4 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 95/2014 год. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 102 гр.София, 21 юли 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на десети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА БЛАГА ИВАНОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 95/2014 година Прокурор от апелативната прокуратура-София, е протестирал по касационен ред въззивната (нова) присъда спрямо В. П. М., която Софийският апелативен съд издал, отменяйки съответно преди това присъдата на Софийския градски съд. Първоинстанционната присъда – 194/6.VІ.2013 год. по нохд 5842/2012 год., е по обвинението срещу М. в две престъпления: хулиганство по чл.325, ал.1 НК и опит за причиняване на полицая Н. Й. средна телесна повреда по чл.131, ал.2, т.2, във връзка със 129 и 18 НК. Обвинението е, че и двете престъпления са извършени все по едно и също време (на 12.VІ.2009 год. около 19,40 ч.), и все на едно и също място (на трамвайна спирка), поради което в обвинителния акт е прието, че хулиганството и опита за телесно увреждане са извършени не с две отделни, а с едно деяние на М.. Присъдата е осъдителна само по чл.131 НК – наказанието е 6 месеца лишаване от свобода условно (чл.66 НК) за 2 години; по чл.325 НК е оправдателна – извършеното не съдържало белезите на хулиганство. Второинстанционната (въззивна, нова) присъда – 42/30.Х.2013 год. по внохд 917/2012 год. е издадена след оспорването на първоинстанционната само от името на подсъдимия и САС го оправдал по второто обвинение. В касационния протест (първоначален и допълнен по съответния ред) е застъпено разбиране, че оправдаването по чл.131 НК не само може да бъде отменено, но че при новото разглеждане на делото САС може да издаде осъдителна присъда по чл.325, ал.2 НК (не пак за опитаното телесно увреждане, а за по-леко наказуемото в сравнение с него хулиганство, защото последното било различно в сравнение с отхвърленото като несъставомерно от СГС. В съдебното заседание на ВКС протестът е поддържан, а подсъдимият и защитникът му са за неговото отхвърляне. ВКС намери протеста за процесуално недопустим и като такъв-подлежащ на оставяне без разглеждане, а касационното производство-на прекратяване. Прокурорът, подал касационния протест, неправилно смята за процесуално възможно новото осъждане на подсъдимия за хулиганство, при положение че липсва въззивен протест срещу оправдателната присъда на СГС за това престъпление. Такова осъждане би било проява на отреченото в теорията и съдебната практика т.нар. прескачащо обжалване (повече вж. в р.385-05/06-І, Бюл. 5/07). Процесуалната пречка за произнасяне по основателността на касационния протест е и неправилно отхвърлена от неговия подател с аргумента, че оправдаването от СГС било за хулиганство с „фактически […] обстоятелства […,] различни по вид и време”. Тук прокурорът е пропуснал да отчете вече отбелязаното по-горе, че според обвинителния акт е извършено едно деяние, а само престъпленията са две, в идеална съвкупност (макар последната правна квалификация да не е употребена изрично). ВКС е имал поводи да взема отношение към подобни хипотези на привидност на повече деяния (вж.например в р.1035-06/07-І, Бюл. 8/07), но и сега обсъжданата говори сама за себе си. Намиращият се в обикновено алкохолно опиване обвиняем М. започнал да реже и демонтира с джобно ножче (с около 10 см острие) предпазната метална мрежа на трамвайна спирка. Един от присъстващите му направил забележка, но бил нагрубен от обвиняемия, а нагрубеният сигнализирал МВР. Бързо пристигнал автопатрул от двама полицаи, извършена била проверка и тя довела до покана за отвеждане в РПУ. М. категорично отказал, употребена била физическа сила срещу него, като полицаят Й. му разпоредил и да пусне на земята джобното ножче. Вместо да се подчини, обвиняемият замахнал с ножчето към гърдите на Й., но другият полицай избил оръжието в последния момент. Двамата задържали М., въпреки неговата съпротива. При това положение наистина няма как да се приеме, че произнасянето на СГС относно отделните елементи (телодвижения) на деянието не засяга деянието като цяло и така горестоящият прокурор да получи възможност да отстрани пропуска на долустоящия. За съжаление това не е единственото поведение на държавните органи по делото, което поражда въпроси. Оправдаването на подсъдимия в първата инстанция основателно е възмутило САС, но и той на свой ред е заел доста уязвимата теоретично позиция да оправдае подсъдимия за опит да бъде увреден телесно полицаят. Нищо не е пречело, накрая, тази позиция на САС да бъде поне оспорена в касационния протест. Ръководен от всичко изложено, а и от това, че за изхода на делото е без значение в кой момент от него ще стане ясна липсата на някое от изискванията за процесуална допустимост на касационния протест (както и на всяко друго искане в наказателното производство – вж. по въпроса още в опр. Р-495-99/00-І, Сб., с.258 и 509/03-І, Бюл. 9/03), ВКС-І наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста на прокурор от Софийската апелативна прокуратура срещу въззивна (нова) присъда № 42 от 30 октомври 2013 год. по внохд № 917/2013 год. на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ