Р Е Ш Е Н И Е № 404 гр. София, 05 октомври 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 септември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Татяна Кънчева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1215/2012 година. Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационен протест на Силистренската окръжна прокуратура, против въззивна присъда на Силистренския окръжен съд, постановена по внохд № 96/2012 г., в частта й относно оправдаването на подс. Д. В. Й. по обвинението му по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК. Сочи се, че съдебният акт в тази му част е постановен в нарушение на закона и при съществени процесуални нарушения. Искането е за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Служебният защитник и самият подс. Д. Й. - с писмено становище, считат протеста за неоснователен. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 25/10.05.2012 г., Силистренският окръжен съд, въззивен наказателен състав, е отменил присъда № 136/22.02.2010 г., постановена по нохд № 72/2010 г., на Районен съд гр. Силистра, в частта с която подс. Д. В. Й. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК, уважени предявените срещу него граждански искове и присъдени държавна такса и разноски и вместо нея го е признал за невиновен и го е оправдал по това обвинение, че на 27.02.2009 г., в с.Г., обл. Силистра, в условията на опасен рецидив и разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, е извършил кражба на чужди движими вещи на обща стойност 666 лв., от владението на В. и Т. В., с намерение противозаконно да ги присвои. Отхвърлил е предявените граждански искове срещу него. Със същата присъда се е произнесъл и по отношение на подс. Т. Ж. П.. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Конкретните възражения в жалбата по това касационно основание – чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, са за нарушение на чл. 14, ал. 1, чл. 303, ал. 2 НПК и чл. 305, ал. 3 НПК. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на прокуратурата. Не са били допуснати нарушения на специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Окръжният съд е проверил изцяло правилността на присъдата по реда на чл. 313 и 314 НПК, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. Противоречията в данните от доказателствените материали са били обсъдени подробно в мотивите и ясно е посочено на кои от тях се основават заключенията, относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, на кои от тях се дава вяра и на кои не и защо. Следователно, вътрешното убеждение на въззивната инстанция не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. В тази насока изводите й са подкрепени изцяло от събраните доказателства. По никакъв начин, както би посочено, не са били ограничени процесуалните права на прокуратурата. Не възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционния съд в тази им част – за доказаност на посоченото обвинение, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Точни са направените от нея изводи след преценка на събраните доказателства, че липсват преки или косвени фактически данни, от които да се формира несъмнен извод за участие на подс. Й. в извършване на престъплението и че не може да се направи безспорен и категоричен извод в тази насока. В тази връзка законосъобразно, подробно и последователно са обсъдени обясненията на другия подсъдим и показанията на св. С.. Поради това е и неоснователно твърдението за нарушение по чл. 303, ал. 2 НПК. В случая, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. Няма допуснато съществено процесуално нарушение и по чл. 305, ал. 3 НПК. Видно от мотивите към постановената нова присъда, посочени са установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали, изложени са съображения защо едни от тях се приемат а други отхвърлят и какви са правните съображения за взетото решение. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално е недопустимо касационния състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Неоснователно е твърдението, че окръжният съд в гр. Силистра е отказал прочитане на показанията, на свидетеля В. С. дадени пред съдия в досъдебното производство, като по този начин са били ограничени процесуалните права на прокуратурата. Видно от приложения съдебен протокол от 10.05.2012 г. – л. 75 гърба, който е доказателствено средство – чл. 131 НПК, тези показания са били прочетени по време на съдебното следствие по искане на прокурора. По довода за нарушение на закона: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е също неоснователно. Възраженията по този довод, по същество се свеждат до твърденията, за неправилна преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод, че подсъдимият не е извършил престъплението. При приетите за установени от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, че подс. Й., не е осъществил състава на инкриминираното с обвинението престъпление, е напълно законосъобразен. По своята същност, възраженията на прокуратурата се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционната присъда, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това, въззивната инстанция при установяване на правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за не виновността на подсъдимия в осъществяване от обективна и субективна страна състава на престъплението, са подкрепени изцяло от посочените в мотивите доказателства. Следователно, както бе посочено и по-горе в мотивите, вътрешното убеждение на съда не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от въззивната инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че не е осъществен състава на това престъпление. Обясненията на подсъдимия Й., на подс. П. показанията на свидетелите и данните от останалите доказателствени средства, са били обсъдени съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, относими към предмета на доказване, изводите, че не се касае за извършено престъпление от подсъдимия, тъй като липсват преки и непрекъсната верига от косвени доказателства, за да се направи безспорен извод за съпричастността на този подсъдим към възведеното му обвинение са законосъобразни. Правилно е било прието, че въпреки обясненията на другия подсъдим – Т. П., източник на информация за подс. Й., само по себе си същите не могат да бъдат поставени в центъра на осъдителен съдебен акт. В тази връзка е постоянна съдебната практика, че тъй наречения „оговор” може да представлява годно доказателствено средство единствено, ако кореспондира с други безспорни доказателства, които да подкрепят релевираните твърдения за участие в престъпната деятелност на другиго. От тук и законосъобразността на извода, че подс. Й. не е осъществил състава на това престъпление, тъй като по никакъв начин не е било установено по делото неговото участие. При така събраните доказателства, не може да бъде направен друг извод освен този, че не е осъществил състава на инкриминираното деяние. Касационната инстанция, споделя изводите на въззивният съд, относно постановяване на оправдателната присъда. Счита, че мотивите му в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. При установяване на решаващите факти, съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства и приложените писмени доказателства, чрез които е установил точно поведението и действията на подсъдимия през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че не е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил оправдан за това. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон се осъществява в границите на установените от въззивният съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието по несъмнен начин, че подс. Й. не е извършил инкриминираното деяние. За това няма никакво основание за уважаване искането по касационния протест, за отмяна на въззивната присъда в тази й част и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 25/ 10.05.2012 г., постановена по внохд № 96/2012 г., на Силистренския окръжен съд, въззивен наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: