Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 341   С  о  ф  и  я, 15 юни 2010 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  11  ю н и  2010  година в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 278/2010 година.   Производство по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на основание чл.420, ал.1, пр.последно от НПК и има за предмет влязлата в законна сила присъда № 32/30.09.2009 г., постановена по НОХД № 85/2009 г. от Районен съд-Котел, която се атакува с доводи по чл. 422, ал.1 т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК заради неправилно приложение на материалния закон. Иска се изменяване на съдебния акт и намаляване на изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК до законово допустимия. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият В. И. К. от с. Г., област Сливен, редовно призован, не се явява пред настоящата инстанция и не е ангажирал процесуален представител, както и не е изразил становище по искането.   Върховният касационен съд разгледа направеното искане съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и установи следното: С присъда № 32/30.09.2009 г. по НОХД № 85/2009 г. на Районен съд-Котел подсъдимият В. И. К. от с. Г., област Сливен е признат за виновен в извършването през м.април 2008 г. в землището на Котел, след предварително сговаряне с другия подсъдим по делото И. М. А. от Котел на престъпление по чл.195, ал.1, т.5 вр.чл.194, ал.1 от НК и му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, което е отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години, считан от влизане на присъдата в законна сила. Присъдата не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 16.10.2009 г. С искането на Главния прокурор от 08.04.2010 г. присъдата се атакува заради нарушение на материалния закон относно размера на изпитателния срок на условното осъждане на наказание 1 година лишаване от свобода, който е определен в нарушение на чл.66, ал.2 от НК – не повече от 3 години над размера на наказанието и в тази част се претендира изменяването й с намаляване на този срок до законово допустимия размер.   Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на Главния прокурор е направено извън предвидения в чл.421, ал.1 от НПК срок, съобразно правомощията му по чл.420, ал.1, предл.последно от НПК, като с него се иска облекчаване положението на осъдения. Искането е основателно, но не само на посоченото в него основание, което налага намесата на ВКС и над искането за изменяване на атакувания съдебен акт, на основание чл.426 вр.чл.354, ал.3, т.2 вр.ал.1, т.4 от НПК и чл.124 от Конституцията на РБ, като корекцията следва да засегне и наказателната съдба на другия осъден по делото И. А. , тъй като констатираната незаконосъобразност е съществена и този процесуален резултат по делото е и в негова полза. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила, при приложението на материалния закон, а оттам и дължимата се на дейците санкция е неправилно определена. С присъдата В. К. и И. А. са признати за виновни в извършване на кражба на вещи на обща стойност 80 лв, действайки в предварителен сговор. Деянието е било повторно за К. , но тъй като деянието е прието да съставлява маловажен случай, е оправдан по предявеното му обвинение по чл.195, ал.1, т.7 от НК. Съдът обаче не е забелязал, че изискването случаят да е немаловажен е необходимо законово обстоятелство и при предварителен сговор на дейците, а тъй като настоящият случай е приет за маловажен (обстоятелство, посочено на няколко места в мотивите на присъдата), то не е имало основание деянието да бъде квалифицирано като престъпление по чл.195, ал.1, т.5 от НК. Не на последно място, съдът приема в мотивите си и заместване на отнетите вещи, което обстоятелство не е обсъдено с оглед правните последици за правилната квалификация на деянието. Всъщност, в твърде пестеливите мотиви освен неколкократно повторение на диспозитива на обвинителния акт, липсва дължимото обсъждане на доказателствените материали, изведените фактически констатации и на тяхна основа да се направят и съответните правни изводи, което пречи да се провери формирането на вътрешното убеждение на съда както по фактите, така и по приложимото право, а оттам - и относно вида и размера на дължимата се на дейците санкция. Последното препятства и възможността на ВКС да се произнесе законосъобразно и приложи правомощието си по чл.425, ал.1, т.3 от НПК, още повече, че следва да излезе извън пределите на искането, с което е сезиран. Констатираната незаконосъобразност обаче е твърде съществена и налага намесата на касационната инстанция на основание чл.124 от Конституцията на РБ за точното прилагане на закона, включително и по отношение на осъдения А. Това налага отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като се спази и правилото да не се влошава положението на осъдените, тъй като към настоящия момент липсва инициатива от компетентния орган и срокът по чл.421, ал.1 от НПК е изтекъл отдавна.   Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ изцяло по реда за възобновяване на наказателни дела влязлата в законна сила присъда № 32/30.09.2009 г., постановена по НОХД № 85/2009 г. от Районен съд-Котел и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :