6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №72 [населено място] 03.02.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д. № 2313/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. С определение №2942/18.08.2016г. по в.ч.гр.д.№ 3349/16 г. Софийски апелативен съд е потвърдил определение №2617/12.05.2016г., постановено по т.д.№ 589/16 г. на Софийски градски съд, с което производството по предявения от [фирма] /н/ срещу [фирма] иск по чл.517 ал.4 ГПК е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по т.д. № 769/16 г. на СГС, ТО, VI – 9 състав, по което [фирма] /н/, е предявила иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на вземането на банката от длъжника [фирма], предявен след подадено възражение срещу издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 44882/15 г. на СРС, 49-ти състав. Срещу това определение на САС е подадена частна касационна жалба от [фирма] /н/ с изложени в нея твърдения за незаконосъобразността му, обосновани с доводи, че спорът по т.д.№ 769/2016 г. на СГС, VI-9 състав, не е преюдициален по отношение на спора по т.д. № 589/16 г., а именно - не е налице обусловеност на иска по чл. 517 ал. 4 ГПК от решението по установителен иск по чл. 422 ГПК. Твърдението е обосновано с това,че издадената по подаденото от [фирма] /н/ заявление по чл. 417 ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, заповед подлежи на незабавно изпълнение, а разпореждането за незабавното изпълнение не е обжалвано, нито изпълнението е спряно по реда на чл. 420 ГПК. При това положение, според частния касатор, започналото принудително изпълнение продължава и към настоящия момент, съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 2 ГПК. В този смисъл легитимацията на банката като кредитор на [фирма] – едноличен собственик на капитала на [фирма] , чието прекратяване се иска, респективно като взискател по изпълнителното дело, представляваща абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения конститутивен иск по чл. 517 ал. 4 ГПК, е налице и към настоящия момент. Претендира се отмяна на определението на въззивния съд и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по т.д. № 589/16 г. по описа на СГС. ТО, VI-18 състав. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса: Следва ли да се спре производството по чл. 517 ГПК, когато длъжникът, за задълженията на когото е вписан запор на притежаваните от него дружествени дялове в друго дружество /по отношение на което се иска прекратяването/, е подал възражение по реда на чл. 414 ГПК относно вземанията по заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, които легитимират кредитора – взискател да предяви иска по чл. 517 ГПК, до приключване на производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземанията на кредитора с влязъл в сила съдебен акт? [фирма] оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на определението на САС, както и основателността на частната касационна жалба. Твърди, че определението на въззивния съд е правилно, постановено в съответствие със закона и задължителната практика на ВКС. Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал.1 и ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, ВКС взе предвид следното: С обжалваното определение въззивният съд е намерил за законосъобразно спирането на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради преюдициална зависимост на решаването му от изхода на друго съдебно дело, а именно – на т.д. № 769/16 г. на СГС до приключването му с влязъл в сила съдебен акт. САС се е позовал изцяло на цитирана от него незадължителна съдебна практика – определение №702/10.10.2014г. по ч.т.д.№2857/14г. на ВКС,постановено по реда на чл. 274 ал.2 ГПК, според което, абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на конститутивния иск за прекратяване на търговското дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 517 ГПК, е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество – на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял; при прекратяване на изпълнението като резултат на отхвърлянето на иска по чл. 422 ГПК, тази положителна процесуална предпоставка, която би следвало да е налице и към момента на постановяване на съдебното решение на въззивната инстанция по иска по чл. 517 ГПК, би отпаднала, тъй като ищецът няма да има качеството на взискател. Поради горното САС е приел, че преюдициалност между двете дела е налице, независимо от липсата на идентичност на страните по двете дела и по тези съображения е потвърдил определението на СГС за спиране на производството. Съставът на ВКС, ТК, първо отделение намира, че са налице основания за допускане на определението на САС до касационно обжалване.Зададеният от частния касатор въпрос,отговаря на изискванията за осъществен общ критерий на чл.280 ал.1 вр. т.1 ГПК,съобразно постановките на т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,тъй като обстоятелствата,свързани с него, са били въведени в процеса служебно от първоинстанционния съд /с оглед правомощията му/ и констатацията за налично висящо дело,изходът по който има обуславящ характер спрямо повдигнатия пред него спор по чл.517 ал.4 ГПК, е обусловила формирания от СГС извод за наличие на основание по чл.229 ал.1 т.4 ГПК за спиране на висящото пред него производство. Налице е и соченият от частния касатор допълнителен критерий за допустимост на обжалването пред ВКС по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,доколкото тази хипотеза е обоснована в изложението с липсата на ясни правила,чието пряко приложение би наложило категоричния извод за наличие на обусловеност на иска по чл.517 ГПК от изхода по този по чл.422 ГПК,както и от липсата на практика със задължителен характер на ВКС,преодоляваща такава празнота в закона.Това обосновава извод,че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По правния въпрос,настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, първо отделение излага следните съображения: Съгласно трайно установената съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл. 229 ал.1 т. 4 ГПК предпоставка за спиране на производството по делото е наличието на разглеждано друго дело, решението по което би имало значение за правилното решаване на спора по висящото пред съда , постановил спирането, дело.Без значение е вида на другото производство ,необходима и достатъчна предпоставка е то да има обуславящ изхода на спора по делото, което ще се спре, характер, за да се приеме,че е налице процесуална пречка за разглеждането по същество на последното. Такава връзка на преюдициалност между делата е винаги налице тогава,когато необходима за допустимостта или основателността на иска предпоставка е предмет на оспорване, респ. установяване в другото производство. За да бъде допустимо разгледан конститутивният иск по чл.517 ал.4 ГПК в образуваното по него производство ищецът следва да се легитимира като взискател по образувано срещу собственика на капитала на прекратяваното дружество изпълнително производство. Притежаването на това качество е положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска от категорията на абсолютните,за наличието на която съдът във всяко положение на делото следи служебно. При отпадането му в хода на процеса образуваното производство по чл.517 ал.3 или ал.4 ГПК подлежи на прекратяване.В този смисъл е и постоянната практика на ВКС /част от която незадължителна/,обективирана освен в цитираното от въззивния съд определение по чл.274 ал.2 ГПК,така и в друго такова – определение №448/01.06.12г. по ч.т.д.№188/12г.,а също и в решение №104/10.07.2014г. по т.д.№2144/13г. на ВКС,второ т.о. В последното при напълно идентична хипотеза,но при наличие на отказ на съда,разглеждащ иска по чл.517 ал.4 ГПК, да уважи искането за спиране поради преюдициалност на спора по предявен иск по чл.422 ГПК и произнасяне по същество с решение за прекратяване на дружеството, съставът на ВКС , упражнявайки служебните си правомощия, е обезсилил въззивното решение като недопустимо, констатирайки,че след постановяването му в резултат на успешно проведен иск по чл.422 ГПК изпълнителното производство е било прекратено,с което качеството на ищеца по иска по чл.517 ГПК на кредитор и взискател е отпаднало. Настоящият състав на ВКС, ТК напълно споделя тази практика на съставите на ВКС. Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,по силата на която се издава изпълнителния лист не се ползва със сила на пресъдено нещо и поради това качеството на взискател в образуваното по изпълнителния титул изпълнително производство на лицето,в полза на което е издадена,не е неоспоримо,а е в състояние на висящност до стабилизирането й. Последното настъпва /по аргумент от чл.416 ГПК/ когато длъжникът по заповедта не подаде възражение в срока по чл.414 ГПК – с изтичането му,а при направено от него оспорване – с влизането в сила на съдебното решение за установяване на вземането по иска по чл.422 ГПК. Доколкото ответникът по иска по чл.517 ал.4 ГПК е трето спрямо спора относно вземането лице, което може да се брани в това производство като доказва единствено плащане, ищецът от своя страна следва да се легитимира като взискател по изпълнението с безспорно между него и длъжника вземане,подлежащо на плащане.Тогава,когато длъжникът е възразил срещу дължимостта му и е образувано исково производство по чл.422 ГПК,последното се явява преюдициално спрямо спора по чл.517 ал.3 или ал.4 ГПК,тъй като обуславя наличието на положителна процесуална предпоставка, необходима за допустимото разглеждане на иска за прекратяване на търговското дружество. По тези съображения отговорът на поставения въпрос е: Съдът следва да спре образуваното пред него производство по чл. 517 ГПК, ако констатира,че вследствие на подадено възражение по чл.414 ГПК от длъжника,върху чиито дружествени дялове е наложен запорът, е образувано по реда на чл.422 ГПК исково производство за установяване на вземането на взискателя по изпълнението и ищец по двете дела до приключването на последното с влязъл в сила съдебен акт. Предвид така възприетото , частната касационна жалба по същество е неоснователна.Преценката за наличието на предпоставките на чл.229 ал.1 т.4 ГПК е направена от първоинстанционния,а впоследствие и от въззивния съд, при съобразяване на закона ,с оглед правилата на формалната логика и съдебната практика,което прави атакуваното определение правилно и законосъобразно. Неоснователно е възражението на частния касатор,че възприемането на тезата за преюдициална връзка между производството по чл.517 ГПК и това по установителния иск по чл.422 ГПК означава въвеждане на допълнително неписано в закона условие за провеждането на иска и,че спирането представлява по същността си санкция,изразяваща се в забавяне събирането на вземането от взискателя. Това,че законодателят не е предвидил изрично такова изискване не може да се ползва като основание за отказ да се спре производството,без да се държи сметка за последиците от осъществяването на принудителното изпълнение. Принципно положение е,че се ползват с изпълнителна сила само актове, с които спорът между правните субекти е разрешен по окончателен начин – тези,които са влезли в сила или изобщо не подлежат на обжалване пред по-горна инстанция /чл.404 ГПК/. По изключение законодателят е включил към тях и решенията и заповедите за изпълнение,които подлежат или по които е допуснато предварително/респ. незабавно изпълнение. По отношение на тази категория актове, обаче, изрично е предвиден механизъм за възстановяване на правното положение в случай,че впоследствие отпадне изпълнителната сила на тези актове - чл.245 ал.3 ГПК и чл.422 ал.3 ГПК. И в двата случая в полза на длъжника се издава обратен изпълнителен лист за връщане на предварително събраните суми или предадени вещи. В случай,че междувременно е осъществен способът за принудително изпълнение на парични вземания,присъдени със заповедта за незабавно изпълнение,предвиден в чл.517 ГПК /с прекратяване на търговското дружество,в което длъжникът притежава дял/, предходното правно положение не би могло да бъде възстановено по посочения ред.Доколкото с уважаването на конститутивния иск се въздейства пряко върху правната сфера на третото задължено лице,което е различно от длъжника, дори да бъде издаден обратен изпълнителен лист в полза на последния при отхвърляне на иска по чл.422 ГПК, последиците от прекратяването на самостоятелното юридическо лице,постановено с решението по чл.517 ГПК,не биха се заличили и това прекратяване би останало в правния мир като факт,лишен от основание за осъществяването му.Последното правото не допуска. Що се касае до доводите на частния касатор за неупражнено право да бъде поискано спиране на изпълнението по реда на чл.420 ГПК и тезата му,че чрез спирането на исковото производство по реда на чл.229 ал.1 т.4 ГПК се заобикаля посочената разпоредба и се въвежда допълнително основание за спиране на изпълнението, те също не се споделят от настоящия състав.Разпоредбата на чл.420 ГПК установява право, предоставено на длъжника,който е различен от търговското дружество , в което същият притежава дялове, правен субект. Тъй като това дружество е страна в исковото производство по чл.517 ГПК,но не и в изпълнителното такова, по отношение на него не е приложима нормата на чл.420 ГПК.Още повече,че последната визира спиране на цялото изпълнително производство,докато последицата от спирането по реда на чл.229 ГПК е само временно препятстване удовлетворяването на взискателя чрез един от предприетите способи за изпълнение - върху дела от търговското дружество. Като правилно и законосъобразно определението на САС подлежи на потвърждаване. Мотивиран от изложеното съставът на ВКС, Търговска колегия,първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2942/ 18.08.2016г. по в.ч.гр.д.№ 3349/16 г. Софийски апелативен съд. ПОТВЪРЖДАВА определение №2942/18.08.2016г. по в.ч.гр.д.№ 3349/16 г. Софийски апелативен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.