Р Е Ш Е Н И Е   № 362   гр.София, 24. 06.  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,  Първо гражданско отделение в съдебно заседание на  десети май   две хиляди и десета година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТЕОДОРА НИНОВА                                               ЧЛЕНОВЕ:     КОСТАДИНКА АРСОВА                                                                        ВАСИЛКА ИЛИЕВА                   със секретар   Виолета Петрова                                                                                                                                                     изслуша   докладваното  от    председателя       (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА гражданско  дело под № 354/2009 година   Производство по чл.290 ГПК. С определение № 2* постановено на 09.04.2009 год. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 78 от 18.03.2008 год. по в.гр.дело № 2680/2007 год. по описа на Софийския градски съд, ІV-Д гражданско отделение, с което е оставено в сила решението от 16.09.2005 год. по гр.дело № 6989/1999 год. на Софийския районен съд, 53-ти състав за отхвърляне претенцията на С. Г. Т., предявена по чл.288, ал.3 ГПК/отм./ за възлагане на апартамент № 15 в гр. С. на ул.”Т” № 10, бл.210, вх. В, ет.1, състоящ се от една стая, кухня, баня-тоалетна, коридор с площ от 41.61 кв.м. Недоволна от въззивното решение в обжалваната му част е касаторката С. Г. Т., представлявана от адвокат А от Софийската адвокатска колегия, която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е постановено при неизяснена фактическа обстановка, допуснати са съществени процесуални нарушения и е необосновано при неспазване на чл.188, ал.1, чл.205 и чл.208 ГПК. От ответницата по касация И. П. А. от гр. С. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност на жалбата. Процесуалният представител адвокат Д от САК поддържа оспорването. Ответницата по касация Е. Т. М. от гр. С. взема становище за основателност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че решението, с което процесният апартамент е допуснат между тримата съделители е наследствено правоприемство от Т. и П. М. , при което С. Г. Т. с квота 1/12 ид.ч. като наследник на съпруга си Т. М. Т. , е един от наследниците по закон на двамата бивши собственици, но доказателства, че към смъртта на последния е живяла в жилището, не са събрани, а при липсата на тази предпоставка за основателност на претенцията за възлагане не са изложени мотиви налице ли са и останалите кумулативни предпоставки на чл.288, ал.3 ГПК, поради което делбата следва да се извърши чрез изнасяне имота на публична продан съгласно чл.288, ал.1 ГПК. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е нарушен материалния закон. Към момента на постановяване на решението на въззивния съд е била в сила разпоредбата на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ със следната редакция „Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с други имоти или с пари”. С ЗИДГПК приложното поле на възлагането по реда на чл.288, ал.2 и ал.3 ГПК/отм./ като способ за ликвидиране на съсобствеността при съдебна делба значително е ограничено.словията, при които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани, от една страна, с обекта на съсобствеността, а от друга страна с изисквания, на които следва да отговаря самия съделител. Делбеният имот следва да има характер на жилищен и да е неподеляем, т.е. от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите. По отношение на съделителя законът поставя отрицателното условие същият да не е притежавал друг жилищен имот, както и условието при откриване на наследството лицето да е живяло с наследодателя. Граматичното и логичното тълкуване на правната норма налага извода, че това последно изискване на закона изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост, освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. Следователно, правото на изкупуване по чл.288, ал.3 ГПК/отм./ към този момент е принадлежало единствено на наследник, който е живял с наследодателя при откриване на наследството и не е притежавал друго такова(жилище). Според представената декларация от 07.11.2005 год. и 03.12.2007 год. С. Г. Т. не притежава друг недвижим имот освен процесния. Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.281, т.3, пр.1 ГПК касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд – отмени изцяло. При посочените фактически данни настоящата инстанция приема, че претенцията на С. Г. Т., предявена на основание чл.288, ал.3 ГПК е основателна и доказана, поради което процесният апартамент следва да й се възложи в дял на основание чл.288, ал.3 ГПК на средна пазарна цена от 87 500 лева, според заключението на изслушаната експертиза от 07.02.2008 год., приета от въззивния съд. За уравнение на дяловете съобразно квотите по влязлото в сила решение за допускане на делбата С. Г. Т. следва да бъде осъдена да заплати на И. П. А. сумата 43 750 лева, а на Е. Т. М. сумата 36 458,30 лева със законната лихва от влизане на решението в сила. При този изход на спора С. Г. Т. следва да заплати държавна такса по сметка на Върховен касационен съд сумата 291, 67 лева, Е. Т. М. сумата 1 458,30 лева, а И. П. А. сумата 1 751 лева. На С. Г. Т. се следват направени разноски по делото за всички инстанции на основание чл.78, ал.3 ГПК: Е. Т. М. в размер на сумата 272,20 лева, а И. П. А. сумата 326,64 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО въззивното решение № 78 от 18.03.2008 год., постановено по в.гр.дело № 2680/2007 год. по описа на Софийския градски съд, ІV-Д отделение. ПОСТАВЯ В ДЯЛ на С. Г. Т. ЕГН ********** следния недвижим имот: апартамент № 15, находящ се в гр. С., ул.”Т” № 10, бл.210, вх. В, ет.1, състоящ се от една стая, кухня, баня-тоалетна, коридор, балкон на площ от 41.61 кв.м., при съседи: Трайко Т. , Е. А. , ул.”Т” и Д. Н. , заедно с мазе № 3 от 6.34 кв.м., при съседи: Георги и Ц. К. , стълбище на мазетата, Д. П. , заедно с 2.40% ид.части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавно място, представляващо парцел **** за имот 2 и 3 в кв.21 по плана на гр. С., м.”Г”, при съседи: ул.”В”, ул.”Т”, Б. и В. Н. ОСЪЖДА С. Г. Т. ЕГН ********** от гр. С., кв.”Г”, ул.”Т” № 10, бл.210, вх. В, ет.І, ап.15 да заплати за уравнение на дяловете на И. П. А. ЕГН ********** от гр. С., ул.”К” № 170 сумата 43 750/четиридесет и три хиляди седемстотин и петдесет/лева със законната лихва от влизане на решението в сила; на Е. Т. М. ЕГН ********** от гр. С., кв.”Г”, ул.”Т” № 10, бл.210, вх. Б, ет.2, ап.14 сумата 36 458,30/тридесет и шест хиляди четиристотин петдесет и осем лв. + 0,30/лева със законната лихва от влизане на решението в сила, а по сметка на Върховен касационен съд държавна такса сумата 291,67/двеста деветдесет и един лв.+0,67/лева. ОСЪЖДА Е. Т. М. ЕГН ********** от гр. С., кв.”Г”, ул.”Т” № 10, бл.210, вх. Б, ет.2, ап.14 да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса сумата 1 458,30/хиляда четиристотин петдесет и осем лв.+0,30/лева и на основание чл.78, ал.3 ГПК на С. Г. Т. разноски по делото сумата 272,20/двеста седемдесет и два лв.+0,20/лева. ОСЪЖДА И. П. А. ЕГН ********** от гр. С., ул.”К” № 170 да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса сумата 1 751/хиляда седемстотин петдесет и един/лева и на основание чл.78, ал.3 ГПК на С. Г. Т. разноски по делото, направени за трите съдебни инстанции, в размер на сумата 326,64/триста двадесет и шест лв.+0,64/лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: