Ключови фрази

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 374

гр. София, 03.08.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от двадесет и пети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА


като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 1167/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Б. К. В. срещу решение № 608 от 08.12.2021 г., постановено по гр.д. № 924/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което, след като е отменено решение № 260037 от 05.03.2021 г., постановено по гр.д. № 593/2019 г. по описа на Районен съд- Поморие, е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на „Петрол“ АД, че Б. К. В. е собственик на имот с площ от 5100 кв.м, попадащ в ПИ с идентификатор .....по КККР на [населено място], възстановен с решение № 460/19.06.2017г. на ОСЗГ- гр. Поморие и за осъждане на ответника „Петрол“ АД да предаде на ищеца владението върху имота.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът оспорва извода на въззивния съд, че са налице реституционни пречки по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и по пар.6, ал.6 ЗППДОбП /отм./. Твърди, че вместо чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, приложение следва да намери чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Счита, че изградената като мероприятие петролна база е била изоставена и към настоящия момент не се използва, руши се, имотът е неподдържан, не е ограден, запустял е, основната част от изградените постройки са били премахнати, следователно не е налице осъществено комплексно мероприятие по смисъла на пар. 1в, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и не е налице пречка за възстановяване на правото на собственост върху имота. Развити са доводи, че не е доказано, че имотът е бил отчужден по предвидения в закона ред, респективно, че е бил държавна собственост към момента на преобразуването на държавното предприятие ДФ „Петрол”, както и че е бил включен в капитала на търговското дружество, за да е налице и втората пречка за реституция на имота. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
С подадения писмен отговор, ответникът по жалбата „Петрол”- АД, оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от активно легитимирано като ищец по делото лице, срещу въззивно съдебно решение, подлежащо на касационен контрол по арг. от чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК, като постановено по иск за собственост на недвижим имот, без оглед цената на иска.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, въззивният съд от фактическа страна е приел, че ищецът е единствен наследник по закон на Т. В., починал на 18.02.1957 г. С влязло в сила на 14.02.2007 г. съдебно решение по иск по чл. 11, ал 2 ЗСПЗЗ, е признато правото на наследниците на В. да възстановяват собствеността си върху нива с площ от 5.1 дка в местността „Б.“ /сега „Х.“/ в землището на [населено място]. С решение на ОСЗГ – Поморие от 16.04.2007 г. е определено право на парично обезщетение при условията на чл.11, ал. 4 ЗСПЗЗ, което е отменено с влязло в сила съдебно решение, тъй като имотът се намира в урбанизирана територия и не се обхваща от план за земеразделяне. В изпълнение на това съдебно решение, с решение № 460/ 19.06.2017 г. на ОСЗГ- Поморие е постановено възстановяване на правото на собственост на наследодателя на ищеца върху нива от 5. 1 дка, попадаща в имот с идентификатор .....по КККР на [населено място].
С влязло в сила решение от 16.03.2018 г. на Административен съд- Бургас, образувано по жалба на ответника „Петрол“ –АД , потвърдено с решение от 30.10.2018 г. постановено по адм.д. № 6644/2018 г. по описа на ВАС, с мотив, че е налице спор за материално право, е отменена заповед от № 18-8302/03.11.2017 г. на началника на СГКК- Бургас за одобряване изменението на КККР на [населено място] чрез нанасяне на възстановения имот на ищеца с проектен идентификатор .....и с проектна площ от 5.1 дка.
Въззивният съд е посочил, че по делото е представен протокол от 15.11.1949 г. за одворяване на ТКЗС – гр. Поморие, от който се установява, че в замяна на включената в ТКЗС притежавана от наследодателя на ищеца нива от 5.1. дка, м. „Б.“ същият е получил 8 дка лозе в м. „П.“. Приложено е писмо от 04.01.1978 г. на ГОНС- гр. Поморие, видно от което между ГНС и ТКЗС- Поморие е извършена замяна, като от него се удостоверява, че „Петрол- База Поморие“ притежава собствен парцел извън регулацията и същият е предоставен безвъзмездно от ГНС.
С разпореждане № 101/16.09.1992г., ДФ „ Петрол” е преобразувана в еднолично търговско дружество с държавно имущество „Петрол“- АД, вписано в регистъра на търговските дружества към СГС с отбелязване, че „Петрол“- АД поема всички активи и пасиви на ДФ „Петрол“ по баланса към 30.06.1992 г.
С акт за държавна собственост № 2106/25.07.1995 г. като държавна собственост е актуван имот с № 000392 в землището на [населено място], включващ бензиностанция с площ от 112 кв.м., терен към бензиностанцията от 3000 кв. м., петролен склад от 915 кв.м., терен към склада- 18500 кв. м., с отбелязване, че имотите са предоставени за оперативно управление на „Петрол“ АД София, клон Бургас. С договор за приватизация от 29.04.1999 г. на „Юкос Петролиум България“ е продаден контролният пакет акции от капитала на „Петрол“ АД.
Въз основа на приетата пред районния съд съдебно- техническа експертиза, въззивният съд е приел за установено, че процесният имот попада в петролна база с идентификатор ....., като в очертанията на възстановения на ищеца имот попадат 35 кв.м. от сграда с идентификатор ....., цялата с площ от 46 кв.м и която сграда според инвентарната книга на „Петрол“ АД отговаря по площ на склад за варели.
Въззивният съд е приел, че от показанията на разпитаните свидетели се установява, че процесният имот през годините е бил свободен, незает, пустеещ, без ограда. Според показанията на свидетелите на ответника петролната база била отразена като актив в инвентарната книга на дружеството, като в терена й били изградени сгради, част от които, след изграждане на бензиностанцията, били разрушени, за да се разшири терена.
При така приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил извод за неоснователност на предявения иск. Изложени са мотиви, че ЗСПЗЗ урежда две категории пречки за реституция – по чл. 10, ал. 7 и по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Първата, по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, визира строителство на отделна сграда, осъществено от физическо лице, законно започнато или осъществено до 31.03.1991 г. Втората, по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, има предвид мероприятие или застрояване, представляващо комплекс от строителни дейности и се прилага за земи, находящи се, както в строителните граници на съответното населено място, така и извън тях, като законността на осъщественото строителство е ирелевантна и е достатъчно да се докаже комплексно застрояване на терена. Съдът е приел, че в процесния имот е била изградена петролна база, а не единична сграда, като в него попадат 35 кв. м от склад, целият с площ от 46 кв.м, както и асфалтова алея и бетонови постаменти за цистерни, поради което чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ не намира приложение. Налице е осъществено мероприятие по смисъла на пар. 1в, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Обстоятелството, че впоследствие петролната база е била изоставена и част от постройките разрушени, не води до отпадане на пречката по чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като законът не е предвидил подобно изключение.
Съдът е изложил мотиви, че актът за държавна собственост от 1995г., с който цялата петролна база, включваща бензиностанция и петролен склад и терените към тях, са актувани като частна държавна собственост, няма правопораждащо действие, а само констатира възникналото право на собственост на държавата, поради което конкретният придобивен способ подлежи на доказване. В тази връзка съдът е посочил, че съгласно чл.6 ЗС /отм./, в приложимата й редакция от 1951 г., държавна собственост стават и имотите, които нямат друг собственик, което означава, че дори да не е установено друго правно основание, ако не се твърди и не се установява по делото, че имотът е принадлежал на трето лице, то имотът е държавна собственост по силата на чл. 6 ЗС /отм./.
Изложени са мотиви, че отбелязването в АДС, че актуваният имот /в който попада и процесният/, е предоставен за оперативно управление на определена държавна фирма, е достатъчно за доказване на това обстоятелство, поради което следва да се приеме, че не само петролната база и сградите към нея, а целият актуван терен е бил предоставен на „Петрол“ АД София, клон Бургас, чиито правоприемник е ответникът. Съдът е посочил, че към момента на приватизацията през 1999 г. ищецът все още не е започнал процедурата по възстановяване на имота си по реда на ЗСПЗЗ. Такава реституционна процедура е започнала и е проведена в доста по- късен момент, следващ по време приватизационната процедура, приключила през 1999г.- 2000г. Съдът е отбелязал, че решението по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е от 2007г.
Съдът , позовавайки се на т. 2г по ТР № 4 от 14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, е приел, че обстоятелството дали описаните в АДС имоти, предоставени за оперативно ползване на дружеството с държавно участие, са заприходени в баланса му към момента на преобразуването, респ. в баланса на преобразуваното търговско дружество, е ирелевантен за приложение на нормата на чл. 17а от ЗППДОП (отм.).
В обобщение въззивният съд е направил извод, че са налице реституционните пречки по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и по пар. 6, ал. 6 ЗППДОбП /отм./, поради което решението на ОСЗГ, на което ищецът основава претенцията си, е незаконосъобразен индивидуален административен акт, който не може да го легитимира като собственик. Налице е противопоставимо на ищеца основание, на което ответникът владее имота- правоприемство, вследствие преобразуване на държавно предприятие и приватизация. Последните две обстоятелства обосновават неоснователност на иска по чл. 108 ЗС.
При тези мотиви на съда не са налице сочените от касатора основания на чл. 280, ал.1,т.1 и 3 и ал. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 22 от 11.02.2011 г., постановено по гр. д. № 1339/2009 г. по описа на ВКС, II-ро г.о. по въпроса за приложението на чл.10б ЗСПЗЗ, чл.17а ЗППДОбП /отм./, пар.6, ал.6 ЗППДОбП /отм./, пар.11 от ДР на ЗСПСК, както и по въпроса за косвения съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК върху конститутивните решения на ОСЗГ за възстановяване на собствеността.
Първият правен въпрос е включен в предмета на делото и по него въззивният съд се е произнасял, приемайки, че решението на ОСЗ е материално незаконосъобразно, защото са налице уредените в пар. 6, ал. 6 ЗППДОбП (отм.) и чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ пречки за възстановяване на собствеността. Двете групи пречки по чл. 10б ЗСПЗЗ и пар.6, ал. 6 ЗППДОбП (отм.) не се конкурират и всяка от тях самостоятелно може да изключи земеделската реституция като посочен от ищеца придобивен способ, поради което и изводите на съда за наличие на реституционни пречки по чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ и в пар. 6, ал. 6 ЗППДОбП (отм.) са от обуславящо значение за крайния извод за недоказана материалноправна легитимация на ищеца и съответно за неоснователност на предявения иск.
По поставения от касатора въпрос не е налице специалната предпоставка на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
В цитираното от касатора решение на ВКС се приема, че пречка за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ е налице само ако имуществото е било отчуждено по предвидения в закона ред, т.е. то е държавна собственост към момента на преобразуването , включено е в капитала на преобразуващото се предприятие и в акта за преобразуване по категоричен начин е изразена воля именно това имущество за бъде включено в капитала на дружеството. Прието е още, че в капитала на търговско дружество, образувано чрез преобразуване на държавно предприятие, се включва само онова имущество, дадено за управление и стопанисване на предприятието и включено в неговия баланс, което е било собственост на държавата към момента на преобразуването и по отношение на което това е изрично предвидено в акта за преобразуване, т. е. от значение е волята на принципала.
По въпроса кога едно имущество следва да се счита включено в капитала на търговското дружество при преобразуване на държавното предприятие по реда на чл. 17а ЗППДОбП /отм./, е постановено ТР № 4 от 14.03. 2016 г. по тълк. д № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно което, за да се приложи нормата на чл.17а ЗППДОбП /отм./ не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество. Следователно въз основа на посочената от касатора съдебна практика, като постановена преди цитираното ТР, не може да се допусне касационно обжалване. С ТР № 4 от 14.03. 2016 г. по тълк. д № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, с което въззивният съд се е съобразил, е уеднаквена съдебната практика по приложението на чл.17а ЗППДОбП /отм./.
Липсва противоречие между изводите на въззивния съд, касаещи реституционната пречка по чл. 10 б ЗСПЗЗ и приетото по този въпрос в соченото от касатора решение № 22 от 11.02.2011 г., постановено по гр. д. № 1339/2009 г. по описа на ВКС, II-ро г.о. Съгласно последното, пречка за реституция по чл. 10 б ЗСПЗЗ е върху имота да е проведено мероприятие, непозволяващо възстановяване на собствеността, като е пояснено, че законът визира онези мероприятия , които са свързани с дейността на производственото предприятие, като имотът да е променен до степен, че да не може да се приеме, че е запазил земеделския си характер.
В случая изводите на въззивният съд са, че е осъществено мероприятие на държавата по смисъла на пар. 1в, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, което представлява застрояване на терена като комплекс от строителни дейности с определено предназначение - в случая за петролна база, обхващаща като прилежащ и спорния терен, като вследствие мероприятието земята отдавна е изгубила земеделския си характер. Т.е. приетото от съда е в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС, а правилността на тези изводи на въззивния съд не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира три правни въпроса, по които иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т, 3 ГПК.
Първият от тази група въпроси е : “Съставянето на АДС № 2106/25.07.1995 г. по чл. 81, чл. 3 и ал.4 НДИ /отм./, ДВ.бр. 82/1996 г. по отношение на обобществена при колективизацията земя, при действието на ЗСПЗЗ и при действието на редакцията на чл. 6, ал.1 ЗС, предл. последно /отм./, приета с ДВ бр.77/1991 г, изм. с ДВ бр.33/1996 г., сочеща, че „държавна собственост е и имуществото, което тя придобива”, налага ли посочването на правното основание, за придобиването и изключва ли презумптивното придобиване на вещите, респ. имотите от Държавата когато няма друг собственик в редакцията на чл.6, ал. 1 ЗС /отм./, (действала от ДВ бр.91/1951 г. до ДВ бр. 77/1991 г., а в периода от ДВ бр.31/1990 г. до ДВ бр.77/1991 г. като чл. 6, ал. 2 ЗС / отм./), без да е извършвано надлежно отчуждаване и обезщетяване на собственика на имота и не прави ли посоченото обстоятелство така съставения АДС непротивопоставим на титула за собственост на ищеца – решението на ОСЗГ?“.
Предпоставка за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т, 3 ГПК е произнасянето от ВКС по поставения правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По въпроса за приложението на чл.6 ЗС /отм./е налице практика на ВКС, според която държавата става собственик и на имотите , които нямат друг собственик към момента на актуването с акт за държавна собственост като в тежест на този, който оспорва констатациите в АДС е да докаже, че към момента на актуването имотът е имал собственик ( решение № 2 от 22.04.2019 г. по гр.д. № 326/2018 г. по описа на ВКС, І- во г.о.). Няма противоречие на изводите на въззивния съд с тази практика на ВКС. Наред с това касаторът - ищец не е твърдял, че имотът има друг собственик към момента на актуването, а твърденията му са били, че собствеността му е възстановена с решението на ОСЗ, което е постановено в по-късен момент.
Иска се допускане до касационно обжалване по въпроса : „Приватизацията на недвижим имот, който е частна собственост и не е отчужден по надлежния ред и собственикът му не е обезщетен, прави ли приватизационния договор по отношение на този имот нищожен, а приобретателят му недобросъвестен владелец?“.
Въпросът за пороците на приватизационната сделка и вида на владението, установено въз основа на нищожен приватизационен договор не е от обуславящо значение за изводите на въззивния съд и по него не следва да се допуска касационно обжалване. Въззивният съд изобщо не е разглеждал възражението за придобивна давност, направено от ответника, тъй като е приел, че е осъществен заявения от ответника като главен способ на придобиване на собствеността върху процесния имот по чл. 17а ЗППДОбП /отм/.
Касаторът е поставил и следния правен въпрос : „С оглед приетото от въззивния съд разграничение на хипотезите по чл.10, ал. 7 ЗСПЗЗ и чл.10б, ал. 1 ЗСПЗЗ относно изключването на поземлената реституция и определяне на разпоредбата на чл.10б, ал. 1 ЗСПЗЗ като относима за решаване на делото, поради прието за осъществено комплексно застроително мероприятие чрез застрояване на терена като комплекс от дейности, от значение ли е законното придобиване на имота от държавата на правно основание или и това обстоятелство е ирелевантно по смисъла на чл.10б, ал. 1 ЗСПЗЗ като комплексното застроително мероприятие може да е било осъществено и върху чужд имот, непридобит от Държавата по действащия правен ред, но окупиран от нея?“.
По поставения въпрос не е налице специалната предпоставка на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. По него е налице практика на ВКС /решение № 500 от 25.01.2012 г. по гр.д. № 60/2011 г. на ВКС, І –во г.о./, според която, за да се приеме, че е налице пречка за възстановяване на имот по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ е достатъчно да се установи, че този имот е бил земеделски преди образуването на ТКЗС и независимо дали е бил включен в ТКЗС или други земеделски стопанства и дали се намира в урбанизираната територия на населеното място, този имот следва да е бил застроен или усвоен за реализиране на мероприятие. Правно ирелевантни са фактите на какво основание имотът е бил отчужден за това мероприятие. ЗСПЗЗ не поставя други ограничения за реституция на земеделски имот освен това той да е застроен или усвоен за мероприятието, за което е бил предназначен. Не се установява изводите на въззивния съд да са в противоречие с тази практика на ВКС, тъй като съдът е приел, че пречка за възстановяване на собствеността по чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ е ако към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е застроен по смисъла на § 1в ДР на ППЗСПЗЗ или върху него има проведено мероприятие.
Касаторът се позовава и на очевидна неправилност като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, основана на твърденията, че се касае за един заграбен от държавата като безстопанствен имот, който е приватизиран, без да е бил отчужден по надлежен ред и собственикът му да е надлежно обезщетен, което нарушава действащия правен ред и разбирането за законност и справедливост.
За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл / нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗСПЗЗ и ЗППДОбП / отм/ ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.Доводите на касатора за очевидна неправилност са фактически твърдения, които не кореспондират с установената от въззивния съд фактическа обстановка по делото и правните му изводи.
Съдът намира, че не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 608 от 08.12.2021 г. постановено по гр.д. № 924/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: