Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 294   София , 05 юли 2010г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дeветнадесети май две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лиляна Методиева     ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев   Елена  Авдева   при секретар Кр.Павлова .......................................и в присъствието на прокурора Антони Лаков ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 220 /2010 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349 , ал.1 от НПК по касационната жалба на подсъдимия Й. А. Й. против решение № 23 от 19.02. 2010 г. по внохд № 432/2009 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата се сочи , че съдът неправилно е квалифицирал извършеното от подсъдимия деяние като престъпление по чл. 116, ал.1, т.6 вр. с чл. 115 НК вместо по чл. 124, ал.1 от НК. Жалбоподателят изтъква , че е действал непредпазливо и в състояние на афект, предизвикан от скандалното поведение на жертвата. Определеното наказание намира за явно несправедливо, тъй като не кореспондира с тази квалификация и не отразява смекчаващите отговорността му обстоятелства. В заключение отправя искане за намаляване на наказанието. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия пледира в подкрепа на жалбата. Представителят на прокуратурата изразява становище за оставяне на решението в сила. Повереникът на гражданската ищца Ф. Й. А. заявява, че жалбата на подсъдимия не засяга присъденото й обезщетение. Алтернативно отбелязва справедливостта на гражданскоосъдителната част на атакувания акт. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК , установи следното : Варненският окръжен съд, наказателно отделение, с присъда № 107 от 28.09.2009 г. по нохд № 783/2009 г.,признал подсъдимия Й. А. Й. за виновен в това , че на 31.05.2008 г. в гр. В., кв.”В”, умишлено умъртвил Ж. В. Й. , като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал.1, т.6 пр. 2 и пр.3, вр. с чл. 115 и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет години при първоначален строг режим в затвор със зачитане на срока на предварително задържане. Съдът осъдил подсъдимия да заплати на Ф. Й. А. обезщетение в размер на 100 000 лева, а на Ф. Г. Р. - в размер на 50 000 лева, за причинените им неимуществени вреди в резултат на престъплението. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски и дължими лихви. Варненският апелативен съд с решение № 23 от 19.02.2010 г. по внохд № 432 по описа за 2010 година потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: За първи път пред касационната инстанция подсъдимият оспорва правната квалификация на деянието, като обосновава хипотезата на чл. 124, ал.1 от НК – причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда. Касаторът изрично цитира първата алинея на чл. 124 от НК , но излага и аргументи за съставомерност на деянието по втората алинея на същия текст поради състоянието на силно раздразнение, в което изпаднал поради поведението на пострадалата и употребения алкохол. Така поддържаните оплаквания не се подкрепят от установената от предходната инстанция фактическа обстановка , в рамките на която настоящата инстанция проверява правилното приложение на закона и наличието на касационното основание на чл. 348 , ал.1 , т.1 от НПК за ревизия на обжалваното решение. Според въззивния съд отношенията между подсъдимия Й пострадалата – неговата съпруга Ж, били конфликтни и скандални. На 30.05. 2008 г. вечерта двамата консумирали алкохол в компания и около 03.00 часа на следващия ден се отправили със семейния автомобил към дома си. Извънбрачната връзка на подсъдимия отново станала повод за скандал. Двамата излезли от колата в близост на крайпътна чешма и подсъдимият започнал да нанася интензивни удари по цялото тяло на съпругата си с ритници и част от гумен маркуч, като избил един от горните й резци. След това подсъдимият закарал колата до друга чешма , издърпал окървавената и разсъблечена жертва и я оставил на земята , като продължил да я налага с юмруци и ритници и от време на време да я полива с вода. Побоят бил съпроводен с обидните крясъци на подсъдимия и виковете за помощ на жената. Й. вкарал пострадалата в колата и започнал да мие купето отвън с гъба. Всички тези действия били наблюдавани от свидетелите К. След пристигането в жилището Й. изпила обезболяващо лекарство и си легнала. Около обяд се опитала да стане, но залитнала и паднала на земята. Извиканият от подсъдимия екип на „Бърза помощ” предприел реанимиращи действия, но въпреки това пострадалата починала. Причината за смъртта й е съчетанието от травматично обусловен хемопневмоторакс и генерализиран подкожен емфизем, довели до остра дихателна недостатъчност и циркулаторни нарушения. Смъртта настъпвала с часове. Описаните от експертите многобройни увреждания практически покривали цялото тяло на пострадалата - от главата до крайниците. Седем от ребрата й били счупени , както и част от зъбите и носните кости. Подсъдимият е психически здрав с някои личностови особености в рамките на здравната разновидност. При извършване на деянието бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека към средна степен, и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. По експертен път не са установени медицински показатели за физиологичен или патологичен афект. При тези обстоятелства съдът правилно приложил закона, квалифицирайки извършеното от подсъдимия деяние като квалифицирано убийство по чл. 116, ал.1 ,т. 6, пр. 2 и 3 от НК вр. с чл. 115 от НК, осъществено при евентуален умисъл. Както е известно , за умисъла на дееца при убийство се съди по използваните средства , насоката, броя и силата на ударите, мястото на нараняването, продължителността на насилието и всички останали обстоятелства, които характеризират изпълнителното деяние и обуславят заключението за психичното отношение на виновния към настъпилия общественоопасен резултат. В настоящия случай двете предходни инстанции са приели, че подсъдимият не е целял да умъртви съпругата си , а да й причини болка и страдание чрез различни телесни повреди, но е допускал, че те могат да доведат до смъртта й. Този извод е необорим доказателствено и логически. Подсъдимият малтретирал жертвата в продължение на седем часа. Той имал възможност , дори на фона на алкохолното опиване, да възприеме тежестта на причиняваните травми, тъй като жената била окървавена, с избити зъби, губеща сетивност , отчаяно викаща за помощ. Въпреки това той възобновявал неколкократно побоя и не потърсил лекарска помощ до фаталния финал,когато тя вече била безполезна за жертвата. Така подсъдимият демонстрирал своето безразличие към допускания съставомерен резултат - смъртта на Ж. Й. Интензивността на насилието , използването на маркуч, многобройните и силни юмручни удари и ритници, насочени към силно уязвими части на тялото – глава и гръден кош , изключват версията на подсъдимия, че е действал непредпазливо по отношение на смъртта на пострадалата, тъй като не е предвиждал настъпването й, а това прави незаконосъобразно искането за преквалифициране на деянието по чл. 124, ал.1 от НК. За пълнота на изложението и в отговор на касационната жалба следва да се отбележи , че няма никаква доказателствена база за изложеното в нея твърдение, че престъплението е извършено в състояние на силно раздразнение , предизвикано от пострадалата по някои от посочените в чл. 124 , ал.2 от НК начини – с насилие, тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е възможно да настъпят тежки последици за виновния. Не е констатирано състояние на физиологичен афект у подсъдимия , а липсват и каквито и да било данни за поведение на жертвата, попадащо в посочените по-горе предпоставки за неговото предизвикванестановено е, че непосредствен повод за началото на скандала станала извънбрачната връзка на подсъдимия. Неговите личностни качества и психологическа характеристика допринасят за изясняване на подбудите за извършения престъпен акт, но не оказват влияние върху изводите на съда за вменяемостта на подсъдимия и формата на вината му. В рамките на правната квалификация на деянието наложеното наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет години не е явно несправедливо. Всички посочени в касационната жалба смекчаващи отговорността обстоятелства са внимателно и адекватно оценени от предходните инстанции при индивидуализация на наказателната санкция. Чистото съдебно минало, добрата характеристика по месторабота и грижите за децата са съпоставени с отегчаващите – липсата на критичност към стореното, проявите на агресия в семейството и регистрираните криминални прояви за престъпления срещу собствеността, при което е приет баланс между тях, намерил отражение в продължителността на лишаването от свобода. Настоящият съдебен състав счита за неоснователно искането на касатора за неговото намаляване. Степента на обществена опасност на извършеното деяние с оглед спецификата на осъществяването му / извън съставомерните признаци/ е много висока.бийството е извършено по начин, граничещ със садизъм и изразяващ пълна безчовечност. Подбудите на подсъдимия, разкрити с помощта на психологическия му профил , са силно укорими, тъй като произхождат от необходимост за компенсиране на лични комплекси с агресия към съпругата , възприемана от него като най-незащитения обект. Това подкрепя извода на въззивния съд за високата степен на обществена опасност на дееца и необходимостта от достатъчно въздействаща по време наказателна санкция . Отмереният обем наказателна принуда прави постижими целите на чл. 36 от НК както на плоскостта на личната , така и на генералната превенция, и не дава законосъобразна възможност за корекция в желаната от касатора посока. Гражданскоосъдителната част на решението не е обжалвана и е извън касационната проверка. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23 от 19.02. 2010 г. по внохд № 432/2009 г. на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ : 1.         2.