Р Е Ш Е Н И Е
№ 76
София, 28.04. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 13.04.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1108/2009 година
Производството е по чл.303, ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по молбата на молбата на ПК ”Н”, гр. В. за отмяна на влязлото в сила решение на Врачанския окръжен съд № 1* от 03.07.2006 год., по т.д. № 544/ 2005 год., с което е уважен предявеният от Ц. к. с., със седалище гр. С. срещу молителя, в качеството му на ответник, иск с правно основание чл.240 ЗЗД за сумата 98 700.61 лв., представляваща заем за безвъзмездно финансиране на предоставени от фонд „И” при ЦКС средства, като е осъден последният да заплати законната лихва върху същата сума, начиная от 22. 06. 2005 год. до окончателното и изплащане и направените от ищцовата страна деловодни разноски.
При обосноваване основанието за отмяна по чл.303, ал.1,т.1 ГПК молителят се позовава на постановено по реда на чл. 291 ГПК решение на тричленен състав на ВКС, ТК № 75 от 20.07.2009 год., по т.д. № 8/2009 год., имащо задължителен за съдилищата характер, с което е прието, че специализираният фонд „И” към ЦКС, регламентиран от Закона за данък върха печалбата/ отм./ и Закона за корпоративното подоходно облагане/ отм./ е предназначен именно за финансиране на кооперациите, поради което отпуснатите от същия средства на последните не подлежат на възстановяване в Републиканския бюджет, освен в хипотезата на допуснато при изразходването им нарушение на условията за тяхното предоставяне, какъвто не е възникналият правен спор, предмет на гр. д. № 544/2005 год. на ВОС.
Според изложеното в обстоятелствената част на молбата за отмяна представеното с нея решение на ВКС, цитирано по- горе има характер на писмено доказателства, което с оглед датата на постановяване на същото не би могло да бъде известно на молителя, който не е бил страна по него при решаване на спора в инстанционното производство, но е от съществено значение за крайния изход от спора.
Ответната по молбата страна е възразила по основателността и в срока и по реда на чл.306, ал.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи във вр. с въведеното основание за отмяна, съобразно правомощията си в производството по чл.307, ал.1 ГПК, намира:
С определение № 8 от 29.01.2010 год., постановено по реда на чл.307, ал.1 ГПК състав на ВКС,ТК е приел за допустима подадената от настоящия молител молба за отмяна, основана на чл.303, ал.1,т.1 ГПК.
Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.
С окончателно решение, постановено по реда на чл.218а, ал.1,б.”б” ГПК / отм./, във вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК № 487 от 09.07.2008 год., по т.д. № 96/2008 год. на ВКС, ТК, първо отделение е оставено в сила решение № 223 от 13.11.2007 год., по гр. д. № 1975/2006 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение на Врачанския окръжен съд № 1434/ 03.07.2006 год., по гр.д. № 544/2005 год. и е осъден настоящия молител- ПК”Н”, в качеството си на ответник по предявения от ЦКС, гр. С. иск с правно основание чл.240 ЗЗД да заплати сумата 98 700.61 лв., представляваща отпуснати на същия целеви средства от фонд „И” при ищцовото ЮЛ за разширяване на дейността му.
При обосноваване на крайния си правен извод за основателност на исковата претенция, съдилищата в инстанционното производство са приели, че се касае за валидно възникнало заемно правоотношение, което изключва безвъзмездното предоставяне на процесните суми.
Следователно съобразено съдържанието на основанието по чл.303, ал.1,т.1 ГПК, аналогично на въведеното с чл. 231, б.”а” ГПК/ отм./, по което е създадена трайна съдебна практика на ВКС, налага правен извод, че под нови обстоятелства или нови писмени доказателства законодателят е имал предвид такива факти от действителността, които спрямо спорното правоотношение имат значение на юридически или доказателствени факти, съществували към момента на разглеждане на делото в инстанционното производство и които, ако са били известни на страната или същата е могла да се снабди с тях, биха обусловили друг правен резултат по спора.
В случая с постановения от друг тричленен състав на ВКС съдебен акт е дадено различно спрямо възприетото с влязлото в сила решение на ВКС, чиято отмяна се иска, тълкуване на закона, обусловило и различен правен изход по напълно идентичен правен спор със същия ответник. Следователно, макар и ВКС да се е произнесъл с приложеното съдебно решение по новосъздадения процесуален ред на чл.291ГПК, целящ уеднаквяване практиката на съдилищата, то последното обективно няма правната характеристика на новооткрито доказателство, по вложения от законодателя в чл.303, ал.1,т.1 ГПК смисъл, изяснен по- горе, в каквато насока са лишените от основание в процесуалния закон доводи на молителя.
Поради това, дори и възприетото от касационната инстанция различно тълкуване на закона да е от съществено значение за изхода на възникналия между страните правен спор, разгледан в инстанционното производство, обстоятелството, че законодателят е предвидил осъществяваният по реда на чл.307 ГПК извънинстанционен контрол на влезлите в сила съдебни актове, само при наличие на изчерпателно и лимитивно изброените в чл.303, ал.1, ГПК основания, в които съдебните решения на ВКС, постановени в касационното производство не се включват, изключва основателността на исканата отмяна.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение молбата на ПК ”Н”, гр. Враца за отмяна на влязлото в сила решение на Врачанския окръжен съд № 1* от 03.07.2006 год., по т.д. № 544/ 2005 год..
ОСЪЖДА П. к. ”Н”,гр. Враца да заплати на Ц. к. с. гр. С. сумата 150 лв./ сто и петдесет лева/, представляваща направени деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение за производството по отмяна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|