Р Е Ш Е Н И Е № 396 гр. София, 23 октомври 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шести октомври двехиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора Искра Чобанова след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1072 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е образувано по касационна жалба на подсъдимия К. Р. М., чрез защитника му адв.Ч. против въззивно решение № 271/12.05.2014 г. постановено по ВНОХД № 119/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. В жалбата на Д. се поддържа наличието на касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като са изложени доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон, довели до недоказаност на авторството на деянието. Настоява се да бъде отменено обжалваното въззивно решение и подсъдимият да бъде оправдан. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. В съдебно заседание подсъдимият и упълномощеният му защитник адв.Ч. не се явяват. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С Присъда № 3/25.02.2014 г. по НОХД № 85/2013 г. Окръжен съд – Смолян е признал подсъдимия К. Р. М. за виновен в извършването на престъпление по чл. 249 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК и вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 61 т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС е постановил да се изтърпи при първоначален „строг” режим и ГЛОБА в размер на 300 лв. На основание чл.68 ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на М. с присъда № 136/13.10.2011 г. по НОХД № 195/2011 г. по описа на РС – Девин наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА отново при първоначален „строг” режим. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски в размер на 354 лв.. По жалба на подсъдимия е образувано ВНОХД № 119/2014 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. С решение № 271/12.05.2014 г. по същото дело присъдата е изменена като е намален размерът на наложеното на подсъдимия наказание на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и е ОТМЕНЕНА глобата. От начина, по който са изложени в жалбата, наведените касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК по-скоро съдържат възражения за необоснованост на съдебния акт и непълнота на доказателствата, които поначало са извън обхвата на касационната проверка, освен ако не се констатират процесуални нарушения при доказателствения анализ и извеждането на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства. При извеждането на правно значимите за съставомерността на деянието обстоятелства е спазен регламентираният в закона процесуален ред. Въззивната инстанция е оценила наличната доказателствена съвкупност относно релевантните факти съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да поставят под съмнение правилността на формирането на вътрешното убеждение на съда. Въз основа на събраните по делото доказателства предходните съдилища са извели описаната в мотивите фактология, а именно, че след неколкодневен престой в дома на сестра си и зет си в [населено място], три дни след като подсъдимият се прибрал в дома си в [населено място], [община], обл.Смолян - на 25.02.2013 г. в интервал от няколко минути от банкомат в [населено място] са изтеглени на три пъти по сто лева от дебитната карта, издадена от [фирма] на св.А. Ф.. Свидетелят не е бил дал съгласие за ползване на дебитната му карта и въобще не е знаел, че тя е изчезнала от дома му. От обективна страна, за осъществяване на състава на престъплението по чл.249 ал.1 от НК е достатъчно да се установи, че деецът не е оправомощен ползвател на процесния платежен инструмент, че го е използвал - оперирал е с него, както и че това е станало без съгласието на титуляра. Действително в случая са налице само косвени доказателства, че именно подсъдимият е изтеглил процесните триста лева, но въз основа на техния анализ законосъобразно въззивният съд е достигнал до единствения възможен и несъмнен извод за това. От една страна, самите обяснения на М. са твърде противоречиви - той твърди, че е изтеглил парите със съгласието на сестра си, а от друга – че не е вземал картата и не е теглил нищо. Същевременно е безспорно установено – от показанията на свидетелите Р. Ф. и А. Ф., че дебитната карта - с поставено на нея листче с „пин” код, е изчезнала след напускането на дома на свидетелите от подсъдимия, като до откриване на липсата й никой друг не е влизал и не е пребивавал в къщата им. Сумите са изтеглени от банкомат в района, където живее М., като първоначално той е признал участието си в инкриминираното деяние, а впоследствие е и възстановил причинените имуществени вреди. Въз основа на всички тези безспорно установени факти по делото, законосъобразно и двете предходни инстанции са достигнали до единствения възможен и несъмнен извод, че именно подсъдимият е извършил вмененото му във вина с посочената правна квалификация престъпление. Атакуваният съдебен акт на Пловдивския апелативен съд е и справедлив в частта относно наложеното на подсъдимия наказание, в каквато насока в касационната жалба не са отправени изрични възражения. Въззивният съд законосъобразно в максимална степен е отчел възстановяването на причинените имуществени вреди и наличните роднински отношения по сватовство между подсъдимия и пострадалия, като е редуцирал наложеното наказание лишаване от свобода в близък до абсолютния минимален предвиден в закона размер, който обаче предвид наличието на предходни осъждания на лишаване от свобода не би могъл да бъде отложен за изпълнение при условията на чл.66 от НК. С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице касационните основания, посочени в жалбата, и решението на въззивната инстанция на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК следва да бъде оставено в сила, поради което Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 271/12.05.2014 по ВНОХД № 119/2014 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: