Р Е Ш Е Н И Е № 56 София , 27.03.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Надежда Трифонова при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Ив. Симов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 59/2019 г. Касационното производство е образувано на основание чл.346, т.2 от НПК по протест от С.Д., прокурор при Софийска градска прокуратура, против присъда № 219 от 24.10.2018 г. по внохд № 3522/2018 г. по описа на Софийския градски съд. В протеста се сочи, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, поради което се отправя искане за отмяна на постановената присъда и ново разглеждане на делото от друг второинстанционен съдебен състав. След срока за обжалване е постъпило допълнение към протест. В него прокурорът твърди, че вече е посочил съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са от категорията на абсолютните и ангажират служебна намеса на касационната инстанция. В подкрепа на твърдението си касаторът се позовава на допуснати от въззивния съд нарушения по чл.13, чл.14, ал.1 и чл.107, ал.5 от НПК, а именно – „ липса на обективна, всестранна, пълна и внимателна оценка на съдържащата се в доказателствените източници информация”, възприета от обвинението като липса на мотиви по чл.348, ал.3, т.2 от НПК. След това прокурорът се спира на показанията на свидетеля С. и обясненията на подсъдимия Н. и заявява, че въззивното решение не съдържа мотиви относно тяхната достоверност. На последно място се отправя упрек за игнориране на показанията на свидетелите В. и Г., които, в съпоставка с тези на свидетеля С. и обясненията на подсъдимия, подкрепят обвинението. Подчертавайки, че решението на втората инстанция не съдържа пълни и непротиворечиви мотиви относно приетите нови фактически обстоятелства, прокурорът съзира невъзможност за проверка на вътрешното убеждение на съда, отстранима единствено чрез ново разглеждане на делото. В съдебното заседание пред касационния съд прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият и неговият защитник се противопоставят на прокурорските искания с доводи за екзактност на въззивната процедура, проведена при спазване на правилата на НПК. В последната си дума подсъдимият настоява да бъде оставена в сила оправдателната присъда на Софийския градски съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският районен съд, наказателно отделение, 116 състав, с присъда № 376 573 от 02.04.2018 г. по нохд № 6977/2017 г. признал подсъдимия В. К. Н. за виновен в това, че за времето от 26.02.2009 г. до 07.07.2009 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като свидетел пред съд по нохд № П 138/2008 г. по описа на Софийския военен съд, устно съзнателно потвърдил неистина – че пет броя дървета, елши, които през 2005 г. отрязал по заповед на началника на поделение 18250 - Ч., са били извън оградата на поделението, поради което и на основание чл.290, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му наложил наказание пробация със следните пробационни мерки : · задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и · задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Софийският градски съд, наказателно отделение, тринадесети въззивен състав, с присъда № 219 от 24.10.2018 г. отменил първоинстанционната присъда и вместо нея постановил нова, с която признал подсъдимия за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.290, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Касационният протест срещу така постановения въззивен акт е неоснователен поради следните съображения: Преди всичко е необходимо да се очертаят пределите на касационната проверка. Както е добре известно те се определят от касаторите чрез посочване в жалба или протест на касационните основания и доводите, които ги подкрепят (арг. от чл.347, ал.1 и чл.351,ал.1 от НПК). Върховният съд е имал възможността многократно да заяви, че е недопустимо навеждането на нови касационни основания с допълнение след срока за обжалване . Вж.Решение № 17 от 12.02.2016 г. по наказателно дело №1280/2015 г. на второ наказателно отделение на ВКС, Решение № 106 от 31.05.2013 г. по наказателно дело № 237/2013 г. на трето наказателно отделение на ВКС и др. В подадения от прокурора С.Д. протест е посочено единствено и изрично, че въззивният съд е приложил неправилно материалния закон т.е. релевира се само касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Този извод следва и от цифровото изписване на претенцията за отмяна на присъдата – чл.354, ал.1 т.5 и ал.3, т.3 от НПК, визиращо връщане на делото за ново разглеждане, когато се налага да се отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателна присъда. Прокурорът е използвал шест изречения, за да изрази позицията си по отношение на атакувания съдебен акт. Четири от тях са с изцяло информативен характер, тъй като описват развитието на делото, а в едно се изразява готовност да се представи допълнителни писмени изложения след изготвяне на мотивите към присъдата. Неправилното приложение на закона от страна на втората инстанция е заявено декларативно, без ангажиране на каквито и да било основания както в протеста, така и в допълнението към него. Ето защо настоящият състав не споделя изразеното пред касационната инстанция твърдение, че въпреки изрично посоченото касационно основание нарушение на материалния закон, в протеста били залегнали съображения и за процесуални нарушения. В описаното кратко изложение няма текст, който може да се разтълкува като решение на прокурора да оспори оправдателната присъда поради неспазена процедура или отклонение от основни принципи на наказателния процес. Процесуалният регламент на касационната жалба и протест не позволява разширително тълкуване на съдържанието им на базата на предположения и допускания. Касационното производство е невъзможно, ако жалбоподателят не посочи касационните основания, на които се позовава. Чл. 351, ал.3 от НПК разкрива възможност за допълване на тяхната обоснованост до даване на ход на делото пред касационната инстанция, но изключва формулирането им за първи път по този ред, тъй като това би поставило останалите страни в процеса в положение на изненада без възможност за адекватна реакция и защита. Очевидно прокурорът, изготвил допълнение към протеста, е споделял този прочит на процесуалните правила, тъй като, наред с твърдение за незаявено изрично, но съществуващо касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, е направил опит да обоснове оплакване за липса на мотиви, относима към т.нар. абсолютни процесуални нарушения по чл.348, ал.3 от НП, ангажираща служебна намеса на касационната инстанция без активност на страните. Съдържанието на вэззивния съдебен акт не подкрепя подобен прочит. Не съществува спор в съдебната практика и доктрина, че липсата на мотиви е налице както в хипотезите на пълна липса на мотиви, така и при схематична, повърхностна, непълна, неясна и вътрешно противоречива аргументация на съда. И в двата случая липсата на мотиви касае порок в дейността на решаващия съд, който рефлектира от една страна на правото на страните да получат обоснован отговор на поставените от тях въпроси, а от друга страна - на възможността да се разбере действителната воля на съда по същество. Разглежданият казус не попада в тази хипотеза. Второстепенният съд е проверил правилността на невлязлата в сила присъда, като е извършил собствен анализ на доказателствените източници, на базата на който е защитил заключенията си по фактите и по приложимото право. Обсъдени са противоречията в показанията на свидетелите и в обясненията на подсъдимия, като достатъчно ясно и недвусмислено е посочено на кои доказателствени източници съдът дава вяра и кои отхвърля. Изложеният доказателствен анализ позволява да се проследи пътя на взетото по вътрешно убеждение от съдебния състав решение по значимите за отговорността на подсъдимия въпроси. Не е налице липса на мотиви, предпоставяща отмяна на присъдата на основание чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Изтъкваните твърдения за превратно тълкуване на данните, съдържащи се в показанията на свидетеля С. и в обясненията на подсъдимия са извън пределите на допустимата в казуса касационна проверка. Тяхната основателност би могла да бъде коментирана, ако прокурорът бе посочил и обосновал касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК по предвидения в НПК ред и срок. Съдът няма право да компенсира липсата на активност на обвинението, тъй като би допуснал тежка конфронтация с принципа за състезателност на наказателния процес и равенство на страните ( чл.12 от НПК). Единственият процесуално допустим довод е за нарушение на закона, но той е лишен от конкретна аргументация. Ето защо касационната инстанция не е в състояние да отговори на непоставени въпроси от материалноправно естество и отбелязва, че на базата на установените факти въззивният съд правилно е заключил, че подсъдимият не е виновен в извършването на престъпление по чл.290, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 219 от 24.10.2018 г. по внохд № 3522/2018 г. по описа на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.