Р Е Ш Е Н И Е № 533 София,15.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на втори декември през две хиляди и десета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1133 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Й. М. и М. Б. М.,двамата от[населено място] срещу въззивното решение на Т. окръжен съд, постановено на 20.07.2009г. по гр.д.№211/2009г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен предявеният от М. Б. М. и М. Й. М. иск за признаване за установено,че са носители на право на ползуване и могат да упражняват правото си върху апартамент №32 в чл.54,вх.А,ет.6,кв.”З.” на[населено място] в срока,за който е предоставено ползуването на този апартамент като семейно жилище по решение №142 от 15.04.2008г. по гр.д.№2178/2007г. на Т. районен съд. В частта,с която е признато правото на ползуване за времето след изтичане на срока на ползуване на семейното жилище с решението по гр.д.№2178/2007г. постановеното от първоинстанционния съд решение е оставено в сила. С определение №1151/18.12.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за противопоставимостта на решението, постановено в производството за прекратяване на брак на неучаствувалите в това производство лица,които обаче притежават право на ползуване върху имота,предоставен като семейно жилище. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че те не разполагат с възможността да защитават правата си в отделен процес,а това е следвало да стори синът им в производството по гр.д.№2178/2007г. по описа на Т. районен съд. Поддържат,че с оглед на обстоятелството,че са заварени в жилището от съдебния изпълнител при предприети от него действия по извършване на въвод,само те могат да защитят правата си на ползуватели,при което следва да бъдат съобразени всички обстоятелства, свързани с ползуването на имота,вкл. и необходимостта те да упражняват правото си.Молят обжалваното решение да бъде отменено. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба М. В. Т. изразява становище,че жалбата е неоснователна. Поддържа,че касаторите разполагат с друго жилище, което обстоятелство следва да бъде взето предвид,както и възрастта на децата,обстоятелството,че същите са от различен пол,т.е. да бъде съобразена тяхната жилищна нужда.Излага съображения,че Семейният кодекс е специален закон и е за предпочитане пред Закона за собствеността,т.е. че правото на ползуване на М. В. Т. и родените от брака й със сина на касаторите деца се явява с предимство пред правото на ползуване на касаторите. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: По реда на чл.524 ГПК М. Й. М. и М. Б. М. са предявили иск за установяване правото им на ползуване върху апартамент 32,находящ се в бл.54,вх.А,ет.6,кв.”З.” на[населено място]. Процесният апартамент е дарен от М. Й. М. и М. Б. М. на сина им Д. М. Й., като дарителите са си запазили правото на ползуване. С решение, постановено по гр.д.№2178/2007г. по описа на Т. районен съд,с което е прекратен бракът между Д. М. Й. и М. В. Т.,на М. В. Т. е предоставено упражняването на родителските права върху родените от брака деца,както и ползуването на апартамента като семейно жилище. В обжалваното решение Търговищкият окръжен съд е приел,че Семейният кодекс от 1985г. като специален закон урежда по специален начин в разпоредбата на чл.107 ползуването на семейното жилище,вкл. в хипотези,при които то не е собственост на бившите съпрузи, като решението е противопоставимо на притежаващите правото на ползуване лица, макар същите да не са участвували в производството. Прието е,че притежаващите правото на ползуване лица могат да противопоставят това свое право на всяко трето лице,но не и на бившата си снаха за срока,за който тя ще упражнява родителските права или настъпването на други обстоятелства,които дават основание за промяна. Въпросът,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае правното значение и последиците на решението,постановено в производство по прекратяване на брак в частта му,с която на единия от бившите съпрузи е предоставено ползуването на семейното жилище,спрямо лицата,притежаващи правото на ползуване върху това жилище. По така поставения въпрос настоящият състав приема следното: Разпоредбата на чл.107,ал.4 СК от 1985г./отм./ предвижда възможност когато от брака има ненавършили пърнолетие деца, семейното жилище да бъде предоставено на родителя,на който е предоставено упражняването на родителските права,дори жилището да е собственост на близки на единия съпруг,с оглед на което следва да се приеме,че и когато близки на единия съпруг притежават правото на ползуване върху жилището,то може да бъде предоставено за ползуване на родителя,на когото е предоставено упражняването на родителските права върху родените от брака непълнолетни деца,но само за определен срок и в рамките на така определения срок решението е противопоставимо на притежаващите правото на ползуване лица до изтичането му,респ. до настъпване на такава промяна в обстоятелствата,която налага промяна на ползуването. В подобна хипотеза ако с решението,постановено в производството по прекратяване на брака такъв срок не е бил определен, притежаващите правото на ползуване лица разполагат с възможност да защитят правата си по исков ред,като противопоставят на бившия съпруг, комуто е предоставено ползуването, възраженията си по повод безсрочното предоставяне,основани на такава промяна в обстоятелствата, при които ползуването е било предоставено на семейството преди прекратяването на брака, която да може да обоснове наличие на основание за прекратяването му. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. След като правото на ползуване на процесния апартамент принадлежи на М. Й. М. и М. Б. М. и ползуването му е било предоставено на М. В. Й. и Д. М. Й. по време на техния брак безвъзмездно, следва да се приеме,че апартаментът е бил ползуван от бившите съпрузи като семейно жилище по договор за заем за послужване с оглед нуждите както на ползувателите,така и на притежаващите правото лица. При промяна на обстоятелствата и при липса на определен срок на ползуване в решението,с което бракът между М. В. Й. и Д. М. Й. е прекратен,притежаващите правото на ползуване лица разполагат с възможността да прекратят договора,доколкото с факта на предоставяне на ползуването с решението по гр.д.№2178/2007г. на Т. районен съд,договорът за заем за послужване продължава да съществува между М. В. Й. и заемодателите. В случая с факта на противопоставяне и предявяване на иска по реда на чл.524 ГПК следва да се приеме,че е налице волеизявление за прекратяване на договора,като следва да бъде извършена преценка дали е налице такава промяна в обстоятелствата,която да обоснове необходимостта от преустановяване на ползуването от страна на М. В. Й. с оглед нуждите на заемодателите. И след като по делото е установено,че заемодателите понастоящем не могат да обитават притежаваното от тях друго жилище по причина,че М. Б. М. страда от заболяване, което не й позволява да живее в апартамент,в който целогодишно се образува мухъл,следва да се приеме,че е налице обстоятелство, което дава право на заемодателите да прекратят договора въпреки че ползуването е предоставено на М. В. Й. със съдебно решение за прекратяване на брак в хипотеза на чл.107,ал.4 СК,1985г./отм./. При постановяване на решението си неправилно въззивният съд е приел,че отношенията по повод предоставяне на ползуването, както и промяната в обстоятелствата по повод ползуването са ирелевантни по причина,че Семейният кодекс е специален закон. Действително Семейният кодекс съдържа специални правила по предоставяне ползуването на семейното жилище,но при тълкуването на тези правила в рамките,очертани от законодателя,следва да бъдат отчетени и правата на носителите на правото на собственост, респ. на правото на ползуване върху жилището. И след като е установена промяната в обстоятелствата и изразена по категоричен начин воля на заемодателите договорът за заем за послужване да бъде прекратен,неправилно въззивният съд е приел,че М. Й. М. и М. Б. М. не могат да упражняват правото си на ползуване върху апартамента. С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това по отношение на М. В. Т. бъде признато за установено,че М. Й. М. и М. Б. М. са носители на правото на ползуване и могат да упражняват това свое право. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Т. окръжен съд, постановено на 20.07.2009г. по гр.д.№ 211/2009г. в частта,с която след отмяна на решение №168 от 28.05.2009г. на Т. районен съд по гр.д.№49/2009г. предявеният от М. Б. М. и М. Й. М. против М. В. Т. иск за признаване за установено,че са носители и могат да упражняват правото си на ползуване върху апартамент №32 в бл.54,вх.А,ет.6 в кв.”З.” на[населено място] е отхвърлен и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. В. Т. от[населено място],ул.”Г. Я.”№2А,че М. Й. М.,ЕГН [ЕГН] и М. Б. М.,ЕГН [ЕГН] са носители на правото на ползуване върху апартамент №32 в бл.54,вх.А, ет.6 в кв.”З.” на[населено място] и могат да упражняват това право. Председател: Членове: