4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 573 [населено място], 23.12.2016 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1702 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Т. Т., в качеството на [фирма] срещу определение №210/20.04.2016г. по ч.т.д. №257/16г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение №577 от 15.03.2016г. по т.д.№508/2015г. на Пловдивски окръжен съд, за спиране на производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ по приложението на чл.30 и чл.32 от ГПК, обективирана в определение №438 от 25.06.2012г. по ч.гр.д.№387/2012г. на ВКС, ІІІ г.о. и в определение №112 от 20.02.2009г. по т.д.№2/2009г. на ВКС, ІІ т.о. Поддържа също, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за действието на вписването на решенията за избора и освобождаване на управител на О. в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №112 от 20.02.2009г. по т.д.№2/2009г. на ВКС, ІІ т.о., в което се приема, че на вписването на избора и освобождаването на управителя на О. е придадено конститутивно действие по отношение на третите за дружеството лица. Ответникът по касация [фирма], [населено място], счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд, доколкото в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване липсва формулиран правен въпрос, който е от значение за изводите на въззивния съд. Поддържа също, че цитираните от касационния жалбоподател съдебни актове не съставляват задължителна практика на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. Производството по делото е образувано по предявени от [фирма], [населено място], срещу [фирма] осъдителни искове за цена на доставени стоки по фактури и мораторна лихва. Исковата молба е подписана от съдружника И. Г. П., който се легитимира като представляващ дружеството по силата на решение на общо събрание на съдружниците от 07.07.2015г., с което е овластен да предприеме действия, включително и съдебни, за събиране вземанията на дружеството, като бъде упълномощен да внася искови молби и да представлява дружеството в съдебните производства срещу определени длъжници, между които е и ответникът. В хода на размяната на книжа ответникът [фирма] е направил възражение за липса на представителна власт, по отношение на лицето И. Повов, като съдът е оставил без движение исковата молба, като е дал възможност в едноседмичен срок на дружеството-ищец, същата да бъде подписана от управителя или от упълномощено от него лице. С молба-становище до съда И. П. като процесуален представител на ищеца е направил искане за спиране на производството, до приключване на производството т.д. № 8/2013 год. по описа на Пловдивски окръжен съд, ХІІ-ти състав , образувано по иск на Т. М. Т. за отмяна на решения по т. 2.1, 2.2, 2.3 и 2.4 на общото събрание на съдружниците в [фирма], проведено на 28.12.2012г. между които решението за освобождаване на Т. М. Т. като управител на дружеството и за избор на И. П. за управител. Въззивният съд е достигнал до извода, че правилно и законосъобразно производството по т.д. № 508/2015 год. по описа на Пловдивски окръжен съд, ХІІ-ти състав, е спряно до влизане в сила на съдебен акт, досежно гласуваните и приети решения на общо събрание на съдружниците в [фирма], проведено на 28.12.2012 година. Този извод е в противоречие със задължителните разяснения в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС. Поради това касационното обжалване на определение №210/20.04.2016г. по ч.т.д. №257/16г. на Пловдивски апелативен съд, следва да бъде допуснато при условията на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, независимо, че определение №112 от 20.02.2009г. по т.д.№2/2009г. на ВКС, ІІ т.о., на което касаторът се позовава, не съставлява задължителна за съдилищата практика съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. На ОСГТК на ВКС. По така поставения материалноправен въпрос настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно задължителните разяснения в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. по тълк. д. №1/2002г., ОСГК на ВКС Ако решението на ОС е незаконосъобразно, членът на дружеството разполага с иск по чл. 74 ТЗ. Ако е вписано решение на съвет на директорите или надзорен съвет, членът на дружеството разполага с иск по чл. 71 ТЗ. След успешното провеждане на всеки един от двата иска, решенията по които имат действие занапред, вписаното обстоятелство ще бъде заличено на основание чл. 498 от ГПК /отм./, като заличаването също няма обратно действие. С оглед на това настоящият състав намира, че между производствата по предявения от дружеството осъдителен иск срещу третото лице [фирма] и предявеният от Т. М. Т. иск по чл.74 от ТЗ за отмяна на решения на ОС на съдружниците от 28.12.2012г. за освобождаването му като управител и за избор на нов управител не е налице преюдициалност. Безспорно е между страните, че поради предявения иск по чл.74 от ТЗ вписването на тези решения в търговския регистър е било спряно по реда на чл.536 от ГПК. Следователно уважаването на тези искове няма да доведе до промяна по отношение на третите лица, спрямо които докато трае производството по чл.74 от ТЗ за управител ще продължава да се счита вписаният управител Т. Т., макар и същият да е освободен с решение на общото събрание. Следва да се отбележи,че дори и да бе извършено вписване на освобождаването на Т. Т. като управител и на избора на И. П. за такъв, изходът на производството по иска по чл.74 от ТЗ пак не би било обуславящ за настоящото производство, доколкото при отмяна на атакуваните решения на общото събрание вписаните обстоятелства биха били заличени, но заличаването няма да има обратно действие и извършените до заличаването действия от новоизбрания управител биха се считали за валидни. Предвид изложеното настоящият състав на ВКС приема, че изходът на спора по т.д. № 8/2013 год. по описа на Пловдивски окръжен съд не е обуславящ развитието на производството по т.д.№508/2015г. на Пловдивски окръжен съд и няма значение за правилното решаване на спора по него. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Пловдивски окръжен съд за продължаване на процесуалните действия и за преценка на представителната власт на подписалия исковата молба като представител на дружеството И. Г. П. съобразно представените по делото доказателства. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ОТМЕНЯ определение №210/20.04.2016г. по ч.т.д. №257/16г. на Пловдивски апелативен съд, както и потвърденото с него определение №577 от 15.03.2016г. по т.д.№508/2015г. на Пловдивски окръжен съд за спиране на производството по делото. ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за продължаване на процесуалните действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.