РЕШЕНИЕ № 80 София, 16 май 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурор Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 265/2022 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба на подс. В. М. А. чрез защитника му - адв. С. Ц. срещу Присъда № 31/09.12.2021 г. по ВНОХД № 835/2021 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с която първоинстанционната оправдателна присъда на Районен съд – Русе е била отменена и е била постановена нова осъдителна присъда. В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения. Развиват се и съображения за явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че въззивният съд е постановил осъдителната присъда в противоречие със закона и със събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници. Прави се оплакване, че въззивната инстанция е анализирала и кредитирала единствено доказателствените материали, които са в полза на обвинителната теза, а оправдателните доказателства са били игнорирани. Развиват се доводи, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК, защото на пострадалата е била монтирана система за СОТ, която е била действаща и включена в системите за наблюдение и реакция на охранителната фирма, а липсата на достатъчно добра финансова отчетност е била стил на работа в дружеството. Подчертава се, че при разглеждане на делото са били допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като на досъдебното производство не са били допуснати доказателства, които са в подкрепа на тезата на подсъдимия, а така е накърнено правото му на защита. Сочи се, че в обвинението на са били описани и конкретните действия, с които подсъдимият е възбудил заблуждение у пострадалата. Прави се и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и следва да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и на подс. В. А. да се определи наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66 НК за срок от три години. В допълнението към касационната жалба /наречено уточнение/ се развиват по-пространно същите съображения. Отправеното искане е за отмяна на новата въззивна присъда и за постановяване на нова, с която подс. В. А. да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение. Алтернативно се правят искания за отмяна на атакуваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и за изменяване на въззивната присъда и за намаляване на наложеното наказание, като се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. В. А., адв. С. Ц. поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Отново заявява, че е допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон. Изтъква, че присъдата на въззивния съд почива на предположения и подсъдимият не е извършил престъпление по чл. 209 НК. Моли атакуваната осъдителна присъда да бъде отменена. Представя писмена защита, в която отново аргументира съображенията, залегнали в касационната жалба и допълнението към нея. Подсъдимият А. в лична защита поддържа казаното от неговия защитник и заявява, че не е извършил престъпление, защото е направил всичко, което трябва да бъде направено. Представителят на Върховната касационна прокуратура предлага касационната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Изтъква, че въз основа на сходна фактическа обстановка, възприета от двете инстанции, въззивният съд е направил правилна корекция на правните изводи на първостепенния съд. Изтъква, че въззивната инстанция подробно е обсъдила доказателствата по делото и е достигнала до законосъобразни правни изводи. Предлага атакуваната въззивна осъдителна присъда на ОС – Русе да бъде потвърдена. В последната си дума подсъдимият В. А. заявява, че се счита за невинен. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С Присъда № 260073/14.10.2021 г. по НОХД № 1859/2020 г. на РС - Русе подс. В. М. А., ЕГН: [ЕГН], [дата на раждане] в [населено място], български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работещ в „фирма" на длъжност „охранител", с адрес [населено място], бул. „улица" № е признат за невинен в това, че през периода 17.03.2012 г. до месец декември 2018 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, в условията на посредствено извършителство чрез невиновно действащия В. С. В. от [населено място], възбудил и поддържал заблуждение у Л. В. С., ЕГН: [ЕГН], от [населено място], че е организирана охрана на жилището й в [населено място] местност „име", [жилищен адрес] от „фирма", като с това й причинил имотна вреда в размер на 3 280 лв., поради което на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Въззивното производство е образувано по протест на прокурора с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. С Присъда № 31/09.12.2021 г. по ВНОХД № 835/2021 г. Окръжен съд – Русе, наказателна колегия е отменил Присъда № 260073/14.10.2021 г. по НОХД № 1859/2020 г. на РС-Русе, В ЧАСТТА, с която съдът е ПРИЗНАЛ подс. В. М. А., ЕГН: [ЕГН], [дата на раждане] в [населено място], български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работещ, с адрес [населено място], [улица], за НЕВИНЕН в това, че през периода 17.03.2012 г. до месец декември 2018 г., в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, в условията на посредствено извършителство чрез невиновно действащия В. С. В. от [населено място], възбудил и поддържал заблуждение у Л. В. С., ЕГН: [ЕГН], от [населено място], че е организирана охрана на жилището й в [населено място], местност „име", [жилищен адрес] от „фирма", като с това й причинил имотна вреда в размер на 3 008 лв., като ВМЕСТО ТОВА е ПРИЗНАЛ подс. В. М. А., ЕГН: [ЕГН], [дата на раждане] в [населено място], български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работещ, е адрес [населено място], [улица], за ВИНОВЕН в това, че през периода 17.03.2012 г. до месец декември 2018 г., в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, в условията на посредствено извършителство чрез невиновно действащия В. С. В. от [населено място], възбудил и поддържал заблуждение у Л. В. С., ЕГН: [ЕГН], от [населено място], че е организирана охрана на жилището й в [населено място] , местност „име", [жилищен адрес] от „фирма" , като с това й причинил имотна вреда в размер на 3 008 лв., поради което и на основание чл. 209, ал. 1 НК и чл. 54 НК ГО е ОСЪДИЛ НА ЕДНА ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", като на основание чл. 66, ал. 1 НК е ОТЛОЖИЛ ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ. ОСЪДИЛ е подс В. М. А. да ЗАПЛАТИ на ОД МВР - Русе сумата от 301, 97 лв. - разноски за досъдебното производство. Потвърдил е първоинстанционната присъда в останалата част. Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Оплакванията в касационната жалба са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че въз основа на събраните възможни и относими доказателства, доказателствени средства и способи за доказване, фактологията по делото е правилно установена и въз основа на нея въззивният съд е достигнал до верни и съответни на закона правни изводи. Неоснователно е оплакването за допуснато на досъдебното производство съществено процесуално нарушение поради това, че прокурорът е отказал да допусне доказателства в подкрепа на защитната теза. Както е известно съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му /чл. 107, ал. 3 НПК/. Съдът и органите на досъдебното производство обаче имат суверенното право да преценят кои доказателствени искания да уважат с оглед на това дали те са необходими и значими за изясняване на фактическите положения, пряко свързани с предмета на доказване. Ако това не е било нужно, то и съдът и органите на досъдебното производство след като се аргументират, имат правото да не уважат определени искания на страните. В конкретния случай Върховният касационен съд не установи органите на досъдебното производство безмотивно да са отхвърлили важни за предмета на доказване доказателствени искания от страна на подсъдимия и това да е довело да накърняване правото му на защита. Така при една установена обективно, всестранно и пълно фактология на престъпната деятелност на подсъдимите, въззивният съд е достигнал и до правилни и обосновани правни изводи. Извършен е прецизен анализ на доказателствените източници от страна на въззивната инстанция. Това е така, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че решаващият въззивен съд е анализирал внимателно, подробно и задълбочено всички писмени и гласни доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетелите В. В., Н. Д., К. М., Х. И., В. М. и обясненията на подс. В. А.. При оценката им е подходено с нужната критичност и обективност. Налице е вярна интерпретация на доказателствените източници и те не са тълкувани превратно. Обясненията на подсъдимия са обсъдени с особено внимание, като е отчетено, че те освен доказателствено средство са и средство за защитата. Затова и въззивният съд пунктуално е съпоставил обясненията на подс. В. А. с показанията на разпитаните по делото свидетели, като аргументирано е отговорил в кои части не дава вяра на обясненията на подсъдимия и в кои ги кредитира. Неточностите в показанията на някои свидетели също са били подложени на задълбочен анализ и отново е посочено в кои части и по какви причини са възприемат за достоверни. След като въззивният съд е проверил изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирал е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, било е подложено на анализ и експертното заключение, към него не може да бъде отправен упрек, че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона. С оглед на изложеното несъстоятелно е оплакването на защитата, че въззивната инстанция е интерпретирала по свой начин доказателствените източници, който е произволен и не почива на солидна доказателствена основа. Несъмнено е установено по делото, че в жилището на пострадалата е бил монтиран СОТ от подсъдимия, но действителна охрана на обекта чрез СОТ не е осъществявана, тъй като изначално, а и впоследствие радиопредавателят на системата не е бил свързан с оперативния център за наблюдение и за подаване на сигнали. На л. 7 и 8 от мотивите към присъдата на въззивния съд са развити пространни съображения за начина, по който подс. В. А. е възбудил и поддържал заблуждение у пострадалата. Фактически обстоятелства за начина на действие на подсъдимия по възбуждането и поддържането на заблуждение са изложени и в обвинителния акт. Така не съществува никаква неяснота относно действията и бездействията на подсъдимия В. А. и в тази насока възраженията на защитата са неоснователни. Така въззивният съд не е подходил безкритично към събраните гласни доказателствени средства и писмените доказателствени източници, дал е отговор на всички възражения. Именно чрез задълбочен, критичен и прецизен анализ и на доказателствените материали въззивната инстанция е достигнала до верни изводи относно периода на извършване на деянието и неговото авторство. Верни са и правните изводи на решаващия съд, че са налице всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК, за което въззивната инстанция е изложила подробни аргументи, почиващи на доказателствените източници по делото. Така Върховният касационен съд не установи да са допуснати съществени процесуални нарушения или законът да не е приложен правилно. Въззивният съд не е тълкувал доказателствените материали превратно, а напротив доказателствата и доказателствените средства са оценени с оглед на тяхната информативност и с оглед на действителното им съдържание. При анализа и оценката на доказателствените източници не се констатира нито тенденциозност, нито повърхностност. Съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на въззивният съд. При касационната проверка Върховният касационен съд не констатира, принципите за индивидуализация на наказанието по отношение на подс. В. А. да не са били спазени. Въззивният съд не е пренебрегнал нито едно от обстоятелствата, които смекчават отговорността на подсъдимия. Внимателният прочит на въззивния съдебен акт показва, че всички смекчаващи отговорността обстоятелства са взети предвид и са анализирани подробно – не са били подценени необремененото съдебно минало на подсъдимия, дадените от него обяснения, трудовата му ангажираност, семейното положение и полагането на грижи за две малки деца, липсата на негативни данни за личността му и занижената му ниска лична степен на обществена опасност. Като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетен единствено продължителният период, през който подс. В. А. е поддържал възбуденото у пострадалата чрез племенника й - св. В. В. заблуждение. За да се индивидуализира наказанието по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК обаче е необходимо смекчаващите отговорността обстоятелства да са многобройни или да е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Конкретният случай не е такъв. Действително налице е сериозен превес на обстоятелствата, които смекчават отговорността на подсъдимия, но те не са нито многобройни, нито изключителни. От друга страна, налице и едно отегчаващо отговорността обстоятелство. Така отмереното наказание от една година и шест месеца „лишаване от свобода” /изпълнението, на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години/ по отношение на подс. В. А. е справедливо и достатъчно, за да се постигнат целите наказанието, визирани в чл. 36 НК. За да бъде наказанието явно несправедливо, е необходимо то очевидно да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на установените по делото смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства. При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Този баланс в настоящия случай е постигнат и не се налага смекчаване на размера на наказанието „лишаване от свобода, защото би било проява на прекомерна снизходителност. Наказанието не е явно несправедливо и е съобразено в пълнота с констатираните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвид на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за неоснователни възраженията залегнали в касационната жалба за явна несправедливост на наложеното на подс. В. А.. Поради липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание, въззивната нова присъда следва да бъде оставена в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Присъда № 31/09.12.2021 г. по ВНОХД № 835/2021 г. по описа на Окръжен съд – Русе. Решението е окончателно. Председател: Членове: