Р Е Ш Е Н  И  Е                                                                                                        №527                                            София21.06.2010г.                                                                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА     ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на седми юни през две хиляди и десета година в състав:                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                          СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева  и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1363 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:           Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Е. П. З. чрез адв. Р. А. срещу решение № 150 от 9.06.09г.по в.гр.дело № 188/09г.на Пловдивския апелативен съд в частта,с която е прекратено производството относно обективно съединения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 20 000 лв. С определение № 1* от 27.11.09г.на ВКС,ІV г.о.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Жалбоподателката поддържа,че решението в обжалваната му част е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила. Моли да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд за произнасяне по същество по иска по чл.336 ал.3 от ГПК вр.с чл.45 от ЗЗД. Ответникът по касационната жалба С. П. М. счита,че същата е основателна. Ответницата Е. Х. Ч. моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото,приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищцата Е е предявила срещу С. М. и Е. Ч. два обективно съединени иска при условията на евентуално съединяване – главен установителен иск по чл.336 ал.1 от ГПК вр.с чл.97 ал.1/отм./и евентуален по по чл.336 ал.3 от ГПК във вр.с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата 20 000 лв,представляваща обезщетение за причинените й от насочване на принудително изпълнение върху нейните имоти вреди. Изложени са съображения,че установяването на факта,че имуществото,върху което е насочено изпълнението за парично вземане,не принадлежи на длъжника,е допустимо само при наличие на висящо изпълнително производство като защита на едно трето лице срещу насочване на принудително изпълнение върху негово имущество. В производството пред въззивната инстанция било безспорно установено,че длъжникът М. е изплатил задължението си и изпълнителното производство,по което е насочено изпълнението върху имущество,за което ищцата твърди,че е нейно,е прекратено с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител. Ето защо,съдът е приел,че ищцата няма правен интерес от установителния иск по чл.336 ал.1 от ГПК/отм./ и в тази част е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по чл.336 ал.1 от ГПК/отм./Прието е,че искът по по чл.336 ал.3 от ГПК вр.с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди поради насочване на изпълнението върху имоти на ищцата в размер на 20 000 лв е заявен като евентуален и се дължи произнасяне само в случай,че главният иск бъде уважен,поради което е обезсилено първоинстанционното решение и в частта,с която окръжният съд е отхвърлил този иск. Посоченият от жалбоподателката процесуалноправен въпрос е относно правомощията на съда да даде правна характеристика на исковете при обективното им съединяване. Обективното съединяване на искове е свързване на няколко иска с различен предмет между същите страни за общо разглеждане и решаване в рамките на общо производство. От изложените обстоятелства в исковата молба съдът извлича точното правно основание,въз основа на което решава конкретния правен спор по същество,както и преценява съотношението,в което се намират помежду си съединените искове,без да е обвързан от квалификацията,поддържана от страните. В разглеждания случай неправилно въззивният съд е определил вида на обективно съединяване на исковете по чл.336 ал.1 и ал.3 от ГПК,като евентуално. Евентуалното съединяване на искове е налице,когато от съда се иска разглеждането на един от исковете,като от изхода на делото по него е обусловено разглеждането на другия иск. Последният се счита предявен под условие. Съединяването на исковете по чл.336 ал.1 и ал.3 от ГПК е обективно и кумулативно,тъй като съдът следва да разгледа всеки един от съединените искове и да се произнесе по всеки с решение. Като е прекратил производството по делото в частта относно обективно съединения иск по чл.336 ал.3 от ГПК вр.с чл.45 от ЗЗД въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК. По изложените съображения следва да бъде отменено въззивното решение в обжалваната част и да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд ,който да се произнесе по същество по иска по чл.336 ал.3 от ГПК вр.с чл.45 от ЗЗД. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 150 от 9.06.09г.по гр.дело № 188/09г.на Пловдивския апелативен съд в частта,с която е прекратено производството по делото относно предявения осъдителен иск по чл.336 ал.3 от ГПК във вр.с чл.45 от ЗЗД. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав съгласно указанията.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.