5 Р Е Ш Е Н И Е № 123 С., 19.06.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на осми март две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 171 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1030 от 22.07.2011 година е допуснато касационно обжалване на решение № 1215 от 22.10.2010 година по гр.д. № 987/2010 година на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 48 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от Г. С. К. от [населено място] против Е. П. П. от [населено място] в качеството и на майка и законен представител на непълнолетната С. Н. Д. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1580 лева, съставляващи стойност на противозаконно отнети от непълнолетната С. Д. златни и сребърни бижута; обезщетение в размер на 1000 лева неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени притеснения и стрес вследствие на извършената кражба и обезщетения за забава в размер на законната лихва. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 53 ЗЗД относно отговорността за вреди от непозволено увреждане, причинено от неколцина. В обжалваното решение на Варненски окръжен съд е прието, че когато не е доказано точното участие на всеки от съизвършителите на деликта, предявения иск за вреди срещу един от тях е неоснователен. В решение № 5 от 10.01.2008 г. по гр.д. № 1105/2007 г. на Пловдивски районен съд; решение № 2261 от 07.06.1983 г. по гр.д. № 958/1983 г.; решение № 2217 от 19.05.1980 г. по гр.д. № 600/1980 г. и решение № 794 от 21.03.1973 г. по гр.д. № 34/1973 г. на Първо гражданско отделение на Върховния съд на Република България е прието, че в производството по иск за вреди, предявен от пострадалия от деликта срещу един от извършителите, съдът не е длъжен да определи степента на съпричиняването. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно второто становище. Когато вредоносното събитие е причинено от неколцина, те носят солидарна отговорност за възмездяване на вредите. В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал.1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. Съотношението на вината е предмет на иска по чл. 127 ЗЗД, където предмет на делото са вътрешните отношения между длъжниците. В обжалваното въззивно решение на Варненски окръжен съд е прието за установено, че непълнолетната С. Д. – дъщеря на ответницата Е. П. П., ведно с А. А., също непълнолетна, на 09.04.2008 г. са извършили кражба от дома на ищцата – отнели са противозаконно златни пръстени, плочка и обици, които същия ден са продали в златарско ателие. Част от откраднатите бижута са били възстановени на ищцата след изземването им от купувача. Прието е, че не е установено по безспорен начин, че накитите, чиято стойност се претендира (извън възстановените), са били собственост на ищцата, както и че не е установено кои от претърпените от ищцата имуществени вреди са причинени от дъщерята на ответницата - деянието е осъществено ведно с трето лице, без да е доказано точното участие на всеки от съизвършителите. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Г. С. К. се поддържа, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост; формирал и неправилен извод, че собствеността върху откраднатите вещи не е доказана и в нарушение на чл. 53 ЗЗД е отхвърлил иск, предявен срещу един от извършителите на деликта. Ответника по касационната жалба Е. П. П. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въведените от касационния жалбоподател оплаквания са основателни. Правилен, в съответствие с доказателствата по делото е изводът на въззивният съд, че на 09.04.2008 г., непълнолетната С. Д., ведно с А. А., също непълнолетна, са извършили кражба от дома на ищцата, отнемайки противозаконно златни накити, които същия ден са продали в златарско ателие. Неправилен, формиран в нарушение на чл. 53 ЗЗД е изводът, че когато деянието е осъществено от неколцина и съотношението на вината между съизвършителите не е установено, кредиторът не може да насочи иска си за вреди срещу един от тях. Основателно е и касационното оплакване за допуснато нарушение на чл. 235, ал.2 ГПК. Съдът не е обсъдил в тяхната цялост доказателствата за собствеността върху откраднатите вещи, чиято стойност е предмет на исковата претенция и е формирал извод, че претенцията е изцяло недоказана без да съпостави извънсъдебните признания на непълнолетната С. Д. и показанията на разпитания по делото свидетел К. С.. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. По делото е установено по безсъмнен начин, че непълнолетната С. Д. – дъщеря на ответницата Е. П. П., на 09.04.2008 г. е участвала в кражба на накити, собственост на ищцата. Установено е и че непосредствено след извършване на кражбата накитите са били продадени в златарско ателие; че част от бижутата са били иззети от ателието на 11.04.2008 г. и на 21.04.2008 г. върнати на ищцата. От показанията на свидетеля К. С., съпоставени с обясненията на непълнолетната С. Д., дадени пред инспектор Д. при Второ РПУ, [населено място], в присъствието на родителя и – ответницата Е. П. се установява, че освен възстановените бижута, от дома на ищцата са били отнети и масивна плочка от жълто злато с буква „К” и пръстен с буква „Г” – бижута, подарени на ищцата от свидетеля С.. При така установените факти, съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди е основателен и доказан за сумата 322,25 лева, съставляващи съгласно приетата по делото оценителна експертиза стойност на плочка от жълто злато с буква „К” и пръстен с буква „Г”, която сума ответницата следва да заплати на основание чл. 48 ЗЗД в качеството си на родител, упражняващ родителските права върху непълнолетната С. Н. Д.. По делото не е установено, че непълнолетната С. Д., действайки в съучастие с друго лице е отнела от дома на ищцата и пръстен, представляващ плетеница от бяло и жълто злато и чифт обици от сребро, както и че при противозаконното му отнемане един от възстановените пръстени е бил непоправимо унищожен. Извод, че ищцата е притежавала такива вещи не може да бъде изведен както от свидетелските показания, така и от приложените по делото сертификати за бижута, които не установяват собственика на вещта. Искът за обезщетение в размер на стойността на изброените вещи е неоснователен, поради което в тази му отхвърлителна част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Основателна е и предявената претенция за неимуществени вреди, изразяващи се в преживяни от ищцата стрес и тревога от загубата на имущество, който следва да бъде уважен съобразно критериите на чл. 52 ЗЗД в размер на 200 лева, както и претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД – обезщетение за забава в размер на законната лихва от 27,68 лева. На основание чл. 78, ал.1 ГПК, на касатора следва да се присъдят направените в инстанционното производство съдебни разноски, съобразно уважената част от иска общо в размер на 312, 64 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, В. касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1215 от 22.10.2010 година по гр.д. № 987/2010 година на Варненски окръжен съд в частта му, с която предявените от Г. С. К. от [населено място] против Е. П. П. от [населено място] в качеството и на майка и законен представител на непълнолетната С. Н. Д. обективно съединени искове са отхвърлени по иска с правно основание чл. 48 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД до 522,25 лева и по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД до 27,68 лева. ОСЪЖДА Е. П. П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] в качеството и на майка и законен представител на непълнолетната С. Н. Д. да заплати на Г. С. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 48 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД сумата 322,25 (триста двадесет и два лева и 0,25 ст.) лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди и сумата 200 (двеста) лева обезщетение за неимуществени вреди от противозаконно отнемане на вещи на 09.04.2008 г., ведно със законната лихва върху тези суми считано от 09.01.2009 г.; на основание чл. 86 ЗЗД сумата 27,68 (двадесет и седем лева и 0,68 ст.) лева, както и сумата 312, 64 лева разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: