3 РЕШЕНИЕ N 209 София, 19.07.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 10 май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 750/2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С решение от 04.03.2010 г. по гр. д. № 663/2009 г. Добрички окръжен съд е обезсилил решение от 19.05.2009 г. по гр. д. 161/2008 г. на Тервелски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Д. Х. Ц. срещу М. Д. (С. А.), Б. Д. (С. А.) и З. С. (С. А.) и Б. А. А. и Р. М. Х. иск по чл. 9а ЗСПЗЗ (сега отменен) за признаване право на изкупуване на продадения от първите трима ответници на останалите двама имот – нива с площ от 36 дка, в м. „Летището” в землището на [населено място], обл. Д. и е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска, като предявен след изтичане на срока по чл. 33, ал. 2 ЗС. С определение от 1.02.2011 г. е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешения с него въпрос от кой момент тече срока по чл. 33, ал.2 ЗС – от датата на сключване на договора за продажба или от узнаването на извършеното разпореждане с имота. К. довод е и за неправилно прилагане на материалния закон чл. 4а, ал. ал. 1 и 2 ЗСПЗЗ. Ответниците по жалбата я намират за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и намери следното: Касаторът е сключил на 23.03.2006 г. договор за аренда за срок от 10 години с част от съсобствениците на земеделски имот, съставлявал № 009078 в землището на [населено място]. На 4.07.2007 г. и 4.09.2007 г. са му били връчени нот. покани за изкупуване на имота при цена 320 лв. на дка. Няма данни имотът да е бил продаден след това. На 5.02.2008 г. съсобствениците на имота са сключили договор за доброволна делба, с който от имота са били образувани три нови имота и в дял на ответниците М. Д. (С. А.), Б. Д. (С. А.) и З. С. (С. А.) е бил поставен новообразувания имот № 009079 с площ от 36 дка. С този имот собствениците са се разпоредили чрез продажба в полза на ответниците Б. А. А. и Р. М. Х., за което е сключен договор на 10.03.2008 г. обективиран в н. а. № 193, т. І, н. д. № 111/2008 г. При така установените данни въззивният съд е направил необоснован извод , че в полза на касатора не е възникнало право на изкупуване, тъй като е бил поканен за това пред извършване разпореждане с имота. Незаконосъобразен е и извода, че искът за ретракт е предявен след изтичане на двумесечния срок, който срок е – започнал да тече от датата на сключване на договора. Сключеният договор за продажба има за предмет имот различен, от този предмет на арендния договор и посочения във връчената покана. Касае се за новообразуван имот от част от арендувания имот. На този имот по силата на извършената делба собствениците са лица, различни от арендодателите. Връчените на касатора нотариални покани съдържат предложение за изкупуване на бившия имот с площ от 90 кв. м. Продаденият имот е новообразуван и е част от имота, описан в поканата. Нотариалните покани са изготвени от адв. Т. Г., като пълномощник на наследниците на А. С. Х.. От представеното пълномощно от 2.05.2007 г. се установява, че е съставено от трима от наследниците на общия наследодател, ответници по иска, с което упълномощават адв. Г. да ги представлява пред държавните органи в България и пред физически лица във връзка с възстановяване правото им на собственост върху земеделска земя, както и да сключи договор за делба и да продаде имота на когото и на каквата цена намери за добре. При тези данни нотариалната покана е била отправена само от част от съсобствениците на имота. Това правно действие се отнася само за техните идеални части от него, но не и по отношение на целия имот, тъй като няма доказателства пълномощникът да е бил представител по пълномощие и на останалите съсобственици. Различията в предмета и собствениците на арендувания имот и продадения обуславят извод, че касаторът не е бил поканен да изкупи имота, предмет на продажбата, поради което срокът за предявяване на конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за него тече от датата на узнаване на договора за продажба. При липсата на безспорни данни за момента на узнаване на договора, следва извода че искът е предявен в законоустановения преклузивен срок и е допустим. Като е приел противното, съдът е приложил неправилно закон, което е основание за отмяна на решението и връщане на делото за постановяване на решение по съществото на спора. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 04.03.2010 г. по гр. д. № 663/2009 г. на Добрички окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за постановяване на решение по същество на спора. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.