Р Е Ш Е Н И Е № 145 гр. София, 27.08.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тридесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Захарова ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Атанасова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 403 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. А. Г. против решение № 554 от 12.12.2017 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1290/2017 г. Релевирано е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 13 и чл. 14 НПК - при формиране на вътрешното си убеждение не обсъдил част от доказателствените материали, което довело до необоснованост на присъдата; основал се на няколко косвени доказателства за извършено престъпление, но те не установявали пряко извършителя и не водели до единствения възможен извод, изключвайки всички останали; позовал се на показанията на св. Р. със съмнителна достоверност, които възпроизвеждали само извънсъдебното признание на подсъдимия; по делото не били представени записи от видеокамерите на банката, не е била иззета и приложена като веществено доказателство дебитната карта, нямало свидетели-очевидци, не били иззети и изследвани дактилоскопни следи и не била направена проверка чрез мобилния оператор за местонахождението на подсъдимия Г.; съдът не обсъдил внимателно доводите на защитата и се задоволил само формално да възпроизведе фактическите и правни заключения на първоинстанционния съд, които безкритично пренесъл в своето решение. Направено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. Д.) поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 21 от 1.06.2017 г. на Софийския окръжен съд по н. о. х. д. № 51/2017 г. подсъдимият В. А. Г. е признат за виновен в това, на 31.12.2015 г. в [населено място], [община], С. област, при условията на продължавано престъпление да е използвал платежен инструмент – банкова карта, издадена от О. б. АД, без съгласието на титуляря – В. Х. Г., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на двеста и десет лева. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 554 от 12.12.2017 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1290/2017 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. В нея се съдържат доводи, насочени да опровергаят обосноваността на възприетите фактически положения от съда по същество и да поставят под въпрос суверенната му оценка на гласните доказателствени средства. Съобразно правомощията си Върховният касационен съд не може да преоцени свидетелските показания и обясненията на подсъдимия Г., какъвто ефект се стреми да бъде постигнат с подадената касационна жалба. От мотивите ясно личи, че съществуващите противоречия между посочените доказателствени източници са били задълбочено изследвани и изчерпателно е посочено кои от тях и защо са приети за достоверни и кои от тях и защо са отхвърлени като недостоверни. Показанията на св. Р. и на св. Г. съдът е оценил като логични, вътрешно непротиворечиви и в доказателствен синхрон помежду си, а необходимата подкрепа е открил косвено в писмените материали, приложени по делото. Обясненията на подсъдимия, преценени също по вътрешно убеждение наред с останалите доказателствени материали, съдът е счел като опровергани, респ. версията за друг извършител – св. Р. е отхвърлил с ясни, точни и логични съображения. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че липсващи записи от видеокамери, дебитната карта на св. Г., свидетели-очевидци, дактилоскопни следи и данни от мобилен оператор, са от естество да изключат авторството на подсъдимия. Наказателно-процесуалният кодекс не предписва с какви доказателства трябва да бъдат установени едни или други обстоятелства. Съобразно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 НПК доказателствата и средствата за тяхното установяване нямат предварително определена сила. Всички решаващи доводи и съображения, които защитникът е привел пред въззивния съд са били ефективно разгледани и в мотивите е даден изчерпателен и законосъобразен отговор. В рамките на възприетите фактически положения деянието на подсъдимия Г. е получило вярната си правна квалификация и материалният закон е приложен правилно към факти, установени по делото. Наложеното наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода не разкрива очевидно несъответствие с обществената опасност на деянието и дееца, което да налага намесата на Върховния касационен съд в посока на неговото намаляване. Конкретни доводи в този аспект не се изтъкват и от жалбоподателя. Предвид отсъствието на касационно основание, решението на Софийския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 554 от 12.12.2017 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1290/2017 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: