искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва е предявен след изтичане на три години от изискуемостта на главното вземане, се погасяват лихвите, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. Вземането за лихви за период от три години преди предявяване на исковата молба не е погасено по давност. Въз основа на изложените съображение и предвид обстоятелството, че длъжникът е изпаднал в забава на 07.06.2004г., се налага изводът, че вземането за лихви върху дължимата главница в размер 11 801,30 лв. е погасено по давност на основание чл. 111, б. „в” ЗЗД за периода от 07.06.2004г. до 15.01.2005г. вкл., а за периода от 16.01.2005г. до 16.01.2008г. не е погасено. Съгласно Постановление на Министерския съвет № 72 от 08.04.1994г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута годишният размер на законната лихва за просрочени задължения в левове се определя от основния лихвен процент на БНБ за периода, увеличен с 10 пункта. Предвид размера на основния лихвен процент на БНБ за различните периоди от време, лихвата за забава върху сумата 11 801,30 лв. за периода от 16.01.2005г. до 16.01.2008г. е общо 4 641,27 лв. Следователно като е отхвърлил иска за разликата над присъдените 1 043,24 лв. до дължимите 4 641,27 лв. решаващият съдебен състав е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който в посочената част следва да бъде отменен и вместо това ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 3 598,03 лв. По отношение на дължимите на касатора разноски за всички съдебни производства: Направените от касатора разноски в първоинстанционното и въззивното производство са в размер общо 1 353,40 лв., а от ответника общо 751 лв. С оглед изхода на спора и основателната част на исковите претенции съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ ответникът трябва да заплати на ищеца разноски за двете инстанции в размер 878,40 лв., а ищецът дължи на ответника 263,58 лв. Направените за касационното производство разноски от касатора са в размер 171,38 лв., от които ответникът трябва да възстанови 87,23 лв., предвид основателната част на касационната жалба. Поради това, че присъдените от първоинстанционния и въззивния съд разноски на ищеца са общо в размер 637,14 лв., с настоящия съдебен акт ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца още 241,26 лв. – разноски за двете инстанции. Въззивното решение трябва да бъде отменено в частта, с която касаторът е осъден да плати на ответника част от разноските, а именно сумата 94,28 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 3/13.02.2009г. по т. дело № 277/2008г. на Апелативен съд Бургас, Търговско отделение и решение № 73/26.06.2008г. по т. дело № 30/2008г. на Сливенски окръжен съд в отхвърлителната им част за разликата над 1 043,24 лв. до 4 641,27 лв. - лихва за забава върху стойността на получени и неотчетени билети по договор от 01.09.2003г. и решение № 3/13.02.2009г. по т. дело № 277/2008г. на Апелативен съд Бургас, Търговско отделение в частта, с която „П” ЕАД, гр. С. е осъдено да плати на Г. Р. Л. като Е. „Л”, с. Г. разноски в размер 94,28 лв. и вместо това постановява: ОСЪЖДА Г. Р. Л. като Е. „Л”, с. Г., община Т., област Ямболска, ул. „Д” № 7 да заплати на „П” ЕАД, гр. С., бул. „Стефан Караджа” № 3 на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 3 598,03 лв. /три хиляди петстотин деветдесет и осем лева и три стотинки/ - лихва за забава върху стойността на получени и неотчетени билети по договор от 01.09.2003г. в размер 11 801,30 лв., за периода от 16.01.2005г. до 07.06.2007г. и на основание чл. 78 ГПК сума в размер общо 328,49 лв. /триста двадесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/ - разноски за всички съдебни производства. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3/13.02.2009г. по т. дело № 277/2008г. на Апелативен съд Бургас, Търговско отделение в останалата обжалвана част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.