Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
гр. София, 21.09.2021 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№2586 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
По касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК / е допуснато касационно обжалване на решение №216/12.08.2019г. по т.д.№173/2019г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №38/11.03.2019г. по т.д.№127/2018г. на Русенски окръжен съд, в частта, с която НЗОК е осъдена да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Медика Русе“ ООД лихва за забава на сумата 732 625 лева, представляваща стойност на извършена и неплатена медицинска дейност по клинични пътеки, и за медицински изделия, за месеците март, април, май и юни 2015г., по договор №180737 от 17.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, в общ размер на 213 155,29 лева /върху всяка от главниците, съответно: 36 034,36 лева + 10 471,39 лева + 55 836,10 лева + 73 305,87 лева + 37 507,57 лева, от датата на съответния падеж: 01.05.2015г.; 01.05.2015г.; 01.06.2015г.; 01.07.2015г.; 01.08.2015г. до завеждане на делото – 26.04.2018г./, както и в частта за разноските. В останалата обжалвана част, с която НЗОК е осъдена да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Медика Русе“ ООД сумата 732 625 лева, представляваща стойност на извършена и неплатена медицинска дейност по клинични пътеки, и за медицински изделия, за месеците март, април, май и юни 2015г., съответно формирана от: 118 612 лева и 34 468 лева за месец март; 189 160 лева за месец април; 255 567 лева за месец май и 134 818 лева за месец юни, по договор №180737 от 17.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законна лихва от завеждане на делото – 27.04.2018г. до окончателното изплащане, решението на Великотърновски апелативен съд не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.
Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърди, че въззивният съд е извършил неправилно тълкуване и приложение на законови и подзаконови норми и на договорни клаузи. Прави оплакване, че съдът не е изпълнил задължението си на втора инстанция по съществото на спора да извърши цялостна преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, както и да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните. Според касатора, съдът не е приложил относимите към спора императивни норми на чл.18 ал.1, чл.21 ал.7, чл.22, чл.23 ал.1 и ал.2 от Методика за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ – Приложение № 2Б към чл.2 от ПМС №57/16.03.2015г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл.55 ал.2 т.2 от ЗЗО. Касаторът поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по доводите му против първоинстанционното решение, в което е приета нищожност на договорни клаузи, подкрепящи защитната му теза. Също сочи като процесуално нарушение на въззивния съд игнорирането на всички възражения във въззивната жалба срещу основателността на акцесорния иск по чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Ответникът Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Медика Русе“ ООД поддържа, че макар въззивният съд да не е обсъдил въведените във въззивната жалба на НЗОК доводи относно липсата на установен срок за заплащане на надлимитна дейност, правилно е била уважена изцяло претенцията за мораторна лихва. Моли касационният съд да се произнесе по съществото на спора, като отхвърли касационната жалба в частта й относно иска по чл.86 от ЗЗД, а ако приеме, че жалбата е основателна, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски апелативен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:
Въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №180737/17.02.2015г., с който ищецът се е задължил да оказва болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица по клинични пътеки, а възложителят НЗОК - да заплаща извършената болнична медицинска помощ. Въз основа на заключението на СМЕ въззивният съд е приел за установено, че дейностите, за които се претендира плащане, са били извършени в съответствие с критериите за добра клинична практика и изискванията на сключения между страните договор, като са били надлежно документирани от лечебното заведение. Приел е за установено от заключението на ССЕ, че общият размер на незаплатени на ищеца суми по медицински изделия и клинични пътеки възлиза на 732 625 лева. Посочил е, че няма основание заключенията на вещите лица да не бъдат кредитирани. Установил е, че в Приложение №2 към договор №180737 за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, липсват стойностите за оказване на БМП за периода от м. март до м. юни 2015г., а те са били уточнявани в процеса на изпълнение на договора с подписване на допълнителни споразумения. Установил е също, че представените от ответника ежеседмични справки съдържат информация за достигнатите от ищеца проценти от месечните стойности за процесния период от време, но по делото липсват данни тази информация да е достигнала до ищеца. Приел е, че при липсата на данни за уведомяване на изпълнителя за достигнатото изпълнение на съответните месечни стойности по договора и няколкократното им коригиране в рамките на месеца с допълнителни споразумения, не е имало как изпълнителят да следи дали надвишава лимита за всеки един от месеците на процесния период от време. Според съда това би било възможно, ако през този период от време оказваната БМП е ясна и стойностно не се променя от началото до края на всеки от месеците в този период.
С определение №388/04.06.2020г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?
По посочения процесуалноправен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение №55/03.04.2014г. по т. д. №1245/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №63/17.07.2015г. по т. д. №674/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №263/24.06.2015г. по т. д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд следва да постанови решението си въз основа на доказаните съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна по чл.263 от ГПК. Ако във въззивната жалба са направени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, от които може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или направените от първоинстанционния съд фактически изводи са необосновани /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивната инстанция е длъжна да изложи фактически и правни изводи по спора, като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 и чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 269 от ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на страните, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение и е основание за неговата отмяна.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната по реда на чл.290 от ГПК съдебна практика по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По същество на касационната жалба:
Върховният касационен съд намира, че е налице въведеното касационно основание по чл.281, т.3, пр.2 от ГПК с оглед на възприетото разрешение на въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск по чл.86 от ЗЗД. Жалбоподателят е заявил, че срокът, определен в чл.35 от договора между страните и чл.25 от Приложение №2Б към чл.2 на ПМС №57/16.03.2015г., е приложим само когато дейността е отчетена в рамките на съответния отчетен период след завършването й, което в случая не е извършено, тъй като не са представени изискуемите за отчитане и заплащане на дейността документи. Изтъкнал е, че няма определен срок за заплащане на надлимитна дейност, още повече, че съгласно процесния договор и нормативните разпоредби тя изобщо не подлежи на заплащане, поради което по делото не е установен фактът на изпадане в забава на възложителя. Тези доводи не са обсъдени изрично от въззивния съд, който е споделил становището на първоинстанционния съд за основателност на предявения акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.
Констатацията на състава на ВКС за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение не налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което касационната инстанция следва да се произнасе по заявените в жалбата основания по чл.281, т.3 от ГПК.
Решението на Великотърновски апелативен съд не е допуснато до обжалване и е влязло в сила в частта, с която НЗОК е осъдена да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Медика Русе“ ООД общо сумата 732 625 лева, представляваща стойност на извършена и неплатена медицинска дейност по клинични пътеки, и за медицински изделия, за месеците март, април, май и юни 2015г., по договор №180737 от 17.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законна лихва от завеждане на делото – 27.04.2018г. до окончателното изплащане. Поради това основателността на предявения иск за заплащане на стойността на извършената медицинска дейност, надвишаваща установените лимити в Приложение №2 към договора, не подлежи на преразглеждане в настоящото производство.
Независимо от това, с оглед преценката на падежа на задълженията на заплащане на извършената надлимитна медицинска дейност, следва да бъде изяснено основанието, на което те възникват. Съгласно чл.45, ал. 2 вр. ал.1 от ЗЗО НЗОК заплаща посочената медицинска помощ като основен пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК. С НРД като нормативен административен акт се договарят съгласно чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО, отделните видове медицинска помощ. От НЗОК зависи точното разпределение на средствата от бюджета, но по силата на чл. 4 и чл. 45 от ЗЗО всички предвидени медицински дейности, предоставени на посочените в закона лица, подлежат на заплащане, включително и с използване на средства от резерва, предвиден в чл. 25 и чл. 26, ал. 2 от ЗЗО.
Съгласно постоянната практика на ВКС здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и от свободен избор на изпълнител на медицинска помощ поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл.45 от ЗЗО при превишаване на месечния лимит. Здравноосигурените лица, на които е престирана медицинска помощ над стойностите по Приложение №2 за съответния месец, биха я получили през същия месец при избор на друг изпълнител на медицинска помощ, ненадхвърлил лимита на хоспитализация, или в по-късен момент през същата година при включването им в листата на чакащите по чл.21, т. 4 от Методиката. Във всеки от посочените случаи се дължи плащане от бюджета на НЗОК за предоставената медицинска помощ, доколкото извършените дейности са в обхвата на гарантирания пакет здравни дейности, като НС на НЗОК има възможност да приеме решение за изменение и корекция на определените прогнозни бюджетни средства на съответните РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ на основание чл.26, ал.2 от ЗЗО, § 9 ПЗР на ЗБНЗОК за 2015г. и Правилата, приети с Решение №РД-НС-04-9/27.01.2015г. на основание чл.4, ал.4 от ЗБНЗОК за 2015г. Предоставянето на своевременна и качествена медицинска помощ от страна на избрания от здравноосигуреното лице изпълнител на медицинска помощ в превишение на установената месечна или тримесечна бюджетна рамка за съответната година не представлява неизпълнение на задълженията на изпълнителя на медицинска помощ по сключения между него и РЗОК индивидуален договор с последица отхвърляне от заплащане на извършената дейност.
Основание за извода, че предоставената на здравноосигуреното лице медицинска помощ и вложените медицински изделия в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, подлежат на заплащане от НЗОК, съответно РЗОК, независимо, че са в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити /стойности/, са разпоредбите на чл.25 и чл.26, ал.2 от ЗЗО, уреждащи задължителен резерв в бюджета на НЗОК; разпоредбата на § 1 ПЗР на ЗБНЗОК за 2015г., предоставяща възможност на НЗОК да ползва преизпълнението в приходната част на бюджета като източник на допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи и предоставени трансфери по бюджета на НЗОК; разпоредбата на § 9 ПЗР на ЗБНЗОК за 2015г., предоставяща възможност на НС на НЗОК да взема решения за авансово разходване на средствата по чл.1, ал.2, ред 1.4 „Резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи“ за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ до 170000 хил. лв. Възможност за заплащане на медицинската дейност и медицинските изделия извън размера на определените стойности в приложение №2 е предвидена също в разпоредбата на чл.22, ал. 4 от Методиката, приета с ПМС №94/24.04.2014г. и чл.21, ал.6 от Методиката, приета с ПМС № 57/16.03.2015г.
В цитираните нормативни актове, действащи през процесния период, не е предвиден срок за заплащане на дейностите, извършени в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити. Методиката, приета с ПМС №57/16.03.2015г., регламентира предпоставките и сроковете за заплащане на медицинската помощ по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО, а именно помощта, която е планирана и договорена в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и за която има планирани средства в бюджета за съответния период. Към тази дейност по аргумент от чл.21 ал.4 от Методиката следва да бъдат причислени и случаите на спешна диагностика и лечение. Това тълкуване на методиката се налага от принципа, че отношенията във връзка с разходването на здравноосигурителни средства и обусловеното от това договаряне и плащане на изпълнителите, е подчинено на финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства.
Поради това за случаите на предоставена на здравноосигурени лица медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, но в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити, е неприложима разпоредбата на чл.23 ал.1 от Методиката, приета с ПМС №57/16.03.2015г., установяващ задължение за Националната здравноосигурителна каса да заплаща ежемесечно договорената, извършената и отчетената дейност по чл. 2 след проверка на документите по чл. 18, 19 и 20 от Методиката. Приложимите в периода от м. март до м.юни 2015г. Правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 и за използване на средства от резерва по чл. 1, ал. 2, ред 1.4. от Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса, изменени и допълнени с Решения на Надзорния съвет на НЗОК № РД-НС-04-35/28.04.2015г., № РД-НС-04-44/25.05.2015г. и др., също не съдържат регламентация на сроковете за заплащане на извършени надлимитни дейности, макар и да предвиждат възможност за отпускане на средства за тях /съгласно чл.8 ал.5 от Правилата при обективно възникнали обстоятелства, изпълнителят на болнична медицинска помощ информира незабавно съответната РЗОК, случаите се внасят за разглеждане от Надзорния съвет на НЗОК и Управителния съвет на БЛС, като решение за заплащането им се взема при наличие на бюджетни средства/.
Въпреки липсата на изрично предвиден срок за плащане на предоставена на здравноосигурени лица медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, но в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити /надлимитна дейност/, в тези случаи не може да намери приложение и разпоредбата на чл.69 ал.1 от ЗЗД, съгласно която ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнение веднага. Нормативната рамка, уреждаща бюджетното финансиране и контрол на медицинската дейност подчинява отношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ на съответния годишен бюджетен закон. В чл.55а от ЗЗО е въведено правилото, че Националната здравноосигурителна каса планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с параметрите на разходите по бюджета на НЗОК, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Съгласно чл.24 т.8 от ЗЗО средствата на НЗОК се разходват за закупуване на медицински дейности, включително осигуряването на лекарствени продукти и медицински изделия за тях, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната календарна година. Тези разпоредби са израз на принципа на ежегодност на бюджетното планиране, означаващ, че бюджетните процеси следва да са свързани с една бюджетна година и че бюджетните приходи за поети задължения и за плащания през текущата година трябва да бъдат използвани през същата година. В съответствие с този приницип НЗОК би следвало да изплаща дейностите, попадащи в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности, в рамките на същата финансова година, през която са извършени / при липса на други нормативно установени предвиждания/. За целта са установени различни механизми за осигуряване на средства за здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, извън предвидените в индивидуалните договори месечни лимити. В бюджета на НЗОК се предвижда задължителен резерв /чл. 25 от ЗЗО/, като съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗО със средствата от резерва се заплащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на здравноосигурителните плащания. С разпоредбата на § 1 ПЗР на ЗБНЗОК за 2015г., е предоставена възможност на НЗОК да ползва преизпълнението в приходната част на бюджета /на приходите от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи над сумата на трансфера по чл.1, ал.1, ред 2/ като източник на допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи и предоставени трансфери по бюджета на НЗОК. Съгласно чл.23 ал.2 от ЗЗО при недостиг на средства, НЗОК може да ползва краткосрочни безлихвени заеми от държавния бюджет. Съгласно чл.115 ал.1 от Закона за публичните финанси НС на НЗОК може да одобрява компенсирани промени между показателите по бюджета за разходите и предоставените трансфери за осигуряване на здравноосигурителни плащания. Тези правомощия могат да се осъществяват в рамките на съответната финансова година за осигуряване на средства за здравноосигурителни плащания за закупени медицински дейности през същата година. Предвид изложеното НЗОК следва да изпълни задължението си за плащане на надлимитните дейности до приключване на финансовата година, в която са извършени / в случая 31.12.2015г./, като едва след изтичането на тази дата изпада в забава и дължи на изпълнителите на медицинска помощ като титуляри на вземанията обезщетение по чл.86 от ЗЗД. Възможно е изискуемостта на вземането на изпълнителя на БМД да възникне и в по – късен момент, в случай, че необходимите документи, удостоверяващи извършването на съответните медицински дейности, бъдат представени от изпълнителя след края на съответната финансова година.
По изложените съображения неправилен се явява изводът на въззивния съд относно приложението на чл.23 ал.1 и ал.2 от Методика за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ – Приложение № 2Б към чл.2 от ПМС №57/16.03.2015г. при определяне на падежа на процесните вземания за неплатена медицинска дейност по клинични пътеки, и за медицински изделия. С оглед на това въззивното решение следва да се отмени като неправилно на основание чл.293, ал.1 ГПК и да се постанови ново решение по съществото на спора от ВКС, тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия.
С влязлата в сила част от решение №216/12.08.2019г. по т.д.№173/2019г. на Великотърновски апелативен съд, е установено, че за НЗОК е възникнало задължение към Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Медика Русе“ ООД в общ размер на сумата 732 625 лева, представляваща стойност на извършена и неплатена медицинска дейност по клинични пътеки, и за медицински изделия, за месеците март, април, май и юни 2015г. Видно от представеното по делото писмо изх.№29-020561/23.07.2015г. на РЗОК [населено място] необходимите съобразно чл. 18, 19 и 20 от Приложение 2Б към чл.2 от ПМС №57/2015г. финансови – отчетни документи за медицинските дейности, предмет на спора, са били представени в РЗОК [населено място] към м. юли 2015г., но не са били приети предвид разпоредбата на чл.23 ал.2 от Приложение 2Б към чл.2 от ПМС №57/2015г. Забраната за изпълнителя да отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности, надвишаващи стойностите на съответния месец в Приложение № 2, и забраната за плащане от страна на възложителя, когато сумите по фактурите и спецификациите са отчетени въпреки изчерпване на лимита, са в противоречие на чл. 4, ал. 1, чл. 55, ал. 3 от ЗЗО /редакция преди изм. с ДВ, бр. 48 от 27.06.2015г./, чл. 35, т. 1 /редакция преди изм. с ДВ, бр. 48 от 27.06.2015г./ във връзка с чл. 26, ал. 2 и чл. 25 от ЗЗО. Поради това отказът да приеме и да осъществи проверка на представените от ищеца отчетни документи за процесните медицински дейности не освобождава НЗОК от последиците на забавата. Размерът на обезщетението за забава на сумата от 732 625 лева, за периода от 01.01.2016г. до датата на исковата молба - 26.04.2018г., определен с електронен калкулатор, възлиза на 172 407,43 лева.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решение №38/11.03.2019г. по т.д.№127/2018г. на Русенски окръжен съд, в частта, с която НЗОК е осъдена да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Медика Русе“ ООД лихва за забава на сумата 732 625 лева, представляваща стойност на извършена и неплатена медицинска дейност по клинични пътеки, и за медицински изделия, за месеците март, април, май и юни 2015г., по договор №180737 от 17.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, за разликата над 172 407,43 лева до присъдения размер от 213 155,29 лева. Вместо това следва да бъде постановено друго, с което искът с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД бъде отхвърлен за разликата над 172 407,43 лева до присъдения размер от 213 155,29 лева. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е потвърдено решение №38/11.03.2019г. по т.д.№127/2018г. на Русенски окръжен съд, в частта, с която НЗОК е осъдена да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Медика Русе“ ООД, на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски за разликата над 52 643,51 лева, както и в частта, с която НЗОК е осъдена да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Медика Русе“ ООД разноски за въззивното производство за разликата над 18 583 лева.
С оглед изхода на делото УМБАЛ „Медика Русе“ ООД, следва да бъде осъдено да заплати на касатора НЗОК направените разноски за настоящата инстанция в размер на 878, 02 лева, съответно на изхода на касационното производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №216/12.08.2019г. по т.д.№173/2019г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №38/11.03.2019г. по т.д.№127/2018г. на Русенски окръжен съд, с което Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Медика Русе“ ООД лихва за забава на сумата 732 625 лева, представляваща стойност на извършена и неплатена медицинска дейност по клинични пътеки, и за медицински изделия, за месеците март, април, май и юни 2015г., по договор №180737 от 17.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, за разликата над 172 407,43 лева до присъдения размер от 213 155,29 лева, която разлика съставлява претендирана лихва за забава за периода от 01.05.2015г. до 01.01.2016г., както и в частта, с която Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Медика Русе“ ООД, на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски за първоинстанционното производство за разликата над 52 643,51 лева, а също и в частта, с която Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Медика Русе“ ООД разноски за въззивното производство за разликата над 18 583 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Медика Русе“ ООД[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.3, ет.1, ап.2 срещу Национална здравноосигурителна каса,[ЕИК], с адрес [населено място], [улица] иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за разликата над 172 407,43 лева / сто седемдесет и две хиляди четиристотин и седем лева и четиридесет и три стотинки/ до присъдения размер от 213 155,29 лева /двеста и тринадесет хиляди сто петдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/, която разлика съставлява претендирана лихва за забава за периода от 01.05.2015г. до 01.01.2016г. на сумата 732 625 лева, представляваща стойност на извършена и неплатена медицинска дейност по клинични пътеки, и за медицински изделия за месеците март, април, май и юни 2015г., по договор №180737 от 17.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №216/12.08.2019г. по т.д.№173/2019г. на Великотърновски апелативен съд в останалата допусната до касационно обжалване част.
ОСЪЖДА Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Медика Русе“ ООД[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.3, ет.1, ап.2 да заплати на Национална здравноосигурителна каса,[ЕИК], с адрес [населено място], [улица] сумата 878,02 лева / осемстотин седемдесет и осем лева и две стотинки/ - разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|