Ключови фрази
Частна касационна жалба * инцидентен установителен иск * преюдициално значение


5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
С., 20.09.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.07.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 286/2011 година

С определение № 492/21.06.2010 год., постановено по ч.т.д.№ 189/2010 год. състав на първо търговско отделение на ВКС се е произнесъл по частна касационна жалба вх. № 4445/18.12.2009 год., подадена общо от И. А. Д. от [населено място], Д. С. Д. от с.с. и А. Б. Б. от [населено място] срещу определение на Врачанския окръжен съд от 02.12.2009 год., по ч.гр.д.№ 902/2009 год., с което е потвърдено определение на Козлодуйския районен съд № 94/02.07.2009 год., по гр.д.№ 522/2009 год., като позовавайки се различния правен режим на производствата спрямо отделните частни жалбоподатели е постановил и различен краен правен резултат за всеки един от тях.
І. По отношение на А. Б. Б., ВКС, ТК по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК е оставил в сила определението на Врачанския окръжен съд от 02.12.2009 год., по ч. гр. д. № 902/2009 год. в неговата прекратителна част, като е приел, че частната жалба на същия срещу първоинстанционния съдебен акт на КРС № 94/ 02.07.2009 год., по гр.д.№ 522/2009 год. е просрочена и поради това недопустима.
Следователно с постановеното от състава на І-во т.о. на ВКС определение № 492/ 21.06.2010 год., по ч.т.д.№ 189/2010 год., създаденият от законодателя процесуален ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на В., в частта му касаеща жалбоподателя Б. е изчерпан и същият няма качеството на страна в производството по ч.гр.д.№ 902/2009 год. пред В., висящността на което е възстановена само по частната жалба на Д. С. Д..
Поради това частният жалбоподател А. Б. Б. не разполага с потестативно процесуално правомощие на частна жалба срещу постановеното в това въззивно производство определение на въззивния съд № 546/ 29. 07. 2010 год., предмет на настоящата, отново обща с жалбоподателите И. А. Д. и Д. С. Д., частна касационна жалба с вх. № 6198/ 10.09.2010 год., уточнена по реда на чл.262, ал.1 ГПК, с частна касационна жалба вх.№ 6080 /23. 06. 2011 год..
ІІ. По отношение на частния жалбоподател И. А. Д., предходният тричленен състав на І-во т.о. на ВКС е отказал допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Врачанския окръжен съд от 02.12.2009 год., по ч.гр.д.№ 902/2009 год., поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Поради липса на процесуален ред за обжалване съдебния акт на касационната инстанция по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, определението на състава на І-во т.о. на ВКС по ч.т.д.№ 189/2010 год., в частта му относно частната касационна жалба на Д. е окончателно.
Следователно частният жалбоподател Д. също не е страна във въззивното производство по ч.гр.д.№ 902/2009 год. пред В., след възстановяване висящността му с отменителното определение на ВКС по ч.т.д.№ 189/2010 год. само по отношение на жалбоподателя Д. С. Д., поради което не разполага с процесуално потестативно правомощие да обжалва постановеното в това производство въззивно определение № 546/29.07.2010 год. и подадената обща касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане и в тази и част.
ІІІ. С определението на първо т.о. на ВКС по ч.т.д.№ 189/2010 год., по отношение на жалбоподателя Д. С. Д., както се посочи по- горе, висящността на въззивното производство по ч.гр.д.№ 902/2009 год. пред В. по частната и жалба срещу съдебния акт на КРС № 94/02.07.2009 год., по гр.д.№ 522/2009 год. е била възстановена.
С обжалваното определение № 546/ 29.07.2010 год., по ч.гр.д.№ 902/2009 год., произнасяйки се по частната жалба на Д., въззивният съд е потвърдил определение на КРС № 94/02.07.2009 год., по гр.д.№ 522/2009 год., с което е оставено без уважение искането на настоящия частен жалбоподател, като ответник, по установителния иск на [фирма], гр. С., основан чл.422 ГПК, да бъде приет за съвместно разглеждане с първоначалния иск предявения срещу ищеца инцидентен установителен иск по чл.212 ГПК за прогласяване нищожността или евентуално унищожаемостта на договор за поръчителство от 01.03.2005 год. и декларация на поръчителя от 28. 02. 2005 год..
Изложени са съображения, че при липса на конкретизация в основанията, на които ищцата се позовава- за нищожност и евентуална унищожаемост на инцидентния установителен иск, предвид различните им фактически състави, инцидентният установителен иск на ответника се явява нередовен и не подлежи на приемане за съвместно разглеждане с първоначалния иск по чл.422 ГПК на [фирма] .
Допълнително са развити и съображения за липса на оспорено с тази заявена от Д. искова претенция преюдициално правоотношение, което да е субстанцирано в исковата молба и от което да зависи изхода по разглеждането делото, предвид обстоятелството, че визираните, като неистински частни документи са такива, на които именно първоначалният иск се основава.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и постановяване съвместното разглеждане на предявения инцидентен установителен иск с първоначалния иск по чл.422 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че в нарушение на императивното изискване на чл.294 ГПК, Врачанският окръжен съд не се е съобразил с дадените от ВКС в цитираното по- горе отменително определение по ч.т.д.№189/2010 год. указания и не е разгледал по същество подадената срещу първоинстанционния акт на КРС частната въззивна жалба.В тази вр. са наведени доводи, че доколкото в определението, предмет на подадената частна въззивна жалба не е обсъждан въпроса за редовността на предявения от Д. инцидентен установителен иск, а наличието на заявен или не в едномесечния срок по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, то въззивният съд недопустимо е подменил предмета на спора, с който е бил сезиран.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
С отменително определение № 492/21.06.2010 год., по ч.т.д.№ 189/ 2010 год. тричленният състав на І-во т.о на ВКС е очертал предмета на въззивното производство по ч.гр.д.№ 902/2009 год., въведен с частната жалба на жалбоподателя Д., с който въззивният съд се е съобразил. Следователно въпросът за същия, както и за допустимостта на предприето от частния жалбоподател обжалване е преклудиран и за настоящия съдебен състав, с оглед очертаните с отменителното касационно определение рамки на спора, отсъства процесуална възможност за пререшаването му, независимо, че счита, че доколкото преценката да се допусне или не обективно съединяване на инцидентния установителен иск към първоначално заявения в хода на висящия исков процес е изключителна прерогатива на решаващия съд и не подлежи на инстанционен контрол. Отделен в тази вр. остава и въпросът, че определение, с което се оставя без уважение искането за съвместно разглеждане на инцидентния установителен иск с първоначално предявения няма преграждащ за него характер, тъй като същият всякога може да бъде заявен и в отделно производство.
Основателно е и искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
Преценката мотивите на въззивния акт позволява да се приеме, че поставените процесуалноправни въпроси, които доуточнени съобразно дадените в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС разяснения, се свеждат до приложението на чл.129, ал.1 и ал.2 ГПК в хипотезата на нередовно предявен установителен иск и до предпоставките за предявяване на същия във висящо съдебно производство са значими за конкретния правен спор, с което основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК е доказана.
Налице е и твърдяното противоречие във вр. с приложението на чл.129, ал.1 и ал.2 ГПК, аналогичен, както поддържа и частният касатор на чл.100, ал.1 и ал.2 ГПК/ отм./, с оглед приетото в ТР № 142 от 11.11.1954 год. на ОСГК на ВС.
Обстоятелството, че инцидентният установителен иск се предявява допълнително по висящ процес от ищеца или ответника, за да бъде установено със сила на пресъдено нещо съществуването или не на правоотношение, преюдициално спрямо спорното право, предмет на първоначалния или насрещен иск, означава, че като самостоятелен, но заявен при условията на последващо обективно кумулативно съединяване иск, той е подчинен изцяло на изискванията за редовното му предявяване.
Следователно при недостатъчната му индивидуализация, чрез посоченото от страната основание и петитум, по отношение и на същия следва да намери приложение общото законово правило на чл.129 ГПК и като не е съобразил горното решаващият съд неправилно е приложил процесуалния закон.
Допуснатото, обаче, от решаващия съд процесуално нарушение, в случая не е съществено, тъй като първоинстанционното определение на КРС е потвърдено от В. не само по съображения, черпени от нередовността на предявения инцидентен установителен иск, а и поради отсъствие на правоотношение, имащо преюдициален характер – задължителна процесуална предпоставка, въведена с чл.212 ГПК.
Този извод на В. е правилен и се споделя от настоящия съдебен състав.
Не съществува спор в последователната съдебна практика, както и в правната доктрина, че правоотношението има преюдициален характер, само, когато е елемент от фактическия състав, от който главният иск се извежда, независимо дали страните по първоначалния иск са негови субекти.
Несъмнено е, че за да бъде предмет на инцидентен иск, с оглед правния интерес от търсената с него защита, преюдициалното правоотношение следва да бъде оспорено.
В случая, както законосъобразно е счел въззивният съд, възприемайки изцяло в тази насока изводите на КРС, такова преюдициално правоотношение липсва, доколкото оспорените от ответника, настоящ частен жалбоподател, документи са такива, на които предявеният установителен иск по чл.422 ГПК се основава, т.е. касаещи непосредствения спорен предмет, въведен с първоначалния иск.
Затова и обжалваното въззивно определение следва да бъде потвърдено.
Що се касае до множеството цитирани от частния жалбоподател, различни по вид съдебни актове на различни по степен съдилища, то те са ирелевантни за така формулираните правни въпроси, които настоящият съдебен състав счита за единствено значими по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
Само за прецизност на изложението следва в тази вр. да се посочи, че констатацията на първостепенния съд относно срока, в който е заявен отговор на исковата молба, с оглед прилагане на разпоредените от чл.133 ГПК правни последици спрямо ответника, то тя не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, а законността и се преценява при евентуално обжалване на постановеното по делото решение.
Водим от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Врачанския окръжен съд № 546 от 29.07.2010 год., по ч.гр.д.№ 902/2009 год., по частната касационна жалба на Д. С. Д., вх. № 6198/10.09.2010 год., уточнена с частна касационна жалба, вх.№ 6080 / 23.06.2011 год. .
ОСТАВЯ в сила въззивното определение на Врачанския окръжен съд № 546/29.07.2010 год., по ч.гр.д.№ 902/2009 год..
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима частна касационна жалба вх. № 6198/10.09.2010 год., уточнена с частна касационна жалба, вх.№ 6080 / 23.06.2011 год., в частта и, заявена като подадена от И. А. Д. от [населено място], В. област и от А. Б. Б. от [населено място].
В ЧАСТТА, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: