Ключови фрази
професионална непредпазливост по чл. 123 НК * лекарска грешка по чл. 123 НК


6




Р Е Ш Е Н И Е

№ 105
София, 01 юли 2014година



В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети февруари две хиляди четиринадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
БЛАГА ИВАНОВА



при участието на секретаря:Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора :Руско Карагогов
изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова
касационно нох.дело №100 по описа за 2014 година

Срещу решение по внохд.№320/2013 г. на Апелативен съд - гр.Пловдив е подадена касационна жалба от частния обвинител М. М.-К.,с ангажирани основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК,които се поддържат в съдебно заседание лично.
Защитата на подсъдимата Д. Г. е на становище ,че атакуваният съдебен акт е законосъобразен и постановен , при спазване на процесуалните правила,а жалбата на частния обвинител изцяло неоснователна.
Представителят на Върховната касационна прокуратура,въпреки оттегления въззивен протест,(а самият акт на оттегляне , той смята за абдикиране на Държавата от нейните задължения), намира постановеното решение за незаконосъобразно, оправдателната присъда - неправилна и несправедлива,поддържа изцяло жалбата на частното обвинение и иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните за да се произнесе , взе предвид следното:
С решение от 20.11.2013 г. постановено по внохд.№320/2013 г. на Апелативен съд гр.Пловдив е потвърдена присъда по нохд.№55/2013 г. на Окръжен съд гр.Стара Загора.
С посочената присъда подсъдимата Д. К. Г., е призната за невиновна на 9.01.2011 г. в [населено място],поради незнание и немарливо изпълнение на занятие,представляващо източник на повишена опасност-общо практикуващ лекар,даващ дежурство в дежурен кабинет,при нарушение на критерий 3.1.2 от Наредба №41/21.12.2005 г.,стандарт 3.3 от същата наредба,критерий 1.3.2.3 от Медицински стандарт „Спешна медицина”утвърден с Наредба №45/2010 г.МЗ и критерий 2.2. от същия стандарт, да е причинила смъртта на К. Д. К.(на 35 години),поради което е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл.123 ал.1 НК.
ПО ЖАЛБАТА на частния обвинител М. К. :
Основното възражение е,че присъдата и решението са постановени при допуснати съществени процесуални нарушения,при анализа на доказателствата,без обективно всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства от значение.Частният обвинител, намира за неверен изводът на инстанционните съдилища,че липсва причинна връзка между допуснатите от подсъдимата нарушения на задълженията и по Закона за здравето и настъпилата смърт на пострадалия.Неизяснени били останали и въпросите :
- какво би станало в случай ,че подсъдимата беше диагностицирала правилно пострадалия-състояние след миокарден инфаркт и наличната начеваща руптура на миокарда
- ако беше предприела мерки за стабилизиране състоянието му,консултация със специалисти от ЦСМП (кабинета на който е на няколко метра от нейния),които да помогнат за стабилизирането му и извозване до кардиологична клиника
- защо не е установено състоянието на пострадалия към момента на прегледа(дадена е вяра на казаното от подсъдимата ,и не са съобразени показанията на разпитаните свидетели,колеги на пострадалия)
- защо не е съобразено обстоятелството,че почти час след прегледа пострадалият е бил активен( купил си предписаните от подсъдимата лекарства,прибрал се в къщи,взел аулин,намазал се със спирт и т.н.)
Поради горното частното обвинение намира постановените съдебни актове при допуснати съществени процесуални нарушения по формиране на вътрешното убеждение, при противоречиви изводи по фактите и от там -нарушение на закона.
Доводите са основателни и това е така , защото :
Решението на въззивния съд е постановено в грубо нарушение на основните принципи по чл.13 и чл.14 НПК,не са изпълнени и задълженията по чл.339 ал.2 НПК.
Производството за проверка на първоинстанционната присъда е било образувано по протест на Окръжна прокуратура - гр.Стара Загора ,в който доводите са за неправилно - в нарушение на чл.153 НПК-назначена повторна СМЕ(при налични общо две СМЕ),заключението на която било в противоречие с първоначалната , въпреки позоваването на същата от вещите лица по повторната.Окръжния прокурор се е позовавал и на официално писмо на проф.д-р Н.(отговор на искане на Окръжен съд гр.Стара Загора за определяне на вещи лица по повторната експертиза)- че „по отношение на този пациент (пострадалия),не са провеждани изследвания в областта на инвазивната кардиология , и че лекарите от болница „Св.Е.” са кардиолози,а не специалисти по съдебна медицина и не могат да се произнесат за здравословното състояние или причините за смъртта на пострадалия”.Налична е и жалба на частния обвинител със същите оплаквания.В разпоредително заседание въззивният съд е приел,че по доказателствените искания ще се произнесе след изслушване на страните,което сочи ,че очевидно не е съзрял соченото в протеста процесуално нарушение(назначаване на нова,повторна СМЕ).В съдебно заседание протестът е оттеглен и производството по делото е продължило по жалбата на частното обвинение и с изслушване на страните.
Ако въззивния съд бе изпълнил задълженията си по НПК,нямало е как да не констатира допуснатите от Окръжен съд гр.Стара Загора, съществени процесуални нарушения по доказателствената дейност на първоинстанционния съд, и да не ги отстрани.Така по отношение на оспорената нова-повторна СМЕ,въззивният съд е могъл сам,без искане от страните да назначи т.нар. арбитражна СМЕ,която да изчисти всички неясноти ,и да отговори на въпроса могла ли и д-рГьокова да диагностицира пострадалия,или е имало обективни пречки за това(по въпросите за допуснатите от нея нарушения на задълженията , визирани в обвинителния акт , спор по делото няма),а не на поставения от първоинстанционния съд въпрос-неизбежна или не, е била смъртта му причинена от „неустановения масивен инфаркт на миокарда и последвалата руптура”.Без коментар в тази връзка се оставят „специалните знания” на вещите лица от повторната експертиза(комисионна)-за разстоянието на което се намира най-близката клиника,както и за времето за подготовка на такава операция.
ВКС неведнъж е посочвал,че експертизата не е доказателство или доказателствено средство и оценката в експертното заключение не е обвързваща съда,но винаги изисква от съда аргументация за нейното приемане или отхвърляне.Посочено е също ( в редица решения),че процесуалният закон ясно е дефинирал(чл.153 НПК) предпоставките за назначаване на допълнителна или повторна експертиза .Обстоятелството ,че дадено заключение не удовлетворява тезата на една от страните(в случая защитата),не е между предпоставките за назначаване на допълнителна,повторна или комисионна експертиза,която да даде заключение, със задачи на вече приета такава и с мотива,че е достатъчно пълно и компетентно изготвено и дава отговор на всички зададени въпроси.
Налице е и противоречие в мотивите на въззивния съд,който приема,че правилно първоинстанционния съд не е възприел заключението на тройната СМЕ с участието на д-р Р.(която приема ,че е налице причинна връзка),тъй като тя(експертизата) се произнася по правен въпрос-причинната връзка между бездействието на подсъдимата и настъпилия вредоносен резултат,а на л.15 от същите мотиви се позовава на повторната СМЕ,дала заключение по същия правен въпрос, чийто отговор е отрицателен, защото по време на прегледа от подсъдимата,пострадалия е бил в състояние несъвместимо с живота и е нямало никакъв шанс на оживее.Последният извод е напълно произволен,не е основан на специално знание(немотивиран е от вещите лица) и е в пълно противоречие с показанията на свидетелите , и дори с обясненията на подсъдимата.Този извод противоречи и на заключението на първата СМЕ,което по този въпрос е : - дори и да бъде правилно диагностициран инфаркта ,шансът за оцеляване е малък,но щеше да има шанс,не можем да кажем какъв процент.Без основание е и прието от инстанционните съдилища ,отново на основа заключението на „комисионната” СМЕ-,че „единственото лечение на руптура на стената на лява камера е своевременната кардиохирургическа операция,а най-близката клиника по кардиохирургия,в която може да се осъществи , е в [населено място] на един час път с линейка...подготовката на такава операция отнема два часа , обстоятелства , които биха имали значение ,ако подсъдимата не беше допуснала цитираните по горе нарушения на медицинските критерии и стандарти на Наредба №41/2005 г.на МЗ и Медицинския стандарт „Спешна медицина” , утвърден с Наредба №45/2010 г. на МЗ.Безкритично е прието и твърдението в комисионната експертиза,че единственото място , където може да се окаже адекватна помощ на този пострадал , е кардиологичната клиника в [населено място],без да е изследван въпросът –липсва ли кардиохирургия в [населено място] или по - близките градове-гр.С. и [населено място](виж по този въпрос писмо №57/25.04.2013 г. на проф.д-р Ф.Н.,д.м.н.-началник Кардиологична клиника УМБАЛ „Св.Г.” [населено място],който сочи четирима кардиолози от [населено място],които да участват като вещи лица по делото).
Няма изисквания(при категорично установените нарушения на подсъдимата)тя да го излекува или да предотврати смъртта,отговорността й е за това ,че не е направила всичко възможно за т. нар.(достатъчност) –не направила правилна предварителна оценка на здравословното състояние на пострадалия(очевидно,дори и за колегите му ,и за майка му , състояние несъвместимо с живота според комисионната СМЕ),с оглед оказване на спешна медицинска помощ,не е провела правилно диагностика на заболяването,пропуснала ключови моменти от диагностично-лечебната дейност.Друг е въпросът ,че липсва категоричен отговор ,в случай на адекватна оперативна намеса,колко време бил живял пострадалият и при правилно диагностициране състоянието на пострадалия и осигурена адекватна намеса на кардиохирург,каквито в [населено място] категорично е имало, неизбежен ли е бил леталния изход.
Трите СМЕ , техните изследвания (на първите две ,комисионната е по писменни данни ) и заключения дават чувствително различаващи се отговори на основните въпроси по делото,като например-според заключението на вещите лица , извършили аутопсията , инфарктът е „пресен”, според първата СМЕ „инфаркта е с давност между 24 ч.-48 ч. преди смъртта”,основната разлика между експертизите разбира се, е в отговора на въпроса за наличието или не на причинната връзка,между допуснатите от подсъдимата нарушения и настъпилия вредоносен резултат.
Допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения при анализа и оценка на доказателствата по делото,както и неконстатираните такива , допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото,посоченото по - горе противоречие в мотивите очевидно сочат , че инстанционните съдилища са изградили изводите си по фактите на база на СМЕ,които са противоречиви, а преодоляването на противоречията в специалните знания на експертите може да стане единствено с назначаване на т.нар. арбитражна СМЕ,поискана в оттегления протест на ОП [населено място],в който са направени доказателствени искания,а съдът е приел,че ще се произнесе по тях в съдебно заседание,( не по реда на чл.327 НПК ,каквото е задължението му),което не е направил поради оттегляне на протеста.Това процесуално следствено действие,след констатиране на противоречията в експертните заключения,е било необходимо за преодоляването им ,с назначаване на арбитражна СМЕ,която да изчисти всички неясноти,а и да отговори на въпроса-могла ли е д-р Г. да диагностицира пострадалия или е имало обективни пречки за това, и какво е следвало да предприеме след правилната диагноза (а не кога и къде да се извърши оперативна интервенция на „неустановения” от подсъдимата инфаркт на миокарда).
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,намира атакуваното решение постановено при съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата по делото,защото компрометират формирането на вътрешното убеждение на съда и изводите му по фактите,а от там и на приложимия закон.
Ето защо и на основание чл.354 ал.3 т.2 и т.3 НПК Върховният касационен съд на РБ , първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение по внохд.№320/2013 г. на Апелативен съд гр.Пловдив,с което е потвърдена присъда по нохд.№55/2013 г. на Окръжен съд гр.Стара Загора и връща делото за ново разглеждане,на същия съд, друг състав от стадия на заседанието по чл.327 ал.1 НПК .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :