Р Е Ш Е Н И Е № 58 гр. София, 11.06.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Софиянски изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 173 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. М. Б. и на защитника против решение № 359 от 11.12.2017 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 309/2017 г. В жалбата на защитника се твърди, че въззивният съд нарушил закона и не обсъдил всички доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност. В противен случай би стигнал до извода, че обвинението не е доказано защото: то до голяма степен е било изградено върху обясненията на подсъдимия П., уличаващи подсъдимия Б. и дадени под психологическо въздействие (обещания да се измъкне изцяло от делото). Тези обяснения били отречени в съдебно заседание с нови обяснения, които не били взети под внимание. Въззивният съд неправилно отчел, че показанията на св. К. потвърждават размяната на определените забранени от закона предмети, тъй като свидетелят не е имал възможност да разпознае какво всъщност се разменя и дали се разменя изобщо нещо; тълкувайки превратно показанията съдът направил извод на базата на предположение. В жалбата на подсъдимия, чрез другия му защитник, са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че съдът неправилно определил предмета на престъплението; че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК; че в противоречие с чл. 281, ал. 8 НПК осъждането се основавало на показания, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК; че въззивният съд неоснователно определил като несъществено допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на принципа за неизменност на съдебния състав със замяната на един съдебен заседател с друг; че наказанието е явно несправедливо поради отказа да се приложи чл. 66, ал. 1 НК и несъобразените смекчаващи обстоятелства относно семейното му положение (живее с майка си, която е практически сляпа и той е единственият трудоспособен член на семейството). Направени са няколко алтернативни искания - за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, както и за изменение на решението с намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът (адв. И.) поддържа жалбите по изложените в тях съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 55 от 17.05.2017 г. на Великотърновския окръжен съд по н. о. х. д. № 43/2016 г. подсъдимият Д. М. Б. е признат за виновен в това, на 6.11.2014 г. в [населено място] без надлежно разрешително да е разпространил високорисково наркотично вещество – амфетамин, на стойност от 25, 20 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 5, алт. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба от пет хиляди лева. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият В. И. П. е осъден за неразрешеното придобиване на наркотичното вещество, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК и на основание чл. 78а НК му е наложено административно наказание глоба в размер на хиляда лева. Оправдан е по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на всеки от подсъдимите е възложил разноски по делото. С решение № 359 от 11.12.2017 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 309/2017 г. присъдата е изменена, като наказанието на подсъдимия Д. М. Б. е намалено на две години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Представени са доводи, формулирани по сходен начин с наведените в рамките на въззивното производство, на които в мотивите на решението се съдържа ясен, достатъчно пълен и напълно законосъобразен отговор. Ето защо тези доводи следва да бъдат отхвърлени по решаващите съображения, с които го е направил Великотърновският апелативен съд. След като е констатирал, че замяната на един съдебен заседател с друг е резултат от обективно съществуваща пречка от продължаване на участието в производството пред първоинстанционния съд и при условие, че след определяне на друг съдебен заседател, разглеждането на делото е започнало отначало и е приключило в един и същ съдебен състав, съдът с основание не е открил допуснато нарушение на изискването за неизменност по чл. 258 НПК. Въззивният съдебен акт разкрива и ефективно проучване на останалите въпроси, поставени от жалбоподателите – за осъждане, основано на уличаващите обяснения на другия подсъдим от досъдебното производство, т. нар. оговор, които били и недопустими с оглед оказаното му психическо давление; за отсъствието на подкрепа на обвинението от показанията на св. К.. Оплакванията и в този аспект са неоснователни. Великотърновският апелативен съд е възприел фактическите положения след самостоятелен, обстоен анализ и преценка за законосъобразността на процесуалните средства и достоверността на целия обем от доказателствени източници. Приел е, че обясненията на подсъдимия П. пред съдия в досъдебното производство са дадени свободно и доброволно, поради което те са процесуално допустимо доказателствено средство и могат да бъдат използвани за установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото. В съответствие със суверенното си правомощие на съд по същество е оценил обясненията като достоверни и е открил необходимата подкрепа за тях косвено от свидетелски показания, веществените доказателствени средства, писмените материали, веществените доказателства. Процедирайки по този начин Великотърновският апелативен съд мотивирано е отхвърлил възраженията за нарушение на чл. 281, ал. 8 НПК и за осъждане на подсъдимия Б. без доказателства, заместени от недопустими предположения. При установяване на правно релевантните факти прецизно е изяснил с помощта и на специалните знания на експертите както вида на разпространеното от подсъдимия Б. наркотично вещество с висока степен на риск – амфетамин с определената 12% чистота, т.е. с активно действащия компонент (12 тегловни процента) в общото количество (с нето тегло 0,84 гр.), така и стойността, изчислена за нуждите на наказателното производство (25, 20 лева). Сам по себе си предметът на престъпление по размер не може да послужи като единствен критерий при преценка дали деянието е малозначителен случай, каквито неоснователни съображения се противопоставят от жалбоподателя в подкрепа на тезата за чл. 9, ал. 2 НК. В пределите на фактическите положения правната квалификация е законосъобразна и от гледна точка на материалния закон съдът не е допуснал нарушение. Липсва и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Съдът задълбочено е разгледал съдебното минало и законосъобразно е отказал да уважи довода на защитника за реабилитация по чл. 88а НК и приложение на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК. Установените от съда отношения на подсъдимия с майка му, съпътствани от негови прояви на домашно насилие към нея, характеризират само в негативна светлина личността на дееца. Те не оправдават оплакването за игнорирани обстоятелства, смекчаващи отговорността му. Релевантните смекчаващи обстоятелства, отчетени в пълен обем, не са нито многобройни, нито някое от тях има изключителен характер, затова отсъстват и въведените предпоставки по чл. 55 НК. Съвкупната санкция от две години лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева, която е на долната граница на предвиденото в чл. 354а, ал. 1 НК, напълно отговаря на тежестта на извършеното престъпление, данните за личността на подсъдимия Б. и необходимостта да бъдат постигнати целите по чл. 36 НК. Ето защо обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 359 от 11.12.2017 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 309/2017 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: