О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50781 София, 01.11. 2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2101 по описа за 2022г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от прокурор в Апелативна прокуратура София против въззивно решение № 210 от 15.02.2022г. по в.гр.д. № 3401/2021г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 371 от 17.08.2021г. по гр.д.№ 1462/2020г. на ОС Благоевград в частта, с която е отхвърлен иска за осъждане на Прокуратурата на РБ да заплати на Д. К. Л. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за разликата над сумата от 10 000лв. до 14 000лв. и вместо това е постановено друго, с което допълнително е присъдена сумата от 4 000лв.,обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно обвинение, по което е оправдан с присъда по н.о.х.д.№ 516/2016г.на РС Благоевград, ведно със законната лихва, считано от 6.12.2018г. и е потвърдено решението в останалата му част, като са присъдени разноски. В изложението към касационната жалба, като основание за допустимост, касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 по въпрос, касаещ извършената от въззивния съд преценка на релевантните обстоятелства, с оглед прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на дължимото обезщетение. Позовава се на т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005г.по т.д.№ 3/2004г.на ОСГК на ВКС, както и на конкретни решения, на които счита, че въззивния акт противоречи. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Д. К. Л., чрез процесуалния представител адвокат Ю., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че не е налице посоченото основание за допустимост, а разгледан по същество – постановения акт за правилен. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд, след подобно обсъждане на всички релевантни обстоятелства по делото, е преценил, че справедливият размер на дължимото обезщетение следва да е 14 000лв. Съобразил е от една страна следното: продължителността на наказателното производство е била четири години – от привличането на пострадалия като обвиняем на 4.12.2014г. до влизане в сила на оправдателната му присъда на 6.12.2018г. Повдигнато е обвинение за две деяния /по чл.209 и п чл.227 НК/, едно от които е „тежко“, по смисъла на чл.93, т.7 НК. Била са определени мерки за неотклонение: „парична гаранция“ и „подписка“. На ищеца е наложена забрана за напускане на страната за период от около две години/от 16.02.2015г.до 18.01.2017г./ Това му се е отразило негативно, защото забраната е сложила край на опитите му да подреди живота си във Великобритания. Бил е обявен за общодържавно издирване на 21.01.2015г. Водел се е криминално регистриран в продължение на пет години до 4.02.2020г., когато въз основа на проявена от него активност - регистрация е снета. Обвинението е било разгласено в местната преса, като името на Л. е било коментирано и като участник в протестите през 2013г. в Б.. Въз основана на ангажирани гласни доказателства, въззивният съд е приел, че в резултат на повдиганото обвинение, животът на Л. се е променил – загубил е възможността да уреди живота си във Великобритания, останал е без допълнителни доходи, като е трябвало да бъде издържан от сестра си, влошил е отношенията с родителите си. Настъпила е промяна и в здравословното му състояние – изпитвал страх, стрес, изпаднал в депресия. /Последното се установява и от заключение на приета медицинска експертиза, според която обвинението е „отключило състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство в рамките на разстройство в адаптацията, проткрахирана депресивна реакция“/. Изводът на съда е за причиняване на по-интензивни последици извън рамките на обичайните за положението на ищеца. Отчетено е и обстоятелството, че се касае до лице на 43години, което е бивш полицай. Като такъв, към него обществените изисквания са по-високи и съответно размерът на причинените вреди следва да се отчете като завишен. От друга страна, въззивният съд е съобразил, че не е доказано нито, че отчетените здравословни проблеми са били с траен и продължителен характер, нито че именно обвинението е станало причина ищецът да остане без работа. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че по поставеният от касатора въпрос във връзка с основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаещ приложението на принципа на справедливост, не следва да се допуска касационно обжалване. Въпросът за начина, по който се определя обезщетението за неимуществени вреди, обусловен от преценката на всички релевантни обстоятелства, е решен от въззивния съд съобразено изискванията на ППВС №4/1968г. и установената съдебна практика. При постановяване на окончателния си акт /видно от гореописаните мотиви/, съдът подробно е преценил всички групи обстоятелства, от значение за спора и е изследвал конкретното им отражение върху личността на пострадалия. Определил е адекватен размер на обезщетение, съобразно реално причинените неимуществените вреди, след като е преценил установените факти, обсъдил е всички доказателства, както и наведените възражения, произнесъл се е по изложените доводи, преценявайки както обстоятелствата, обуславящи по- висок размер, така и тези, обуславящи по-нисък размер на обезщетение. Противоречие с конкретно цитираната от касатора съдебна практика не е налице, тъй като съгласно указанията, дадени с Постановление №4 от 23.12.1968г., всеки отделен случай е специфичен и дължимата преценка е индивидуална /доколкото за всеки отделен случай обстоятелствата, които се отчитат са различни/. В случая, след като са съобразени характера и степента на причиненото увреждане, начина и обстоятелства, при които е получено, вредоносните последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възрастта на увредения, неговото обществено и социално положение, отражението върху начина на живот и обичайна среда; тежестта на престъпленията, за които е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, липсата на наложени мерки за процесуална принуда; отражението върху личния, обществения и професионалния живот; установените критерии за приложение на принципа за справедливост са спазени. Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице посоченото от касатора основание за допустимост по чл.280 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 210 от 15.02.2022г. по в.гр.д. № 3401/2021г. на Апелативен съд София. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.