Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3 Р Е Ш Е Н И Е № 8 София, 02.02. 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 4956 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по молба на А. Г. |Ц., И. И. Ц. и М. А. Ц. с вх. № 65920 /22.05.2015 г. на СГС, уточнена с допълнителна молба с вх. № от 02.11.2015 г., за отмяна на влязло в сила решение № 1514 от 15.07.2013 г. по възз. гр.д. № 4550 /2012 г. на Софийски апелативен съд г.о., 10 с-в., в частта, с която А. Г. |Ц., И. И. Ц. и М. А. Ц. са осъдени да заплатят солидарно на Р. Д. П. на основание чл.79,ал.1 и чл.82 ЗЗД обезщетения за пропуснати ползи за периода от 01.03.2008 г. до 30.11.2010 г. за неизпълнение на договор от 25.09.2012 г. по отношение на апартаменти № 4, № 6А и № 6Б в размер на 28 282 лева за апартамент № 4, 13 354.90 лева за апартамент № 6А и 18 916.30 лева за апартамент № 6Б., ведно със законната лихва върху главниците от 14.12.2010 г. и 305.82 лева разноски. Посоченото основание за отмяна е чл.303,ал.1,т.1 ГПК - нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които молителите не са могли да се снабдят преди 16.03.2015 г. и 03.04.2015 г.. Във връзка с установеното на 16.03.2015 г. по изпълнително дело с посочен номер със заявление от 03.04.2015 г. направили справка в Агенцията по вписванията и установили, че Р. Д. П., която е ищец по гр.д. № 4550 /2012 г. на САС, на 30.06.2009 г., с нотариален акт № 63, том ІІ, рег. № 2036, дело № 246 /2009 г. на нотариус с № 350 от НК на РБ е извършила разпоредителни сделки с недвижимите имоти, предмет на делото – дарила ги е на сина си Д. Б. П., поради което и след тази дата не е имала право да търси обезщетение от молителите за тези имоти. Ответникът по молбата за отмяна Р. Д. П. изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. По допустимостта на молбата за отмяна е постановено определение № 375 /04.12.2015 г. , с което е допусната до разглеждане. По основателността на молбата настоящият състав намира следното : Видно от мотивите на въззивното решение, чието отмяна се иска, съдът е приел следното : страните са били обвързани от договор за изработка – за изграждане на процесните обекти - апартаменти. Ответниците по исковете (молители в настоящото производство) не са изпълнили свое договорно задължение към ищцата Р. Д. П. за построяване на процесните обекти в уговорения срок. В резултат на забавата ищцата е била лишена от възможност да придобие собствеността върху апартаментите и да получи граждански плодове чрез предоставянето им за възмездно ползване от други лица. Преди изтичането на срока за изграждане и предаване на апартаментите ищцата Р. Д. П. е била сключила договори за наем за процесните апартаменти. Пропуснатата полза е била предвидима при възникване на задължението на ответниците. Тя е в размер на наема, който ищцата би получила при отдаване на имотите под наем за периода от 01.03.2008 г. до 30.11.2010 г. в размер на сумите 28 282 лева за апартамент № 4, 13 354.90 лева за апартамент № 6А и 18 916.30 лева за апартамент № 6Б., ведно със законната лихва. Следователно, обстоятелството, че ищцата не е придобила собствеността върху трите апартамента до изтичане на срока на претенциите, е от значение за основателността на исковете. От представената с молбата за отмяна справка за лице Д. Б. П. се установява, че Р. Д. П. е дарила на Д. Б. П. процесния апартамент № 4 на 30.06.2009 г. Дарението е релевантно за спора обстоятелство (за основателността на претенцията за обезщетение за апартамент № 4), което се е осъществило преди предявяването на исковете, а значи и преди приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. От това, че Р. Д. П. е дарила собствеността на апартамента (№4), следва извод че към момента на дарението е била придобила собствеността върху него и от този момент (на дарението) – 30.06.2009 г. до 30.11.2010 г. (края на периода, за който се претендира обезщетение) искането за обезщетение, свързано с апартамент № 4, е неоснователно. Настоящият състав обаче намира, че не е осъществено основанието за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1, т.1 ГПК, тъй като молителите са могли да се снабдят с доказателство за това обстоятелство (за дарението, а значи и за придобиване от Р. Д. П. на собствеността и прехвърлянето на собствеността)) към момента на подаване на отговор на исковата молба през 2011 г. (л.48 по делото на СГС), ако бяха положили дължимата грижа за добро водене на делото, тъй като договорът за дарение на недвижим имот е бил вписан на основание чл.112,ал.1,б.а ЗС при извършването му и книгите за вписване са публични. От изложеното следва да се приеме, че не е осъществено наведеното основание за отмяна по чл.303,ал.1 т.1 ГПК. С оглед изхода от това производство молителите нямат право на разноски. Ответникът по молбата за отмяна иска да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за това производство на основание чл.38,ал.1 ЗА. Искането е основателно за сумата 1 759.95 лева, определена на основание чл.9,ал.4 вр. чл.7,ал.2,т.4 НМРАВ. Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Г. |Ц., И. И. Ц. и М. А. Ц. за отмяна на влязло в сила решение № 1514 от 15.07.2013 г. по възз. гр.д. № 4550 /2012 г. на Софийски апелативен съд г.о., 10 с-в., в частта, в която исковете са уважени срещу молителите, на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Осъжда А. Г. |Ц., И. И. Ц. и М. А. Ц. да заплатят на Р. Д. П. сумата 1 759.95 лева (хиляда седемстотин петдесет и девет лева и 95 ст.) за процесуално представителство на основание чл.38,ал.1 ГПК. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.