Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  136   София, 21 април  2010г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Савка  Стоянова     ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева   Биляна Чочева   при секретар Кристина Павлова .......................................и в присъствието на прокурора И.Чобанова ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 31 по описа за 2010 г.   Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по касационната жалба от защитника на подсъдимия И. Г. Р. против решение № 210 от 26.10.2009 г. по внохд № 289/ 2009 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на закона и процесуалните правила. Подробно се описват отклонения от процедурата на досъдебното производство, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. В заключение се отправят при условията на алтернативност две искания – за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаването на подсъдимия по повдигнатото обвинение поради декриминализиране на описаното в обвинителния акт деяние. Пред касационната инстанция с писмена молба защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подсъдимият не изразява становище. Представителят на прокуратурата пледира за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр. С. с присъда № 69 от 19.06.2009 г. по нохд № 401/2008 г. признал подсъдимия И. Г. Р. за виновен в това, че през периода 01. 10. 2004 г. – 12. 03. 2005 г. в гр. С., при условията на продължавано престъпление, като представляващ и управляващ ЕТ ”И”, укрил данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери – 154 968 лева, като с тази цел водил счетоводна отчетност и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание – месечни справки –декларации по ЗДДС, дневници за покупки и фактури , издадени от “СИСИ 2003” ЕООД за неосъществени доставки на стоки и услуги с платен ДДС, поради което и на основание чл. 257, ал. 1 във връзка с чл. 256 и чл. 26, ал.1 от НК във вр. с чл. 2 , ал.2 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за срок от пет години, и глоба в размер на 10 000 лева. В тежест на подсъдимия съдът поставил и сторените деловодни разноски. Апелативният съд в гр. П. с решение № 210 от 26.10.2009 г. по внохд № 289/2009 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.   Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: Апелативният съд не е допуснал нарушенията на процесуалните правила , описани в касационната жалба. На първо място това се отнася до твърденията за опорочаване на наказателното производство в досъдебната фаза, финализирана с неясно и неконкретно обвинение. Редакцията на обвинителния акт действително търпи укори от пунктуационно и стилистично естество. Тя ненужно е утежнена с петнадесет страници описание на събития, които не са инкриминирани и не са в непосредствена връзка с предмета на обвинението, но въпреки това обвинителният акт като цяло съответства на стандарта на чл.246 от НПК. В обстоятелствената му част се съдържат данни за времето, мястото и начина на извършване на престъплението, достатъчни за организиране на защитата на обвиняемия. Изброени са счетоводните документи с невярно съдържание и нарушенията на законовите изисквания за водене на счетоводна отчетност, свързани с неправомерното ползване на данъчен кредит по ЗДДС. Специалната цел – осуетяване на установяването на данъчни задължения, е мотивирана със съдържащия се на стр.21 и стр.22 от обвинителния акт анализ на механизма на изготвяне на справките - декларации по ЗДДС за петте данъчни периода. Отделено е място и на възраженията на обвиняемия, направени в хода на досъдебното производство относно контактите му със свидетеля Б свидетелката С са изтъкнатите обстоятелствата, поради които те не са възприети. По този начин обвиняемият бил надлежно известен за параметрите на обвинението и фактите, които прокуратурата е ангажирала за доказването му. Касаторът не бил лишен от гарантираното от чл. 55, ал .1 от НПК право да научи за какво престъпление е привлечен да отговоря и въз основа на какви доказателства. Неговата защита, макар да била озадачена от присъствие на информация, отнасяща се до времеви период извън обхвата на инкриминираната продължавана престъпна дейност, не е била в ситуация на невъзможност за реализация. Проявената от прокуратурата “разточителност “ на изложението очевидно се корени в данните от извършената данъчна ревизия на фирмата на подсъдимия ЕТ ”И”, което коректно е съобщено още на страница втора от обвинителния акт. Независимо от това усилията на прокурора са били насочени към установяване основно на неправомерните действия на подсъдимия във фиксирания в диспозитива период. Двете предходни съдебни инстанции на свой ред също не са излезли извън така очертаните рамки на обвинението. Неоснователни са и твърденията за взаимстване на решаващи за съставомерността на деянието изводи от констатациите на данъчните органи, направени в административното данъчно производство срещу фирмата на подсъдимия И, и за пренебрегване на оборващите ги доказателства, установени в хода на съдебното следствие. Точно обратното личи от мотивите на атакувания съдебен акт. Въззивният съд много стриктно се е позовал единствено на доказателства и доказателствени средства, събрани в настоящето наказателно производство по реда на НПК. Експертните заключения са базирани на първични счетоводни документи, а всяка фактура е изследвана самостоятелно относно достоверността на съдържанието и авторството й. Не е допуснато смесване на данъчния деликт с инкриминираното престъпление на плоскостта на доказателствените средства и способите за доказване. Становището на касатора за липса на обективност при формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите, изразило се в игнориране на писмени и гласни доказателствени източници за деловите връзки между подсъдимия като едноличен търговец и “СИСИ 2003” ЕООД, е напълно произволно. Още първата инстанция е изследвала задълбочено този въпрос и внимателно е съпоставила всички събрани писмени доказателства, включително цитираните в касационната жалба документи с информацията от показанията на търговския представител на фирмата – свидетеля Б, и заключенията на назначените експертизи. По този процесуално екзактен начин е направен изводът, че “СИСИ 2003”ЕООД не е извършила описаните във фактурите услуги и не е доставила промишлените стоки по две от тях.. Фирмата, посочена като доставчик, не е разполагала с материална и кадрова обезпеченост за транспортни услуги, нито с лиценз за извършването им. Нейният търговски представител, свидетелят Ж, предоставил на счетоводството на подсъдимия кочан с подписани празни фактури, които се попълвали от счетоводителката Х. под диктовката на подсъдимия. Съдът установил също така, че данъчната основа по описаните сделки не е заплатена от фирмата на подсъдимия ЕТ“И” на доставчика т.е. няма насрещно престиране или документиране на неговото отлагане във времето. Подробно са коментирани и доказателствата , наведени от подсъдимия за реално закупуване на домашни потреби. Техният анализ показва, че описите към фактурите са изготвени в нарушение на Закона за счетоводството и не съдържат легалните атрибути, които да подкрепят възражението за реално движение на стоки между двете фирми. Обобщено, съдът се е позовал на събраните в хода на независимо от административния процес съдебно следствие без да прави недопустими от процесуална гледна точка заемки от данъчното производство. Използван е пълноценно целият доказателствен инструментариум на наказателното производство. Изслушани са заключенията по няколко експертизи – съдебно-почеркова и счетоводни, разпитани са свидетели/част от тях в условията на очни ставки/, пряко свързани с основния факт на доказване по делото, а констатираните противоречия в показанията им са внимателно обсъдени чрез проверка на тяхната достоверност със способите на сравнението и логическата връзка. Съдът е изложил и съображения защо не дава вяра на обясненията на подсъдимия за фактическо осъществяване на покупки /доставки/ от “СИСИ 2003”ЕООД по инкриминираните фактури, позовавайки се на многобройните отричащи ги данни в изброените доказателствени средства – показания на свидетелите Ж, С. , Х. и К. , фактури, справки декларации по ЗДДС и тяхната експертна интерпретация. Ето защо настоящият съдебен състав отхвърля оплаквания на касатора за формално отношение към защитната му позиция в нарушение на чл.13, чл. 14 и чл. 303,ал.2 от НПК. Не намира опора в разпоредбите на чл. 255, чл. 256, чл. 257 от НК /ДВ , бр. 62 от 1997 г./ и чл.255 от НК /ДВ, бр. 75 от 2006 г./ и възражението за неправилно приложение на материалния закон поради декриминализиране на описаната в обвинителния акт дейност на подсъдимия. Формата на изпълнително деяние по чл. 257 във връзка с чл. 256 от НК /ДВ , бр.62 от 1997 г./ , изразила се във водене на счетоводна отчетност и ползване на счетоводни документи с невярно съдържание с цел осуетяване на установяването на данъчни задължения, довело до тяхното укриване, изцяло е инкорпорирана в по-съвършената редакция на сега действащия текст на чл. 255, ал.1, т.6 от НК. По - благоприятна за подсъдимия обаче е предходната разпоредба на чл. 257, ал.1 във вр. с чл. 256 от НК и съдът е приложил тази правна квалификация в изпълнение на правилото на чл. 2, ал.2 от НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,     Р Е Ш И     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 210 от 26.10.2009 г. по внохд № 289/ 2009 г. на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.