4 Р Е Ш Е Н И Е № 490 С., 29 март 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на първи ноември две хиляди и десета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 512/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на подс.В. С., чрез защитника му адв. П., срещу присъда от 15.04.2010г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, ІV въззивен състав, постановена по внохд № 899/10г. В жалбата се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивната присъда и пълно оправдаване на подсъдимия. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна, а атакуваната присъда за правилна и законосъобразна. Защитата на подсъдимия поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Пледира за връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият С. се присъединява към изразеното от защитата му становище и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 27.04.2009г., постановена по нохд №12670/06г., СРС, НО- 14 състав е признал подсъдимия В. К. С. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.323, ал.5, алт.1, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. С въззивна присъда № 141 от 15.04.2010г., постановена по внохд № 899/10г., Софийският градски съд, НО, 4 въззивен състав е отменил изцяло, атакуваната пред него първоинстанционна присъда и е постановил нова, с която е признал подсъдимия В. С. за виновен в това, че на 15.04.2006г. в[населено място], в съучастие, като съизвършител с неустановени по делото лица, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от пострадалия Б. И. свое право, като го принудил за това със сила, поради което и на основание чл.323, ал.5, алт.1, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.55 от НК го е осъдил на пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. В тежест на подсъдимия са възложени, направените деловодните разноски. Решаващите съдилища са събрали доказателствен материал във възможния му обем. Въззивната инстанция е възприела фактическата обстановка, установена от първия съд, като в допълнение е приела за установено по несъмнен начин ново фактическо обстоятелство, а именно, че действително избраният от подсъдимия маршрут по осъществяване на таксиметров превоз не е възможно най-късия. Също така, въззивната инстанция е приела, че при събиране на доказателствата от първостепенния съд не са били ограничени правата на страните, не са допуснати процесуални нарушения при приобщаването им, както и по отношение на техния анализ. В акта си, СГС е обсъдил доказателствените източници, които според него установяват нововъзприетия факт, а това са показанията на св.И. и П., както и обясненията на подсъдимия. Настоящата инстанция намира, че в тази си дейност съдът е допуснал нарушение.При събраната доказателствена съвкупност, не може да се приеме за доказан при това по категоричен начин факта, че избраният маршрут не е най-късия. Съдът се е позовал на гласните доказателствени източници, но същите изразяват субективната преценка на свидетелите и подсъдимия за това, кой маршрут е по-пряк, а по принцип това обстоятелства е в зависимост не само от реалната дължина на трасето, а от възможността за най-бързо придвижване, което от своя страна е обвързано с други обстоятелства, като пример –наличие на светофарни уредби, знак стоп, пресечни пътища с предимство и др.За обективното изясняване на въпроса, касаещ краткостта на пътя е необходимо да бъдат използвани специални знания на експерт, чрез назначаване на техническа експертиза. Въззивният съд си е позволил по този въпрос да изложи в акта си свои логически разсъждения, които са в сферата на предположенията. Независимо от горното, настоящата инстанция не намира за необходимо делото да бъде върнато за ново разглеждане, тъй като приетият за установен факт, не е правно релевантен по отношение предмета на настоящия казус. Останалата фактология дава основание да се направят правилни правни изводи, а именно, че подсъдимият е осъществил инкриминирания му състав на престъплението самоуправство. От значение е да се отбележи, че предметът на доказване се определя от обвинителния акт, където фактологически и правно е очертана рамката на обвинението, поддържано от прокуратурата. Самоуправството е престъпление против установения от закона ред на взаимоотношения между гражданите или между тях и други правни субекти, пряко засягащо дейността по решаване на възникнали спорове. Характеризира се с два момента-наличие на едно претендирано от дееца право и действие по неговото самоволно осъществяване, в нарушение на реда, установен за това със закон. В случая обвинението е по отношение на правоотношението, възникнало по извършване на услугата таксиметров превоз и не е свързано с предходните събития. Страни по него са подсъдимият, който има правото да получи стойността на таксиметровата услуга, както и пострадалият, който е длъжен да я заплати. Правата и задълженията на страните във връзка с горното правоотношение не са обвързани от евентуални нарушения от страна на подсъдимия на Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметровия превоз на пътници. След като пострадалият и двете свидетелки са слезли от таксиметровия автомобил и са оспорили правото на подсъдимия да получи стойността на таксиметровата услуга, като са отказали да я заплатят , той е следвало да отнесе спора за решаване до компетентните органи по надлежен ред, а не сам да предприема действия по осъществяване на спорната престация. Следва да се отбележи и обстоятелството, че за съставомерността на деянието е без значение реалният размер на дължима сума за извършената таксиметрова услуга. Изложеното дотук е в основата на правните изводи, направени от въззивния съд, които се споделят от касационния съд. По горните съображения, жалбата на касатора е неоснователна. Последната акцентира върху поведението на подсъдимия във връзка с избирането на маршрута и нарушение на правилата за извършване на таксиметрови превози, но тези факти не изключват съставомерността на деянието, реализирано от подсъдимия. Ето защо, атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 141 от 15.04.2010г., постановена по внохд № 899/10г., Софийски градски съд, НО, 4 въззивен състав Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: