1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 140 гр. София,17.02.2012 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ като разгледа докладваното от съдията ВЛАДИМИРОВ ч. гр. дело № 625 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: И. Д., И. Б. Д., Д. И. Д. – лично и със съгласието на своите родители и законни представители И. Д. и И. Б. Д., и В. И. Д., действаща чрез своите родителите си и законни представители И. Д. и И. Б. Д., всички от [населено място], чрез техния пълномощник, са обжалвали определението от 29.09.2011 г. по ч. гр. д. № СП 89 по описа за 2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определението от 28.04.2011 г. по гр. д. № С-7 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІІ–Г състав за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 7/04.02.2011 г. на градския съд по същото дело, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявим от К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (К.) срещу настоящите жалбоподатели по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД, като вместо изразът „определя месечен срок за предявяване на бъдещ иск от датата на влизане в сила на осъдителна присъда по досъдебно производство № 4 – 2913/2010 г. на СГС и пр. преписка № 6813 от 2009 г. по описа на СГП, на основание чл. 27, ал. 2 ЗОПДИППД и чл.390, ал. 2 ГПК”, е постановено да се чете „определя месечен срок за предявяване на бъдещ иск, считано от датата на влизане в сила на определение № 7 от 04.02.2011 г. по гр. д. № С - 7 от 2011 г. на СГС, ІІ – Г състав”. Иска се обжалваното въззивно определение да бъде отменено по съображения в частната жалба. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа от жалбоподателите, че обжалваното определение е постановено при наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – противоречие с практиката на ВКС, изразена в Тълкувателно решение № 1 от 14.09.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., ОСГК и ОСТК. Повдига се правния въпрос за началният момент, от който започва да тече срокът за предявяване на искането по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД при влязла в сила присъда срещу проверяваното лице преди предявяване на молбата за налагане на обезпечителни мерки. Твърди се, че съгласно възприетото в цитираното ТР разрешение едномесечният срок за предявяване на искането по чл. 28, ал. 1 от закона тече от влизане в сила на осъдителната присъда по наказателното производство. Ответната по частна жалба Комисия, чрез своя пълномощник взема становище за недопускане на жалбата до касационен контрол, респ. за неоснователност по съществото й. Производство по чл. 278 във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Върховният касационен съд, ГК, четвърто отделение, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу определение, което подлежи на касационно обжалване, съгласно изричната разпоредба на чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД. Касационно обжалване на оспореното определение следва да бъде допуснато на соченото основание – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като повдигнатият правен въпрос е обусловил изводите на въззивния съд по предмета на спора, с което е осъществена общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК и доколкото се твърди да е решен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в посочения в изложението тълкувателен акт. По поставения правен въпрос ВКС, в настоящият си състав намира, че срокът за предявяване на искането по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД - за отнемане на имущество след допускане на обезпечението започва да тече от по – късната календарна дата измежду датата на влизане в сила на осъдителната присъда за изброените в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД престъпления по НК (меродавна при висящо, към датата на внасяне на искането за обезпечение на бъдещ иск, наказателно производство) и датата на постановяване на определението за налагане на обезпечителни мерки (приложима в случаите, когато искането се прави при вече приключило с осъдителна присъда наказателното производство срещу проверяваното лице). По силата на препращащата норма на чл. 22, ал. 2 ЗОПДИППД в производството по налагане на обезпечителни мерки по този закон се прилагат общите правила на ГПК, регламентиращи условията и реда за неговото провеждане. Ограничението в приложението на общия режим се проявява единствено и само доколкото в специалния закон (ЗОПДИППД) даден въпрос е уреден по различен начин. По отношение продължителността на срока, в който следва да бъде предявено искането по чл. 28, ал. 1 от закона (за отнемане на имуществото), намира директно приложение разпоредбата на чл. 390, ал. 3, предл. 1 ГПК, съгласно която този срок не може да бъде по – дълъг от един месец. Различието с общата уредба на обезпечителното производство по ГПК се отнася до началния момент, от който започва да тече срокът за предявяване на искането за отнемане на имуществото в хипотезата на чл. 27, ал. 2 ЗОПДИППД. При наличие на предпоставките й искането се внася след влизането в сила на осъдителна присъда по наказателното производство. Това са случаи, при които искането се предявява спрямо лице, срещу което е започнало наказателно преследване за някое от изрично посочените в закона (чл. 3, ал. 1) престъпления по Наказателния кодекс. Тъй като обаче предмет на отнемане ще бъде имущество, придобито от престъпна дейност, то наличието на такава дейност следва да е установено по надлежния ред, а именно с влязла в сила осъдителна присъда, тъй като само съдът може да определи дали дадено деяние е престъпление. Освен това, упражняването на правото на отнемане предпоставя то да е възникнало, а към момента на изтичане на срока по чл. 390, ал. 3, предл. 1 ГПК за предявяване на искането това право в разглеждания случай все още няма да е възникнало. В останалите случаи – когато правните последици на осъждането за престъпление от кръга на изброените в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД са настъпили преди молбата за налагане на обезпечителни мерки - приложение намират общите правила на ГПК относно началния момент, от който започва да тече срокът за предявяване на искането по чл. 28, ал. 1 от закона. Този момент е постановяване на определението за допускане на обезпечението. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Въззивният съд законосъобразно е приел, че срокът за предявяване на бъдещия иск (по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД) в разглеждания случай следва да се определи по правилата на ГПК, но е формирал неправилния извод, че началото му следва да се отнесе с момента на влизане в сила на определението за допускане на обезпечението, вместо с датата на постановяването му. В този смисъл определението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго такова, с което се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в първоинстанционния съдебен акт, като вместо изразът „определя месечен срок за предявяване на бъдещ иск от датата на влизане в сила на осъдителна присъда по досъдебно производство № 4 – 2913/2010 г. на СГС и пр. преписка № 6813 от 2009 г. по описа на СГП, на основание чл. 27, ал. 2 ЗОПДИППД и чл.390, ал. 2 ГПК” да се чете „определя месечен срок за предявяване на бъдещ иск, считано от датата на определение № 7 от 04.02.2011 г. по гр. д. № С - 7 от 2011 г. на СГС, ІІ – Г състав”. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 29.09.2011г., по ч. гр. д. № СП 89 по описа за 2011 г. на Софийския апелативен съд. ОТМЕНЯ определение от 29.09.2011 г. по ч. гр. д. № СП 89 по описа за 2011 г. на Софийския апелативен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 7/04.02.2011 г. по гр. д. № С-7 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІІ–Г състав, в следния смисъл : изразът „определя месечен срок за предявяване на бъдещ иск от датата на влизане в сила на осъдителна присъда по досъдебно производство № 4 – 2913/2010 г. на СГС и пр. преписка № 6813 от 2009 г. по описа на СГП, на основание чл. 27, ал. 2 ЗОПДИППД и чл.390, ал. 2 ГПК” да се чете „определя месечен срок за предявяване на бъдещ иск, считано от датата на определение № 7 от 04.02.2011 г. по гр. д. № С - 7 от 2011 г. на СГС, ІІ – Г състав”. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.