Ключови фрази
Дружествен дял * експертиза * дружествен дял на изключен съдружник * счетоводен баланс

Р Е Ш Е Н И Е

№ 224

София, 10.09.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 11.12.2009 година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Алексиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Славчева
Емилия Василева


при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 765 /2008 година

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 386 от 07.07.2009 год., постановено по т.д.№ 765/ 2008 год. е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ищеца П. Т. Я. и по касационната жалба на ответника ТД ”Ч.” ООД, на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 137 от 11.07.2008 год., по в.т.д.№ 138/2008 год., изцяло в частта му относно предявената от П. Т. Я. от гр.В. солидарно срещу ТД ”Ч.” ООД, гр. В. и Т. М.” ООД при условията на чл.103 ГПК/ отм./ искова претенция, основана на чл.127 ТЗ, във вр. с чл.125, ал.3 ТЗ общо за сумата от 190 542.17 лв..
По касационната жалба на ищеца П.Я. е прието, че даденото от въззивния съд разрешение на значимите за крайния изход на делото въпроси на процесуалното и материално право- първият, свързан с възприемане на неоспореното от страните заключение на вещото лице за абсолютно доказателство в процеса, а вторият- с начина на определяне дружествения дял при изключване на съдружник от ТД, правно и структурно обособено в ООД, е в противоречие с трайната практика на ВКС, отразена в решение № 932/91 год., по гр.д.№ 699/91 год. на І-во т.о. на ВС и респ. в решение № 1584/2000 год., по гр.д.№ 927/2000 год. на V-то г.о на ВКС по см. на т. 1 на чл.280, ал.1 ГПК. /Правната квалификация на допълнителния критерий е определена преди дадените с т.2 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/ 19.02.2010 год. задължителни за съдилищата в страната разяснения, относно включващите се в същото основание съдебни актове на ВКС./
Приетата основателност на достъпа до касационен контрол по отношение касационната жалба на ответника „Ч.” ООД, гр.В. е обоснована с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по отношение на обусловилия крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право- за характера на нормата на чл.125, ал.3 ТЗ и за възможността същата да бъде дерогирана с клауза на дружествения договор, като по отношение на формулирания - значим за правилността на изхода на делото процесуалноправен въпрос, свързан с допустимостта на направеното по реда на чл. 116, ал.1 ГПК/ отм./ увеличение на иска, при липса на внесена от ищеца в срок д. т., предвид цитираната съдебна практика - в ТР № 2/ 2004 год. на ОСГК на ВКС е счетено, че приложение намира основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Всеки от касаторите е възразил по основателността на направените от противната страна оплаквания. В писмената си защита ответникът “М.”ООД, гр.В. изразява становище в подкрепа на въведените от касатора „Ч.” ООД, гр.В., негов солидарен съдружник, оплаквания, оспорвайки основателността на жалбата на касатора- ищец.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение в посочената по- горе негова част, намира:
С допускане до разглеждане по същество подадените касационни жалби на ищеца П. Я. и на ответника ТД ”Ч.” ООД, гр. В., всъщност касационният контрол обхваща правилността на обжалвания съдебен акт изцяло по предявения солидарно срещу ответниците ТД ”Ч.” ООД, гр. В. и ТД ”В. М.” ООД иск с правно основание чл.127 ТЗ, във вр. с чл. 125, ал.3 ТЗ общо за сумата от 190 542.17 лв., представляваща претендираната стойност на неизплатения дял на съдружника Я., към момента на прекратяване на членството му в ТД ”Ч.” ООД, гр. В., в хипотезата на чл.125, ал.1, т.2 ТЗ.
За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е оставено в сила решението на Варненския окръжен съд № 363 от 27.07.2006 год., по т.д.№ 227/2005 год. и предявената искова претенция, основана на чл.127 ТЗ е уважена до размера на сумата 167 985.90 лв., въззивната инстанция е възприела за основани на закона и доказателствения материал по делото изводите на първоинстанционния съд, че с нормата на чл.125, ал.3 ТЗ законодателят императивно е определил конкретния момент, към който следва да се изготви счетоводен баланс на търговското дружество , служещ за база при уреждане имуществените последици от прекратяване членството на изключен съдружник, поради което за релевантна в случая е възприета датата 31.10.2000 год., предвид взетото на 20.10.2000 год. от О. решение за изключване ищеца като съдружник.
Изложени са съображения, че създадената от законодателя възможност, по общо съгласие на съдружниците, материализирано в дружествения договор, дружественият дял на отделния съдружник да се определя по начин различен от указания с диспозитивната норма на чл.127 ТЗ и извън въведения с нея принцип на определеяемостта му, съобразно дела на последния в капитала на дружество, вкл. в съотношение, основано на допълнително въведени в учредителния договор критерии, не обуславя правен извод, че същият подход на законодателя е използван и по отношение на законовото правило на чл.125, ал.3 ТЗ и съдружниците са оправомощени с дружествения договор да въвеждат промяна и по отношение установената от закона база за изчисление стойностното изражение на дружествения дал на съдружника при преустановяване на членственото правоотношение.
Поради това за правно ирелевнтен относно паричната равностойност на дружествения дял на ищеца и непротивопоставим на последния, въззивният съд е счел годишният счетоводен баланс на “Ч.” ООД, към 31.12.2000 год. и включените в него задължения, поети след изключването на ищеца, част от които без достоверна датата и със съмнителна икономическа изгода за ЮЛ- търговец, независимо от изрично съществуваща в този смисъл клауза в дружествения договор.
Затова, при безспорното отсъствие на изготвен междинен счетоводен баланс на дружеството- ответник, към края на месеца, през който ищецът е изключен- 31.10.2000 год., въззивният съд е постановил решението си на база изслушаната в хода на процеса единична и тройна - съдебно- счетоводни експертизи, изготвили изискуемия се към релевантната дата междинен баланс на търговеца към горепосочената дата.
Възприемайки варианта на експертното заключение по т.1 и т.2 от изслушаната и приета тройна ССЕ, решаващият съд е счел, че на ищеца се следва ¼ / какъвто е делът му в капитала/ от стойността на чистото имущество, представляващо разликата между активите и задълженията на ответното дружество, възлизаща по приетото заключение на 671 943.70 лв..
Единственото съдържащо се в съобразителната част на обжалваното решение, съображение за невъзприемане заключението на единичната ССЕ, според която стойностният израз на притежаваните от ищеца дялове от капитала на ответника “Ч.” ООД е в значително по- висок, спрямо посоченият от състава на тройната ССЕ размер- 190 542.17 лв., изложено от варненския апелативен съд е предприето от страните негово оспорване.
Решението, като краен резултат е правилно, въпреки допуснатото нарушение на процесуалното правило на чл.157, ал.3 ГПК/ отм./ от страна на решаващия съд..
Доколкото по въпроса за начина на определяне размера на дружествения дял на изключен съдружник е налице постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на състав на ІІ т.о. на ВКС № 64/2009 год., по т.д.№ 504/2008 год. и даденото с него разрешение на същия, основен и значим и за разглеждания правен спор, съвпада с възприетото в обжалвания съдебен акт, споделящо се напълно за правилно и от настоящия съдебен състав, то този въпрос не следва да бъде подробно обсъждан.
Поради това и оплакването на касатора “Ч.” ООД, за неправилно приложен от решаващия съд материален закон, който порок е обоснован с неприлагане от Варненския апелативен съд на определената в правилата на дружествения договор, база за изчисление равностойността на дружествения дял на съдружника- ищец, се явява неоснователно.
В тази вр., с оглед основания на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК достъп до касационен контрол по касационната жалба на “Ч.” ООД, на поставения от този касатор материалноправен въпрос следва да се отговори, че нормата на чл.125, ал.3 ТЗ е от императивен порядък, поради което не съществува законова възможност имуществените последици между дружеството и изключения съдружник да бъдат уредени по различен от установения императивно от законодателя начин. При уговорка в дружествения договор в противен смисъл, последната се замества по право от повелителната разпоредба на закона - чл.125, ал.3 ТЗ.
Обосновано и в съгласие със закона, при точно спазване на дадените от ВКС с отменително решение № 103 от 01.04.2008 год., по т. д. № 585/2007 год. указания по приложението му , се явяват и приетите от решаващата инстанция за ирелевантни и непротивопоставими на ищеца промени в имуществото на ответното дружество, произтичащи от факти, настъпили след прекратяване на членственото правоотношение с последния, по съображения, че обективно те не могат бъдат отразени и в междинен баланс към 31.10.2000 год., ако такъв беше надлежно съставен от ответника “Ч.” ООД .
Обстоятелството, че задълженията, на които последният се позовава, освен, че по начина им на неточно счетоводно отразяване, установен в заключението на тройната ССЕ, пораждат съмнения относно преследваната с тях от дружеството цел, то доколкото същите, дори и да произтичат от дейността на ЮЛ- търговец, касаят продължаването и извън участие на изключения съдружник, то те нямат обвързващо спрямо него действие и доводите на касатора в противен смисъл, като лишени от основание в доказателствата по делото, са неоснователни.
Що се касае до оплакването за незаконосъобразно определената парична равностойност на дружествения дял на ищеца, предвид констатираната разлика между единичната и тройна ССЕ, настоящият съдебен състав намира, че то също е неоснователно.
Създадената от ВКС практика във вр. с начина на определяне дължимата равностойност на дружествения дял на съдружник, участието на който в капиталово ТД, правно и структурно обособено в ООД е преустановено, е последователна.
Според приетото стойностното изражение на същия следва да е базирано или на съставен от дружеството междинен счетоводен баланс, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила и при оспорване извършените счетоводни записвания, редовността им подлежи на изрична проверка, или при непредставяне на такъв междинен баланс от задълженото лице, на заключение на допусната и изслушана в хода на делото специализирана съдебно- икономическа експертиза.
Несъмнено е, че по отношение на същата намират приложение общите процесуални правила на чл.157 и сл. ГПК/ отм./, респ. чл.195 и сл. ГПК, според които заключението на вещите лица не е абсолютно доказателство по делото, независимо от предприетото или не негово оспорване от страните. В тази насока е трайната съдебна практика на ВКС, израз на която се явява и цитираното от касатора Я. решение № 932/ 91 год. по гр. д. № 699/91 год. на ВКС даденото с което разрешение на поставения от касатора процесуалноправен въпрос, настоящият съдебен състав, на осн. чл. 291, ал.1 ГПК, счита изцяло за правилно.
В случая, позовавайки се на експертното заключение на тройната ССЕ, въззивният съд наистина е допуснал въведеното с касационната жалба на касатора- ищец процесуално нарушение, тъй като без необходимата и отговаряща на изискванията на чл.157, ал.3 ГПК/ отм./, във вр. с чл.189, ал.2 ГПК/ отм./ обосновка е възприет вариант на заключение на вещи лица по допусната и изслушана ССЕ, на което обжалваното решение е основано.
Доколкото, обаче, соченият порок не е довел до неправилен краен правен резултат по спора, то само по себе си същият не обуславя и основателност на исканото касиране на обжалваното решение – арг. от чл.281, т.3 ГПК.
Равностойността на дружествения дял на ищеца във възприетия от решаващия съд вариант на експертното заключение на тройната ССЕ е съобразен с изискванията за неговото изчисляване, произтичащи от действалите към релевантния за спора момент специални норми на ЗСч; Н. и ЗКПО/ДВ бр.15/97 год.- отм./, според които записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите не участват като компонент при формиране равностойността на дяловете на съдружника, а той се изчислява въз основа на т.нар. чист актив, / без собствения капитал на ТД, резерви, финансов резултат и пр ./
Обстоятелството, че действалият в сочения период Н. за междинно счетоводно отчитане изрично изисква в междинните финансови отчети да се прилага същата счетоводна политика, която е приложима при съставянето на годишните счетоводни отчети, като приложение намират и същите критерии за признаване и представяне на активи, пасиви, приходи и разходи, както при съставянето на годишните счетоводни отчети и по силата на т.6.1 в междинните счетоводни отчети разходите за данъци от печалбата се основават на най- добрата приблизителна оценка за техния размер за съответния период, изключва основателността на въведения с касационната жалба довод, че начисляване на корпоративни данъци към 31.10.2000 год.не се следват.
По отношение останалите оплаквания, съдържащи се в касационните жалби на страните, които настоящият съдебен състав, с оглед предмета на делото в настоящето производство, разглежда общо, то предвид разрешените с отменителното решение на ВКС № 103 от 01.04.2008 год., по т.д.№ 585/ 20027 год. въпроси за допустимостта на предявения иск за разликата на сумата 60 000 лв., с оглед процесуалната допустимост на направените в хода на първоинстанционното производство изменения на същия по реда на чл.116 ГПК/ отм./ и по чл.117 ГПК/ отм./, за приложимата погасителна давност и за изискуемостта на вземането на ищеца, спорът относно същите е преклудиран, поради което при отсъствие на процесуална възможност за пререшаването му отново в настоящето производство, тези оплаквания не подлежат на обсъждане.
С оглед изхода на спора в касационното производство, на осн. чл.78, ал.1 и сл. ГПК, разноските следва да останат за страните, така , както са направени от тях.
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.1 ГПК


Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Варненския апелативен съд № 137 от 11.07.2008 год., постановено по в.т.д.№ 138 / 2008 год., по описа на с.с.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: