Р Е Ш Е Н И Е № 161 София, 20.06.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 14 юни две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1253 /2016 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 232 от 15.04.2016г.. по касационна жалба на А. В. Б. и А. Г. И. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1896/18.11.2015г. по гр.д.№ 1887/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1841/20.04.2015г. по гр.д.№ 12753/2012г. на Районен съд-Варна. С последното е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявеният от касаторите иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР /първоначална редакция/, сега чл. 54, ал.2 ЗКИР да се признае за установено по отношение на ответниците Д. Г. З. и Л. М. З., че кадастралната основа за имоти с № 3037, 3038, 3039 и 3040, одобрена със заповед № 485/23.11.2005г. на кмета на р. „П.” [населено място] е допусната грешка при отразяване дължините на западните граници на имот 3039 и 3940, както на местоположението на общата им имотна граница, при което реална част с площ 67 кв.м. от тогавашния имот 3040 / сега имот 10135.2563.104/, заключена между западната част на имотите, регулационната граница по ЗРП от 2001г. и имотната граница по заповедта от 2005г. неправилно е заснета като част от имот 3039 по заповедта от 2005г сега имот и 10135.2563.105 В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗКИР и необоснованост. Изразява се теза, че за ищците е налице правен интерес да установят правото си на собственост върху спорната площ от 67 кв.м. дори грешката да е отстранена в действащата кадастрална карта, одобрена през 2008г. предвид претенциите на ответниците за спорната площ, заявена и по исков ред по гр.д.№ 3770/2012г. Ответниците по касация оспорват жалбата, считат, предявения иск недопустим и молят решението да се обезсили, а производството да се прекрати. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато по въпроса за допустимостта на предявения иск и постановените по него решение, като са съобразени въпросите, поставени от касаторите и касаещи допустимостта на решението. Данните по делото са следните: С н.а. № 14, т. Х от 12.12.1957г. Д. Г. К. продава на М. И. Ш. и на съпрузите Д. и Б. Д. реални части от свое лозе, всяко от които е с площ 1075 кв.м. Наследници на М. Ш., починал 1987г. са Н. М. Б., починала на 27.11.2009г. и В. М. И., починала на 17.09.1999г. Техни наследници са ищците А. В. Б. и А. Г. И.. Купеният от М. Ш. имот е бил отчужден за благоустройствено мероприятие, което не е реализирано, поради което със заповед № 384/07.08.1992г. на кмета е възстановена собствеността на наследниците му върху имот 2262 по плана на@@8@ [населено място] с площ 1075 кв.м. и те са въведени във владение с протокол № 384/07.08.1992г. подпълването на кадастралната основа е станало със заповед № Р-69 от 26.08.1993г. с имот 2262-б. Тъй като отразената северозападната граница на имота не е съответствала на протокола за въвод е издадена последваща заповед № Р-33 от 12.04.1994г., с която освен, че се коригира северозападната граница, се нанася и съседния имот № 2262-в. С н.а. № 89,т. ХVІІІ от 01.06.1995г. Ц. Й. А. продава на ответника Д. З. имот № 2262-в с площ 1075 кв.м. Със заповед № 320 от 13.12.1995г. е изменен ЗРП, като за двата съседни имота са отредени самостоятелни парцели както следва: п. ІХ-2262-б /на ищците/ и п. Х-2262-в / на ответниците./ Регулационната линия между двата парцела съвпада с имотната граница между имоти 2262-б и 2262-в – няма придаваеми места. Това състояние се запазва до 2001г. Със заповед № Г-96 от 09.11.2001г. въпреки, че двата парцела са били на различни собственици, те са заснети като един имот № 1084, за който са отредени два парцела Х-1084 и ІХ-1084 Регулационната линия между тях съвпада с имотната граница между имоти 2262-б и 2262-в. съобразно заповед № Р-33/1994г. Няма придаваеми места по дворищно-регулационния план, но е обособена улица-тупик от към парцел Х-1084, за която е отнета част от имота./виж скиците на стр.4 от заключението на в.л. П. / л.154 от делото на РС/. През 2005г. е одобрена нова кадастрална основа със заповед № РП-485/23.11.2005г., която не се съобразява с начина, по който е заснета имотната граница между имоти 2262-б и 2262-в по предходните планове, респективно с регулационната граница между парцели Х-1084 и ІХ-1084 по действащия към този момент регулационен план. Границата между имоти 3040 / на ищците / и имот 3039 /на ответниците/ е изместена, при което площта на имота на ищците е намалена със спорната площ от 67 кв.м. по настоящото дело, която е включена в имота на ответниците. Основание за това обаче не е имало. Това погрешно заснемане на имотната граница не създава права на ищците. Кадастралната карта няма вещно действие и не създава права, а само ги отразява. Действащият към 2005г. ЗУТ не допуска промени в правото на собственост по силата на Подробните устройствени планове освен по волята на собствениците / чл. 15 и чл. 17 ЗУТ/. Изключение е предвидено само в хипотезата на чл. 16, ал.1 ЗУТ, която в случая не е налице, тъй като първата регулация е още от 1995г. Затова в одобрената със заповед № РД 18-92 от 14.10.2008г. кадастрална карта, която е и сега действаща, грешката е поправена. Имотната граница между имоти 10135.2563.104 /на ищците/ и 10135.2563.105 /на ответниците/ е идентична с регулационната линия между УПИ ІХ-1084 и Х-1084 от кв. 3 по ЗРП от 2001г. и между парцел ІХ-2262-б /на ищците/ и парцел Х-2262-в / на ответниците./ съобразно заповед № 320 от 13.12.1995г. за изменение ЗРП, с която са отредени за първи път парцели за двата съседни имоти на страните и регулационната линия между тях съвпада с имотната граница на рестиутираните имоти. На место оградата е по границата от 2005г., а не по вярната имотна граница, очертана в действащата кадастрална карта от 2008г. Това е установено от СТЕ и графично изобразено в комбинираната скица, изготвена от вещо лице П. на л. 158 и от заключението на в.л. П. и скица № 7 към него на л.180 от делото на РС. Искът по настоящото дело е предявен като насрещен по гр.д.№ 3770/2012г. на Варненски РС и е съдържал два петитума – за установяване правото на собственост върху спорната площ от 67 кв.м., заснета грешно и имота на ответниците през 2005г., но правилно заснета след изменението от 2008г. и по чл. 108 ЗС за предаване владението на ищците върху тази спорна площ, която е включена в площта, оградена от ответниците. По първоначално предявения иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР /първоначална редакция/ от Д. и Л. З. против касаторите А. В. Б. и А. Г. И. е образувано гр.д.№ 3770/2012г,, като собственици на имот 10135.2563.105, които са твърдели, че в КК, одобрена 2008г. е допусната грешка спрямо кадастралната карта, одобрена 2005г. С разпореждане от 30.08.2012г., съдът е разделил производството по двата иска, като по насрещният иск е образувано гр.д.№ 12753/2012г. Решението по този иск е потвърдено с въззивното решение по гр.д.№ 1887/2015г. на Варненски ОС, което е предмет на касационно обжалване по настоящото дело. С определение № 16002/14 от 28.10.2013г. по гр.д.№ 12753/2012г производството по иска по чл. 53, ал.2 ЗКИР е прекратено поради недопустимост на иска Съдът се е мотивирал с това, че в действащата кадастрална карта от 2008г. твърдяната грешка е отстранена, а факта, че такава е била допусната по предходния кадастрален план от 2005г. е ирелевантен, това може да бъде изследвано по възражение по иска на З., а не е необходимо да се установява със сила на пресъдено нещо. Определението за прекратяване е обжалвано от А. В. Б. и А. Г. И. частна жалба, по която е образувано гр.д.№ 3592/2013г. на Варненски ОС. Съдът се е произнесъл с определение № 3848/19.12.2013г. в мотивите на което е приел, че обжалваното определение е правилно, като краен резултат, но поради други мотиви и е посочил, че грешка по предходен план, която е отстранена в действащата кадастрална карта е недопустимо да се установява с иск по чл. 53, ал..2 ЗКИР /сега чл. 54, ал.2 /, но в диспозитива на определението е отменил прекратителното определение на РС и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Не е поискано отстраняване на очевидна фактическа грешка в определението и производството е продължило, съобразно изразената от съда воля в диспозитива. В съдебно заседание на 11.03.2014г., съдът е изготвил доклад по делото и е квалифицирал предявените искове като такъв по чл. 53, ал.2 ЗКИР и по чл. 108 ЗС, изложил е съображения, че ищците нямат правен интерес от предявяване на иска по чл. 108 ЗС, че двата иска не могат да се съединяват за кумулативно разглеждане, а първо следва да приключи спора за непълнота и грешка в кадастралната карта. Затова производството по иска по чл. 108 ЗС е прекратено с определение в същото съдебно заседание. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Разглеждайки иска по чл. 53, ал.2 ЗКИР /първоначална редакция/, РС е отхвърлил иска, като е приел, че допуснатата грешка при заснемането е минимална и е отхвърлил иска. Въззивната инстанция е намерила иска за допустим, но неоснователен защото по действащата кадастрална карта границата между имотите на страните е отразена правилно, съобразно правото на собственост и съобразно вярно отразеното по плана от 1995 г. и от 2001г. В този смисъл допуснатата грешка по плана от 2005г. е ирелевантна за спора. Поради това, че грешката е отстранена в действащата кадастрална карта, искът по чл. 54, ал.2 ЗКИР е отхвърлен. Производството по предявения от Д. Г. З. и Л. М. З. иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР против А. В. Б. и А. Г. И. по гр.д.№ 3770/2012г. на Варненски РС е прекратено с определение № 13196 от 08.10.2012г. Касаторите поддържат предявения от тях иск въпреки правилното заснемане на имота в кадастралната карта от 2008г., като считат, че правният им интерес произтича от претенциите на ответниците за спорната площ от 67 кв.м. и факта, че тя е оградена към техния имот. С ТР № 8/2014г. на ОСГК т.5 се прие, че иска по чл. 53, ал.2 /първоначална редакция/, сега по чл. 54, ал.2 ЗКИР не е обуславящ по отношение на установителен или осъдителен иск за собственост. В установителната част тези искове са идентични, а правото на собственост по иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР се установява към настоящия момент, тъй като само така може да се изпълни изискването на чл. 51 ЗКИР кадастралната карта да отразява актуално правото на собственост. Ако по предявен иск за непълнота, или грешка в кадастралната карта се установи, че тя е отстранена по административен ред, но страните продължават да спорят относно правото на собственост, съдът следва да се произнесе относно принадлежността на правото на собственост на спорната площ, като посочи и че тя е правилно заснета в кадастралната карта. Искът по чл. 54, ал.2 ЗКИР е установителен иск за собственост и цели разрешаване спора за принадлежността и пространствените предели на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта В конкретният случай правният интерес от предявеният иск за установяване правото на собственост върху спорните 67 кв.м. произтича от това, че страните спорят относно правото на собственост върху тази площ и конкретното проявление на този спор е, че тя в момента фактически е оградена към имота на ответниците. Затова съдът приема, че предявеният иск е допустим. Разгледан по същество, иска е основателен. По делото е безспорно установено, че имотната граница между имоти 10135.2563.104 /на ищците/ и 10135.2563.105 /на ответниците/ по действащата кадастрална карта е идентична с регулационната линия между УПИ ІХ-1084 и Х-1084 от кв. 3 по ЗРП от 2001г. и между парцел ІХ-2262-б /на ищците/ и парцел Х-2262-в / на ответниците./ съобразно заповед № 320 от 13.12.1995г. за изменение ЗРП. С последната са отредени за първи път парцели за двата съседни имоти на страните и регулационната линия между тях съвпада с имотната граница на рестиутираните имоти, нанесени в кадастралния план през 1993 и 1994 г. Между имотите и отредените за тях парцели по плана от 1995 г. не е имало придаваеми места. Границата между имотите, заснета в кадастралната карта от 2005г. не отразява нито една предходна граница. Няма основание, на което ответниците да са придобили спорната площ от 67 кв.м. При първоначалното подпълване на кадастралния план с нанасяне първо на имота на ищците 2262-б през 1993 г. и след това на имота на праводателя на ответниците № 2262-в през 1994г. не е имало спор относно това къде минава имотната граница между тези имоти, не е обжалван и регулационния план от 1995г., с който регулационната граница минава по имотната граница. Затова предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Въззивното решение, с което е формиран противен извод е неправилно. С него съдът в противоречие с нормите на ЗКИР е придава вещно действие на кадастралната карта, каквото тя няма и не е отчел, че иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР е иск за собственост. По изложените съображения, въззивното решение следва да се отмени. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, предявеният иск следва да се реши по същество, като се уважи по изложените по-горе мотиви. Съобразно този резултат, на касаторите следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски до посоченият размер – по 300 лв. за всеки от тях. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1896/18.11.2015г. по гр.д.№ 1887/2015г. на Варненски окръжен съд и вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Г. З. ЕГН-[ЕГН] и Л. М. З. ЕГН-[ЕГН], че ищците А. В. Б. ЕГН-[ЕГН] и А. Г. И. ЕГН-[ЕГН] са собственици на реална част с площ 67 кв.м.от, заснета в кадастарлната карта на р. Приморски [населено място].[жк], одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. като част от имот 10135.2563.104, заключена между имотната граница с имот с идентификатор 10135.2563.105 по действащата кадастрална карта, одобрена с цитираната заповед от 2008г. и имотната граница между тези два имота по предходната кадастрална карта, одобрена със заповед № РП 485 от 23.11.2005г. на кмета на р. Приморски [населено място].[жк]. колорирана в жълто от скицата на вещо лице Р.П. на л. 180 от гр.д.№ 12753/2012г. на Варненски РС, която подписана от съда е неразделна част към решението. Осъжда Д. Г. З. и Л. М. З. да платят на А. В. Б. и А. Г. И. по 300 лв. деловодни разноски за настоящото производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: