Ключови фрази
Съпружеска имуществена общност /СИО/ * преобразуване на лично имущество * договор за покупко-продажба * придобиване по време на брака * принос * трансформация

Р Е Ш Е Н И Е

№ 347

София 15.10.2012 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември, две хиляди и дванадеста година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ


при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1071/2011 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. К. З., [населено място], приподписана от пълномощника и адвокат С. Д., срещу въззивно решение №206 от 14.04.2011 г. по гр. дело № 1262/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №87 от 18.10.2010 г. по гр. дело №1097/2009 г. на Старозагорския окръжен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено на основание чл.21, ал.1 СК/отм./ по отношение на жалбоподателката по иска, предявен от Д. Ф. Ф., че придобитият по време на брака им апартамент, находящ се в [населено място], е лична собственост на ищеца. Въззивният съд е приел, че процесният апартамент е закупен на името на Л. К. З. по време на брака и с Д. Ф. Ф.. Продажната цена е 9 000 евро. В деня на сключването на договора са платени 7 000 евро, които са получени няколко дни преди това от продажбата на личен апартамент на ищеца. Останалите 2 000 евро, платени впоследствие, са получени като дарение от родителите му. Личният апартамент на ищеца е придобит на 21.11.2000 г. - преди сключването на брака, като 9 700 лв. са заплатени в деня на покупката, а останалите 8 500 лв. са изплатени след отпускане на кредит от Д., изплащан по време на брака. По делото не е установено, че една част от цената на процесното жилище е платена с парични средства, преведени от майката на ответницата по иска.
Жалбоподателката е изложила твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според нея въззивният съд неправилно е приел, че процесният имот е лична собственост на ищеца, а не съпружеска имуществена общност. Той е закупен на нейно име по време на брака. Липсват каквито и да било мотиви относно установения по делото факт, че придобитият преди брака от ищеца апартамент, който е продаден два дни преди покупката на процесния, е изплатен по време на брака със средства, които представляват съпружеска имуществена общност. По реда на чл.192, ал.1 ГПК неучастващото в делото лице [фирма], клон С. З., е било задължено да представи цялото кредитно досие за отпускането на кредит на ищеца за закупуването на апартамент през 2000 г.
С определение №407 от 30.03.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение №206 от 14.04.2011 г. по гр. дело № 1262/2010 г. на Пловдивския апелативен съд. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите дали при преценката за придобиване на имот в режим на съпружеска имуществена общност или като лично имущество следва винаги да се вземе предвид и произходът на вложените при това парични средства.
Ответникът по касационната жалба Д. Ф. Ф., [населено място], оспорва жалбата.
По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Според разпоредбата на чл.21, ал.1 СК/отм./ лични са вещите, придобити през време на брака изцяло с лично имущество. В този случай има пълна трансформация, която изключва тези вещи от съпружеската имуществена общност, защото няма съвместен принос за възникването на последната съобразно изискването на чл.19, ал.1 СК/отм./ При частичната трансформация по чл.21, ал.2 СК/отм./ лична собственост на съпруга остава такава част от придобития имот, която съответства на вложените извънбрачни средства. При преценката за придобиване на имот в режим на съпружеска имуществена общност или като лично имущество следва винаги да се обсъдят всички обстоятелства по делото. Изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства. Ако има извънбрачни такива, то следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент относно стойността на придобитото по време на брака имущество. Според задължителната практика на ВКС /решение № 464 от 05.08.2010 г. по гр.д. № 1136/2009г, ІІІ г.о, решение №62 от 01.04.2011 г. по гр.д. № 1680/2009 г., ІV г.о. и решение №129 от 04.05.2011 г. по гр.д. № 89/2010 г., ІV г.о. / придобиването на имот обаче на името само на единия съпруг изключва трансформацията на лично имущество за другия. Когато се придобива на името на единия съпруг, може да възникне или съпружеска имуществена общност, или трансформация за придобиващия съпруг. С какво намерение друг е платил цената, е без значение за правото на собственост. Ако платилият цената е имал намерението да надари придобиващия съпруг - придобиващият съпруг става собственик по дарение, а ако платилият цената е имал намерение да го кредитира - придобиващият съпруг дължи връщане на заема. Придобиването на името на двамата съпрузи пък изключва трансформацията на лично имущество само за единия от тях. В случаите, когато се придобива на името на двамата съпрузи, възниква съпружеска имуществена общност.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

Въззивният съд неправилно е приел, че придобитият по време на брака апартамент на името на жалбоподателката Л. К. З. е лична собственост на ищеца. По делото е установено, че процесният апартамент е закупен на името на Л. К. З. по време на брака и с Д. Ф. Ф.. В исковата молба се твърди, че цялата придобивна стойност за него е сформирана от 7 000 евро, платени в деня на сключването на договора, които са получени няколко дни преди това от продажбата на негов личен апартамент, а останалите 2 000 евро, платени впоследствие, са получени като дарение от родителите му. От доказателствата по делото е видно, че цената, за която е продаден личният апартамент на ищеца, придобит на 21.11.2000 г. - преди сключването на брака, е около 5 300 евро, а не 7 000 евро. Той е придобит преди брака, поради което е негова лична собственост, но изплащането на част от цената е станало по време на брака с общи средства на съпрузите. Освен това съобразно изложеното по-горе самото обстоятелство, че Л. К. З. е закупила процесния апартамент по време на брака си със Д. Ф. Ф. на свое име изключва възможността за трансформация на лично имущество на последния независимо от това дали заплащането на продажната цена е станало изцяло с негови парични средства или не. След като е безспорно установено, че процесният имот е придобит на името на жалбоподателката, то независимо от произхода на средствата за изплащане на цената му, няма трансформация на лично имущество на ответника по касационната жалба.
Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора, като предявеният иск трябва да се отхвърли като неоснователен.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба не трябва се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени – в договора за правна защита и съдействие от 16.04.2010 г. адвокатското възнаграждение само е уговорено без да е заплатено.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.



Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ решение №206 от 14.04.2011 г. по гр. дело № 1262/2010 г. на Пловдивския апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Ф. Ф., [населено място], срещу Л. К. З., [населено място], иск с правно основание чл.21, ал.1 СК/отм./ за признаване за установено по отношение на Л. К. З., че придобитият по време на брака им с договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт №*** от **.**.200* г. на нотариус А. К., рег. №*** по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС – Стара Загора, апартамент №**, находящ се в [населено място], със застроена площ от 88.20 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, столова с кухненски бокс, баня, тоалетна, коридори и балкони, при граници на апартамента: [улица], апартамент на М. П. и Р. С., [улица], двор, асансьор и стълбище заедно с избено помещение №20 и таванско помещение №16, както и 1.23 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, е лична собственост на Д. Ф. Ф., като неоснователен.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.