Р Е Ш Е Н И Е   № 6   гр.София, 08 февруари  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на  единадесети януари две хиляди и десета година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН НЕДЕВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                        ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                                                                                                                                                    със секретар                  РУМЯНА ВИДЕНОВА        и с участието на прокурора   АНТОНИ ЛАКОВ изслуша   докладваното  от    председателя     (съдията)    ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 682/2009 г.   Главният прокурор е отправил в предвидения законен срок по реда за възобновяване на наказателните дела (гл.тридесет и трета от НПК) искане за отмяна на определението на Пловдивския районен съд, с което са групирани наказанията по множество предишни дела на осъдения К. Д. Д.. Съдебният акт е отразен в протокола на съдебното заседание от 14 август 2009 г по чнд № 2291/2009 г. и с него е определено общо наказание 3 г. лишаване от свобода, като е приета съвкупност от престъпленията, предмет на нохд № 619/, 731/ и 775/02, 297/ и 790/05, 1290/06, 1494/08 и 432/09, всички на ПРС. Общото наказание е определено на основание чл. 23 НК, а на основание чл.24 НК е увеличено на 4 г. и 6 м. ( с 1 г. и 6 м). Определението на първата инстанция е влязло в сила без да бъде оспорено в следваща инстанция. В своето искане по реда на възобновяването главният прокурор твърди, че при определяне на общото наказание съдът е трябвало да има предвид и условното наказание на Д. по още едно-девето - дело № 300/96, също на ПРС, както и че не само то, но и наказанията по другите дела са били наложени за престъпления, които са в съотношение на рецидив, а не на съвкупност. При наличието както на едната, така и на другата форма на множество престъпления, главният прокурор е изразил разбирането, че групирането на наказанията е трябвало да се извърши при спазване на указанията на В(К)С в П. 4/1965 – Пл., т.9 ( по правилата за двете форми на множество престъпления в най-благоприятното им за осъдения съчетание); смята, че допуснатото нарушение на закона може да бъде отстранено след ново разглеждане на делото в ПРС, защото наказанието, което осъденият трябва да изтърпи, е в размер не по-малък от 8 г. и 6 м. л.св.. Искането на главния прокурор е поддържано и от прокурора при Върховната касационна прокуратура. От името на осъдения се поддържа отхвърляне на искането за възобновяване, тъй като то не държи сметка за друго групиране на наказания, извършено от ПРС – това по чнд 2718/09 г. ВКС намери за основателно искането на главния прокурор. Наказанията, групирани по чнд 2291, в никакъв случай не са само за съвкупност от престъпления, както и не могат да се смятат за изтърпяни след изтърпяване само на общо наказание 4 г. и 6 м. л.св. Не са в съвкупност престъпленията, например по нохд 731 и 790 – както е посочено и в искането на главния прокурор, престъплението по нохд 790 е извършено на 3 май 2005 г., след влизане в сила на 20 юни 2003 г. на присъдата по нохд 731. Наказанието, което трябва да бъде изтърпяно вместо всички наказания, наложени поотделно, при всички случаи трябва да бъде по-високо от 4 г. и 6 м. л. св., след като само наказанието по нохд 300/96 г. на ПРС е 3 г. л.св., а освен него на отделно изтърпяване подлежи поне едно от наказанията за престъпленията в рецидив – по нохд 1290/06 – 1 г. л. св., което е за престъплението в изпитателния срок на условното наказание по нохд 300/96; по всички останали дела, престъпленията по които са извършени след влизане в сила на 11 април 1997 г. на условната присъда по нохд № 300/96, са наложени наказания в общ размер на 12 г. л.св. Вярно е, че нохд 300 не е взето предвид от ПРС при формиране на съвкупността от престъпления по чнд 2291, но, както също е посочено в искането на главния прокурор и се видя от гореизложеното, това не е правилно. Не е правилно, от друга страна, да се твърди, че искането на главния прокурор е неоснователно, тъй като не държи сметка за друго групиране на наказанията на Кр. Д. – по чнд 2718, следващо извършеното по чнд 2291. Вярно е, че такова е извършено, но от извършената служебна справка от ВКС (удостоверена по делото) става ясно, че групирането по чнд 2718 също не може да претендира за окончателност, след като се отнася само за наказанията по шест от известните общо девет дела на Кр. Д. Ръководен от изложеното и съобразно с разпоредбите на глава тридесет и трета от НПК, ВКС – 1 н.о. Р Е Ш И:     Отменя по реда на възобновяването на наказателните дела определението, отразено в протокола на съдебното заседание от 14 август 2009 г. по чнд 2291/09 г. на Пловдивския районен съд и връща делото за ново разглеждане в този съд от стадия на съдебното заседание.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/   /ЕЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: