4 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 74/2011 год. Р Е Ш Е Н И Е № 174 гр.София, 07 април 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ КЕТИ МАРКОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 74/2011 година Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Т. Т. П. за възобновяване на нохд № 295/2010 год. на Плевенския районен съд, отмяна на постановената по това дело присъда и връщане делото на районния съд за ново разглеждане. Искането се позовава на всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК. В съдебно заседание получилият лично призовката си П. не се явява и не се представлява. Заключението на прокурора е за оставяне на искането без уважение. Върховният касационен съд установи: С присъда № 528 от 15.VІІ.2010 год. по нохд № 295/2010 год. на Плевенския районен съд Т. П.П. е признат за виновен в това, че на 11.ХІ.2009 год. в Плевен е държал без надлежно разрешително хероин в 4 пакетчета с общо тегло 0.344 гр на стойност 17,20 лева и марихуана в 2 пакетчета с общо тегло 0.470 гр. на стойност 2,82 лева, за което и на основание чл.354, ал.3, т.1 НК е осъден на 1 година лишаване от свобода, която да изтърпи при строг режим и на 2 000 лева глоба. На основание чл.68, ал.1 НК е постановено П. да изтърпи при строг режим и наказанието от 6 месеца лишаване от свобода, наложено му по нохд № 2/2009 год. също на Плевенския районен съд. Присъдата не е била обжалвана или протестирана, влязла е в сила на 30.VІІ.2010 год. и наложеното на П. наказание е било приведено в изпълнение на 4.ХІ.с.г. Искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.3, т.1 НПК. Невярно е твърдението, че първоинстанционният съд е ограничил процесуалните права на осъдения като е разгледал делото при условията на чл.269, ал.3, т.2 НПК и въпреки, че П. не бил получил „лично…призовка” и не му било „предавано по друг начин за започналото…наказателно производство”. На л.10 от първ.дело е приложена изпратената до Т.П. призовка с препис от обвинителния акт и посочване датата на първото съдебно заседание-24.ІІІ.2010 год., 14 ч. Тази призовка П. е получил лично, но не се е явил на посочените в нея дата и час. Бил е обявен за местно/на л.25 от първ.д./ и общодържавно/на л.26 от с.д./ издирване, което не е дало резултат, след което съдът е назначил на П. служебен защитник и е разгледал и решил делото при условията на чл.269, ал.3, т.2 НПК. По отношение на защитника правата и задълженията на съда и органите на досъдебното разследване се ограничават единствено до неговото назначаване или отстраняване от участие в изрично предвидените случаи, каквито нарушения в искането не се твърди да са допуснати. Твърденията, че „присъдата почива на множество предположения” и е „постановена…в разрез с изискването…обвинението…да бъде доказано по…несъмнен…начин”, не е подкрепено с доводи, изискващи отговор. Не е допуснато нарушение на материалния закон с неприемането от съда, извършеното от подсъдимия да е маловажен случай на престъпно държане на високорискови наркотични вещества. Намирането у П. на общо 6 пакетчета с хероин и марихуана сочи по-скоро на държане с цел разпространение още повече, че осъденият не е наркозависим и по негови твърдения при психиатричното му освидетелстване е употребявал „нередовно…марихуана, амфетамини и кокаин”, отрекъл е „употреба на хероин” и видимо не са се установили „белези, които да се свържат с такава употреба”/заключение на СПЕ на л.27 и 28 от досъд.разсл./. Наложеното на Т.П. наказание не е явно несправедливо. Обсъжданото деяние е извършил 7 дни след влизане в сила на одобреното споразумение по нохд № 2/2009 год. на Плевенския районен съд, с което е бил осъден за престъпление по чл.354, ал.1, т.1 НК и освен което има още 4 осъждания в периода 2006-2008 год. - по 1 за кражба и държане без разрешително на огнестрелно оръжие, и 2 за грабеж. Това съдебно минало очертава П., независимо от младата му възраст, като личност с висока обществена опасност, така че наказанието, чиято справедливост оспорва, е по-скоро несправедливо занижено. Имайки предвид дотук изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 във вр. с чл.426 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА искането на Т. П. П. за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд № 295/2010 год. на Плевенския районен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ