Р Е Ш Е Н И Е № 219 гр.София, 11 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Г. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1228 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г. А. К. против въззивно решение № 45 от 25.04.2012 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 373/2011 г. Изтъкват се доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се нарушение на принципите по чл. 13 и по чл. 14 НПК, незадълбочено обсъждане на доводите на защитата и осъждане за престъпление, което подсъдимият не е извършил. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане, а като следваща алтернатива – изменяване на решението и намаляване на наказанието лишаване от свобода. В съдебно заседание защитникът (адв. М.) поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 60 от 2.09.2011 г. по н. о. х. д. № 324/2011 г. на Варненския окръжен съд подсъдимият Г. А. К. е признат за виновен в това, през периода от м. 12.2009 г. до 4.03.2010 г. в гр.В. да е участвал в организирана престъпна група за оглеждане на растения от рода на конопа и за добиване на наркотични вещества, поради което и на основание чл. 354в, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, както и наказание глоба в размер на седем хиляди лева. На основание чл. 68 НК съдът е привел в изпълнение наказанието от две години лишаване от свобода по н. о. х. д. № 2713/09 г., за което е определил първоначален строг режим и затворническо общежитие от закрит тип. Приложил е разпоредбата на чл. 53 НК и на чл. 354а, ал. 6 НК, разпоредил се е с веществени доказателства и в тежест на подсъдимия е оставил разноските по делото. С въззивно решение № 45 от 25.04.2012 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 373/2011 г. присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Преимуществена част от доводите на защитника са насочени да опровергаят оценката за недостоверност на част от гласните доказателствени средства, относими към поведението на подсъдимия К., а оттам и изведените от съда факти и обстоятелства. По същата линия се предоставя и собствена интерпретация на събраните и проверени по делото доказателства. Поначало оплакването срещу оценката за достоверност или недостоверност на доказателствените средства, довели до фактически констатации, които се считат в противоречие със събраните и проверени доказателства, представлява довод за необоснованост, която не е касационно основание за отмяна на въззивното решение. Върховният касационен съд многократно е подчертавал, че не може да решава по нов начин въпроса с оценката за достоверност на свидетелските показания от съда по същество, какъвто ефект се стреми да постигне защитникът с касационната си жалба. В случая Варненският апелативен съд е приел фактическите положения за установени при съблюдаване на процесуалните правила. Направил е собствен анализ и преценка на доказателствените материали, които не е тълкувал превратно или изопачено. Не ги е преценявал и изолирано, а в съответствие с процесуалните си задължения ги е обсъдил с достатъчно внимание и задълбоченост. От мотивите на решението ясно личи, че въззивният съд е изяснил релевантните факти посредством показанията на свидетелите (оценени изцяло или частично за достоверни), разгледани в съчетание с данните, извлечени от веществените доказателствени средства, писмените материали, веществените доказателства, резултата от експертното изследване на две от иззетите дактилоскопни следи и останалите специализирани заключения от изготвените и възприети експертизи. Тезата, залегнала в обясненията и поддържана от защитника, за това, че действията на подсъдимия К. са били подчинени на съзнанието и намерението да окаже помощ в едно бизнес начинание (отглеждането на чери домати), а паричната сума е представлявала заем за ремонт на заведение, ефективно е била изследвана и отхвърлена като убедително опровергана от достоверни доказателства и с помощта на заключението на експерта, изготвил агротехническа експертиза. Затова неоснователен е упрекът за неясно предпочитание към едни доказателства за сметка на други и за нарушение по чл. 107 НПК. Решението на съда относно деянието на подсъдимия е взето при спазване на процесуалните правила за формиране на вътрешното съдийско убеждение. По делото не е допуснато и нарушение на принципа за разкриване на обективната истина по чл. 13 НПК. В жалбата се съдържа оплакване и за нарушение по чл. 305, ал. 3 НПК. Посочената разпоредба очертава изискванията към мотивите на присъдата, а в случая въззивният съд се е произнесъл с решение. Затова, доводът може да бъде разгледан единствено в контекста на оплакване, че въззивният съд, разглеждайки отново делото по същество, не е поправил допуснатите от първоинстанционния съд нарушения, които са могли да бъдат отстранени. Такова нарушение обаче не е допуснато – изложени са фактическите положения (непроменени от въззивния съд) и доказателствените материали, от които те са приети по делото за установени, прецизно са обсъдени всички доказателствени източници, внимателно са изследвани противоречията и изчерпателно са посочени кои от доказателствените материали и защо се приемат изцяло или частично за достоверни и кои от тях и защо се отхвърлят като недостоверни. Косвените доказателства могат да послужат като основа на осъдителна присъда, когато в своето единство и логическа връзка водят до единствено възможния извод. В случая съдът аналитично е обсъдил съвкупността от доказателства и правилно ги е оценявал при изграждане на фактическото заключение за участието на подсъдимия, поради което и в аспекта на чл. 303 НПК не е допуснато нарушение. Оплакването, че въззивният съд бегло и схематично е обсъдил доводите на защитата също е неприемливо. В съгласие с изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК всеки от тях е получил подробно аргументиран и законосъобразен отговор. От гледна точка на касационното основание по чл. 348, ал. 1 , т. 1 НПК в жалбата е изложено твърдението, че подсъдимият К. не е участвал в трайно структурирано сдружение, поради което и деянието е несъставомерно. Предвид установените факти за поддържани постоянни връзки и контакти, съгласуваност като последователност и във времето на конкретните действия, разпределението на задачите между участниците в групата, в т. ч. изпълняваните от подсъдимия К. (давал указанията как да се засеят и отглеждат растенията, съдействал за закупуване на различна техника и приспособления, изпращал по куриерска фирма препаратите за торене), последователно насочени към отглеждането на растения от рода на конопа и добиването на наркотични вещества (марихуана), защитникът неоснователно оспорва белезите на организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 НК. Варненският апелативен съд се е съгласил с отчетените от първоинстанционния съд смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства от значение при индивидуализация на наказанието. В касационната жалба защитникът не посочва конкретни обстоятелства, които неправилно да са били взети предвид или да не са били съобразени при определяне размера на лишаването от свобода. Обстоятелствата по делото с влияние при избора на наказанието позволяват на Върховния касационен съд да се убеди, че определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства размерът на лишаването от свобода не разкрива явна несправедливост, която да оправдава поисканото намаляване. Съвкупната санкция отговаря на тежестта на престъплението и личността на подсъдимия, както и на необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК. При липсата на касационно основание, решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал.1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 45 от 25.04.2012 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 373/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: